Засаждане на дюля

В кои райони може да се отглежда дюлята?

Дюлята е влаголюбив овощен вид, но в сравнение с ябълката и крушата понася по-добре засушаванията. Може да се отглежда в цялата страна, като се подбират места с естествено овлажняване. Дюлята реагира положително и на напояване.

Как се размножава дюлята?

Дюлята се размножава по вегетативен начин чрез издънки чрез загърляне, чрез резници и чрез присаждане (вж. № 3, 6, 7, 8, 9, 24 и 25). Възрастните дървета се присаждат на калем, а едногодишните подложки - на пъпка. Присаждането на калем се извършва рано напролет, когато сокодвижението е все още слабо. Най-добри резултати се получават при присаждането на страничен зарез и на кози крак (вж. фиг. би 11).

Кои подложки се използуват за размножаване на дюлята?

За размножаване на дюлевите сортове се използуват следните подложки: Анжерската дюля (МА), Прованската дюля, В12 и В 29 (вж. № 403). За размножаване на дюлята може да се използуват и семеначета от някои културни или полукултурни дюлеви сортове.

Върху какви почви може да се отглеждат дюлевите дървета?

Дюлевите дървета образуват голям брой тънки и гъсто обраснали скелетни корени и разклонения. По-голяма част от корените се разполагат в почвения пласт от 25 до 65 cm дълбочина.

Големи и качествени добиви се получават на достатъчно влажни, богати с хранителни вещества и пропускливи почви. Сухите и бедни песъчливи почви с по-голям процент вар не са подходящи за отглеждане на дюлята.

За отглеждане на дюлята може да се използуват и почви с по-високо ниво на подпочвените води.

Кои дюлеви сортове да се отглеждат в любителските градини?

Асеница. Нов български сорт. Плодовете са едри (430 g), закръглено конични, слабо ребристи, изравнени по форма и големина. Кожицата е зеленикавожълтз, гладка, тънка, покрита с фин мъх. Плодовото месо е бледожълтеникаво, крехко, плътно, сочно, умерено кисело, с приятен аромат, без каменисти клетки и много добър вкус. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Подходящи са за компот. Дърветата са умерено до силно растящи и родовити. Цъфтежът е късен. Сортът е самоопрашващ се. Не проявява голяма чувствителност към болести.

Фиг. 169. Португалска дюля

Португалска дюля (фиг. 169). Плодовете са много едри - единични плодове достигат до 1,5 kg. Плодовото месо е жълтеникаво, сочно, слабо сладко, стипчиво, с каменисти клетки около семенните камерки и добри вкусови качества. Плодовете узряват в края на септември и началото на октомври. Използуват се предимно за преработка, която трябва да се извършва наскоро след беритбата. При съхраняване на плодовете се появяват горчиви петна, които влошават много вкусовите качества на плодовото месо. Дърветата са силно растящи, имат добро и редовно плододаване. Чувствителни са на ниски зимни температури. Цъфтежът им е късен.

Тримонциум (Италианска дюля). Плодовете са средно едри и изравнени по големина. Плодовото месо е жълтеникаво, сочно, малко сладко, възкисело, стипчиво, ароматично и с добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на октомври. Използуват се за преработка. Съхраняват се до края на декември, без да се появяват горчиви петна по тях. Дърветата са силно растящи, рано встъпват в плододаване и са много родовити. Цъфтежът им е късен. Сортът Тримонциум е по-студоустойчив от сорта Португалска дюля.

Хемус. Нов български сорт. Плодовете са едри и бледожълтеникави. Плодовото месо е жълтеникавобяло, нежно, сладко, умерено сочно, приятно кисело и почти без каменисти клетки. То е ароматично. Плодовете узряват в началото на октомври. При обикновени условия се съхраняват до декември. Не се напада от горчиви петна. Дърветата са умерено растящи. Цъфтежът е късен. Слабо се напада от монилия.

На какви разстояния се засаждат дюлевите дървета?

Дюлевите дръвчета се формират предимно със закръглени корони, поради което не посочваме разстояния за палмети. За любителските градини подходяща е квадратната форма на засаждане или правоъгълната. Между редовете разстоянието е 4-4,5 m, а между дръвчетата в редовете 3,5-4м. Препоръчаните разстояния са по-малки от приетите за промишлените насаждения в нашата страна, защото в любителските градини повечето от мероприятията по обработката на почвата се извършват ръчно.

Как трябва да се поддържа почвата в дюлевата градина?

Дюлята е култура, която понася зачимяването по-добре, отколкото другите овощни видове, макар че то влияе отрицателно върху прираста и плододаването й.

Най-добре е дюлевите градини да се поддържат в черна угар. Основната обработка се извършва през есента на дълбочина до 15 см. в средата на междуредията и 10-12 см покрай редовете. През вегетационния период се извършват 5-6 разрохквания на дълбочина до 8 см. Отрицателното влияние на продължителното поддържане на почвената повърхност в черна угар се отстранява чрез периодично торене с оборски тор, чрез засяване на култури за зелено торене или чрез краткотрайно затревяване както при ябълката (вж. № 366).