Хвойна

Хвойна (Juniperus) са род иглостни дървета и храсти от семейство Кипарисови. На български понякога се нарича и "смрика". В България се срещат 5-6 вида, два от които защитени от Закона за биологичното разнообразие.

Хвойните съдържат в тъканите си (особено в шишарките) етерични ароматни масла, които се използват за лечебни или хранителни цели.. Шишарките на обикновената хвойна например се използват за ароматизиране на напитката джин.

Хвойните са храсти или дървета с изправени или полегнали стъбла.

Обикновена /синя/ хвойна  Juniperus communi

Едва ли има някой, който да не е срещал това бодливо вечнозелено растение, разпространено из широколистните и иглолистните гори, по обезлесени склонове от 300 докъм 1700 м над м. в. Обикновената хвойна при благоприятни почвени и климатични условия се развива и като ниско дърво, достигайки до 12 м височина. Иначе нейните храсти са обикновено до 1-2 м високи. Отличава с конусовидна или    яйцевидна корона (рядко тя е разкривена, с неопределена форма). Кората на стъблата е сивокафява и се лющи на тънки надлъжни ивици.

При младите растения обаче тя е червенокафява и почти гладка. Всички клони на растението са отрупани с къси игловидни листа, твърди; събрани в прешлени по 3; дълги 10-15 мм, широки 0,7-1 мм. Отгоре са жлебовидни и с бяла ивица, а отдолу имат изпъкнал ръб. Трайността на листата е около 4 години. Обикновената хвойна /както и останалите видове хвойна/ е разделнополово и двудомно растение. Мъжките шишарки са разположени поединично или в групи по едногодишните клонки. Съставени са от по няколко тичинкоподобни пластинки (спорофили), всяка с по 3-6 прашникови торбички. Женските шишарки се образуват по върховете на скъсени клонки. Всяка от тях има по няколко безплодни листчета, а на върха си - три люспи, върху които се развиват семепъпките и в последствие семената. Постепенно с узряването на семената люспите стават месести, срастват и образуват топчеста шишарка, която ботаниците наричат галбула, защото много се различава от шишарките на другите иглолистни растения.

Галбулата е тъмносиня 5-9 мм в диаметър, покрита със сивосинкав восъчен налеп и тъкмо заради това видът е известен и с името синя хвойна. В зависимост от надморската височина, на която расте, обикновената хвойна цъфти през април, май или юни, а семената й узряват през есента на следващата година. Те са дребни, продълговати, с три ръба по дължината си. На цвят са кафяви и лъскави, нямат крилце. 

Обикновената хвойна е полезно растение. Със своята пространна коренова система тя укрепва почвите и ги предпазва от разрушителното действие на водата и вятъра. Не по-малко полезна е тя и със зрелите си шишарки. Те могат да се използуват при производството на ликьори и ракии, а отварата от тях - като лечебно средство при кашлица, възпаление на бъбреците, пикочния мехур и черния дроб. Плодовете се събират през есента, след узряването им. Тъй като плодовете узряват втората година, на едно и също растение може да има и зелени и зрели плодове. Узрелите плодове се събират чрез разтърсване на растението върху брезент. 

От обикновената хвойна са познати и няколко градински форми, тъй като короната й са поддава на формиране и така се получават красиви паркови елементи.

У нас са разпространени още 5 вида хвойна. От тях само червената хвойна (Juniperus oxycedrus), която растеглавно в Южна България, може да се сбърка с обикновената хвойна. Ще я разпознаете лесно по оранжево-червените й галбули и по наличието на две бели ивици, разположени в плитък жлеб на горната повърхност на листата. 

Червена хвойна  Juniperus oxycedrus

Червената смрика е храст или до 10 м високо дърво. Има изправени или разперени клонки и е с гладка сивокафява кора. Иглите са твърди, линейно бодливи до 20 мм дълги, събрани в прешлени по 3 броя. Плодовете са топчести, лъскави с кафявочервен цвят. Този вид цъфти от ноември до април следващата година. Червената смрика е широко разпространен вид в цялата Средиземноморска област. У нас се среща в Южна България. Този вид расте върху бедни, плитки ерозирани почви на припечни изложения.

Червената хвойна е единствения български вид хвойна, при който узрелите галбули са червени. Цъфти февруари-май.

Местообитание: По сухи и припечни скалисти и тревисти места.

Разпространение в България – от 0 до 1100 метра надморска височина, почти в цялата страна с изключение на Североизточна България, Дунавската равнина и Прадбалкана. Лечебно и като декоративно дърво.

Дървовидна хвойна Juniperus excelsa - защитен вид. Дърво или нисък храст. Цъфти март-април. Височина до 15 м. Листата люсповидни, разположени срещуположно. Галбулите ("плодовете") сасферични с диаметър от 7 до 12 милиметра, покрити със сивосинкав налеп. В България расте в Западни Родопи (над град Кричим - резерват "Изгорялото гюне" ("Хвойната"), Средни Родопи (над гр. Асеновград) и Струмската долина (резерват "Тисата").

Миризлива (казашка) хвойна  (Juniperus sabina) 

Смрика сабина е пълзящ храст, висок до 1 м. Има разперени клони и приповдигнати накрая върхове. Кората е пепелява до червеносива и се отделя във вид на тънки продълговати люспи. Младите клонки при смачкване издават неприятна миризма. Те са покрити с люсповидни и срещуположно наредени листчета. При младите растения и неплодоносещите клонки листата са с игловидна форма - 3-8 мм дълги. Шишарките им са дребни зърна с овална форма 5-7 мм дълги и съставени от 4-6 сраснали месести люспи. Тази смрика расте бавно и е светлолюбива. Най-често расте по сухите слънчеви планински склонове с бедни почви, образувайки малки, но гъсти групи. Гореспоменатия храст е високодекоративен, газоустойчив и пълзящ. Той се използва за групови насаждения в откритите тревни площи и алпинеумите. 

Засяване на семена Смрика Juniperus: Шишарките на повечето видове узряват на втората есен, а понякога и през пролетта след това. Събират се през декември-февруари. След събиране се размачкват и се смесват с пепел от дървени въглища. След три седмици смолистите остатъци са разложени, измиват се и остават само семената. Същото може да се постигне и чрез замразяване на плодовете. След това семената се киснат в гореща вода или алкохол за два часа и после се сеят. Засяване: Семената се измиват от пясъка и се засяват на открито или в студен парник. Върху тях се насипва слой от 0.5 см пясък, притъпква се и отгоре се посипва с иглици. На петата седмица започват да се появяват първите поници. Покълнват 60 – 90% от семената. Кълняемостта се запазва до втората година.

Енергетика на хвойната
Хвойната е храст със силно очистващо действие. Силата й обаче е насочена преди всичко към заобикалящите ни предмети, а не към хората. Ако се изгори хвойново клонче в дома, може да се избавим от неблагоприятни въздействия. Хвойната може да помогне и на човека като неутрализира отрицателно енергийно въздействие (урочасване или направена магия).