Лиственица

Листвениците (Larix) са род иглолистни дървета от семейство Борови, разпространени в хладните части на умерения пояс на Северното полукълбо. Те са едни от доминиращите растения в тайгата на Русия и Канада.

Има около 10 вида от тези интересни красиви дървета. Разпространени са и на места с изключително сурова зима, където дори повечето иглолистни не могат да оцелеят, даже в Арктика. Тяхната странност се изразява във факта, че, макар и иглолистно растение, през есента игличките пожълтяват и падат, подобно на широколистните, оставяйки дървото голо през зимата.

На височина достигат до 15-50 м. Клонките са диморфични - дълги (10-50 cм) с по няколко пъпки и къси (1-2 мм) с по една пъпка. Листата са игловидни, широки до 1 мм и дълги 2-5 cм,  меки и със светлозелен цвят, събрани в снопчета. Те са разположени спирално по дългите клонки и в гъсти струпвания от по 20-50 иглички по късите.

Шишарките на лиственицата са дълги 1-9 см, зелени или лилави, като покафеняват 5-8 месеца след опрашването. При около половината видове люспите на прицветника са дълги и видими, а при останалите - къси и скрити между семенните люспи. Северните видове имат по-малки шишарки (1-3 cм) с къси присеменници, а южните - по-дълги шишарки (3-9 cм), като най-дългите шишарки и присеменници имат най-южните видове в Хималаите.

В начална възраст лиственицата има пирамидална форма на короната. Когато годините напреднат (живее до 500 г.), формата става неправилна от развитието на странични разклонения.

Лиственицата е много бързорастяща и се нуждае от много светлина.

Развива се най-добре, ако почвата е богата на соли и минерали, но може да расте и на варовити места.

Дървесината на ларикса е богата на смола. От нея се получава т. нар. венециански терпентин. Тя се използва и за постройки. Устойчива е на вода.

Родът съдържа 10 вида, но у нас се култивират два - европейската и японската лиственица. Отглежда се само за украса на паркове и градини. Тя е устойчива на замърсявания, затова може да се настани и около пътища.

Енергетика на лиственицата

В Баховата терапия Лиственицата символизира вярата в собствените си способности. 

Европейската лиственица (Larix decidua) е иглолистен вид от рода Лиственица. Вирее в Алпите и Карпатите между 1400 и 2400 м надморска височина. Живее по над 500 г. Дървесината на европейската лиственица не гние и заради това се използва за направа на покриви и водосточни тръби. В алпийските села, заобиколени от тези дървета, по традиция всички покриви на къщите и плевните се правят от този материал.

Засяване на семена Лиственица Larix: Семената узряват късно, така че шишарки могат да се събират чак до март. След това се поставят на проветриво и слънчево място, където се отварят и около 30% от семената изпадат сами. Останалите трябва да се добиват чрез разтрошаване на шишарките. Засяване: Семената се накисват в края на март в съд в затоплено от слънцето помещение. Поддържат се постоянно умерено влажни и се разбъркват ежедневно. След десет дни семената се сеят в рохкава и песъчлива почва, покриват се с 0.5 см фина почва и се притъпкват. Покълването настъпва след 10 – 15 дни. Кълнят 40 – 80% от семената, в зависимост от произхода им. Семената запазват годност до 6 години.

 Larix decidua 'Pendula'