Карта на всички залесявания към проект : 1 милион!

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Туя


Туя (Thuja)

Родът Туя съдържа пет основни вечнозелени иглолистни вида от дъждовните и хладни региони на североизточна Азия и Северна Америка. Всички са много ценени заради дървесината им, а някои от тях са отглеждани с комерсиална цел. Те притежават изправен, устремен нагоре дънер, покрит с нацепена и грапава кора. Растежът им е колоновиден или пирамидален.
Туите са сравнително ниски дървета и храсти, макар и между тях да се срещат исполини като гигантската туя достигаща височина от 75 метра. Те имат гъста корона с листа подобни на люспи и силно разклонена коренова система.  Ароматната им зеленина е съставена от клончета със симетрично разположени издължени листенца, които често са плоски.
Шишарките на туята имат яйцевидна форма и са покрити със застъпващи се люспички. Шишарките на туята са доста малки за толкова голямо дърво, най-големите са около 1–2 сантиметра на съвсем къси дръжки почти на самите клонки, отначало са зелени, а като узреят стават кафяви.
В рода има няколко вида джуджета, не по-високи от 38 см, които са особено подходящи за алпинеуми или за мостри в контейнери.
Тези растения издържат на студено и не са придирчиви към почвата, докато тя има добър дренаж. Повечето видове туя предпочитат слънчеви места и не харесват сушата. Размножават се от семена или резници.
Растенията от род туя са широко използвани в озеленяването на градини по света и у нас. Още от дълбока древност в Япония майсторите градинари са засаждали и подрязвали туи. В момента стотици форми на туята се използват в паркове и градини  във всички части на света. Причина за това са изключителната пластичност и устойчивост на рода и непретенциозността към почвените и климатичните условия. Понасят добре резитбите и са устойчиви на нападения на болести и вредители, нещо повече те притежават дори репелентни качества.
В момента съществуват стотици подвидове и форми на всеки вид туя с разнообразни качества. У нас се култивират три вида от рода. Това са източната туя (T. orientalis) от Китай, западната туя (T. occidentalis) от източните части на Северна Америка и гигантската туя (T. plicata или също T. gigantea) от тихоокеанските части на Северна Америка.
Засяване на семена Туя Thuja: Шишарките се събират при първите признаци на разпукване, най-често през октомври. След бране се оставят да се изсушат на проветриво място. Семената изпадат сами. Съхраняват се на тъмно и хладно до пролетта. Засяване: семената се поставят във влажен пясък в началото на април и след осмия ден се засяват направо на открито в рохкава и влажна почва. Покълнването настъпва на десетия ден при западната туя и на двадесетия при източната. Кълнят 50 – 60% от семената. Годността им се запазва само две години.
Западната туя (Thuja occidentalis) е конусовидно дърво достигащо до 20 метра височина и възраст 400 години. Много предпочитана за трайна украса в градината. Тя е особено подходяща за влажни, дори мочурливи места. Бавният и растеж е предимство, защото не засенчва с височината си растящите наоколо дървета и храсти. Непретенциозността й към влагата в почвата, сенкоиздръжливостта й, поносимостта на студ и издръжливостта на вредните газове са доказани и при нашите условия, макар че произхожда от Северна Америка.
Красивата й корона с пирамидална форма е съставена от множество клони с разклонения, но подредени в хармонична последователност. Клонките са плоски, от горната страна наситенозелени, а отдолу - матовозелени. Люсповидните листа са наредени срещуположно. Те са къси и сближени помежду си на кръст. Шишарките на западната туя имат яйцевидна форма. Те са дребни и имат също дребни плоски семена. Зреят за една година и увисват надолу, когато узреят.
Западната туя с ръста си до 10 м е желан храст или дърво с декоративна стойност за всяко кътче в градината стига да не е припечно местото и почвената влага да не е оскъдна. Най добре расте на полусянка на рохки, влажни и плодородни почви. По-интересни нейни форми са:
Thuja occidentalis ‘Columnaris’ – колоновидна  западна туя. Растение с гъста колоновидна корона и тъмно зелен цвят.  Короната е  изградена от гъсти хоризонтални клони с вертикални разклонения по тях. Подходяща е за използване в живи плетове  и засаждане единично и в дървесно храстови групи.

Thuja occidentalis ‘Smaragd’ – смарагдова туя.
Тя има тясно конусовидна корона с интензивен зелен цвят. Короната и е изключително гъста и запазва формата и цвета си. В озеленяването се използва като колоновидната туя, но е по представителна и е  често използвано растение за скални кътове, за акценти и за  засаждане самостоятелно в тревния чим. Може и да се подрязва в различни форми.

Thuja occidentalis ‘Elwangeriana Rheingold’ златиста ерикоидна туя. Тя представлява кълбовидно растение със златист цвят и много фини клонки. Подходяща е за рязане и изглежда като златисто пухкаво облаче. Достига височина над 1 метър.

Thuja occidentalis ‘Dumosa’ - кълбовидна туя. Тя представлява кълбовидно растение достигащо над 1 метър. Има свежо зелен цвят и гъста корона. Понася много добре резитбите и често се използва за ниски живи плетове, единични и групови засаждания.
Източната туя (Thuja Orientalis) е малко по ниска от западната туя с широко яйцевидна  гъста и красива конусовидна корона. Разклонена е още от основата, като всеки от клоните е разклонен в една вертикална равнина и така короната е изградена от система от плоскости. По това и най лесно ще я отличите от западната туя, както и леко по жълтеникавия и цвят. Тя е бавно растящ вид добре понасящ засушавания и ниски температури. Не е взискателна към почвите, понася и засоляване и варвовити почви, но обича леки и плодородни почви. Много добре понася и резитбите. Тя расте бавно и не достига височина повече от 10 м. Източната туя е издръжлива на ниски температури. Предпочита по-леки, влажни и плодородни почви. Вирее на полусянка. Дребните люсповидни листенца са наредени срещуположно на клонките по 2 и са силно прилепнали към тях.
Шишарките на източната туя са разположени по върховете. Те зреят за 2 години. Първата година са зелени или сиво-зелени. На втората година, когато узреят, добиват червеникаво-кафяв цвят.
По интересни  форми са :
Thuja orientalis ‘Aurea Nana’ – туя аурея нана. Тя е ниска с много гъста корона и златист цвят. Короната и е яйцевидна и компактна. Често се използва в скалните кътове и за ниски живи плетове. Много е подходяща за резитби и за засаждане в кашпи.

Thuja orientalis ‘Aurea Pyramidalis’ пирамидална златиста туя. Тя е по високо растение със строго пирамидална корона. Цвета на листата е бледо жълтеникав. Използва се в дървесно-храстови групи и за единични засаждания.

Всички туи през зимата променят цвета си като стават по кафеникави. За да не се разваля короната им от тежките снегове, при поддръжката на градини се препоръчва да се зазимяват като короните им се овързват. При прекомерно засенчване силно изредяват. Туите трябва да се предпазват от киселинни въздействия, най-вече от кучета. Кучешката урина предизвиква големи черни петна в основата на короната и умиране на клонките. Макар и рядко туите се нападат от въшки и гъби, но се възстановяват без сериозни последствия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар