За описанието на дървесните видове в този блог. Защо да посадим дърво?

Описанието на широколистните и иглолистни дървесни видове в блога включва както ботаническата характеристика на растенията и тяхното разпространение в България, така и информация за размножаването им (главно чрез семена – едно приятно и лесно занимание), а също и сведения за енергийните въздействия на дърветата върху човека и прилагането на тези познания от древността до днес.

Разглеждането на растителния свят единствено от позицията на конвенционалната наука и описването на растенията само чрез класифицирани и унифицирани ботанически характеристики, ни отнема възможността да видим и да усетим същината – това, че те са живи същества, съвсем като нас, с произтичащата от това свързаност помежду ни; че те също притежават своя индивидуалност и уникалност и не са просто отделни биологични видове (така както човешките същества, макар и подлежащи на еднаквите биологични характеристики на „хомо сапиенс”, имат своя индивидуалност и неповторимост.)

Традиционното образование ни поставя в ситуация, описана перфектно от Малкия принц: „Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му?  Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" Едва тогава смятат, че го познават.”

Ето това е този тип светоусещане, – да чувстваме истински същественото - от чието възстановяване действително се нуждаем (защото той е изначално вложен в нас), за да се върнем към своята цялостност и да възприемем свързаността си с всички компоненти на живото пространство.

За да потърсим (и открием евентуално) своята изгубена връзка с растителните компоненти на живото пространство, освен ботаническото описание на видовете, ще разгледаме знания и вярвания на древни народи и племена, традиции и обреди, свързани с растителния свят и всякакви исторически (макар и често противоречиви) сведения, достигнали до съвремеността. Ще си припомним онова, което са ни казвали езотеричните учения и учители и ще го свържем със съвремените достижения на науката, може би за да установим с усмивка актуалността на мнението на един от директорите на Института за космически изследвания към НАСА: „За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като лош сън. Той е изкачил планини от невежество, вече всеки миг ще покори най-високия връх, и когато изкатерва и последната скала, бива приветстван от цяла група теолози, които си седят там от векове.“ :)

Човек може да обменя енергия с животните, с растенията, с минералите и с останалите представители на одушевената и неодушевена проявена материя. Повечето от големите дървета притежават силни аурични полета и обменът с тях действа ободряващо на всеки, докоснал се до дънерите им. 

Съгласно източната медицина и философия, а също и езотеричните практики, в човешкото тяло съществува една вътрешна сила или енергия, чрез която то функционира. Без тази жизнена сила човекът и живите същества не могат да съществуват. Освен в човека, тази вътрешна енергия присъства също и при животните, растенията и минералите. Тя пронизва целия всемир - слънцето, планетите, небесните тела и галактиките. В Китай тази сила се нарича Ци, в Япония - Ки, в Индия - Прана, в Тибет - Ла, при шаманите – Оренда, и т.н. В съвремеността е известна като оргон - живата космическа енергия на природата, която описват по следния начин: "космическата енергия Ор изпълва вселената, това е спонтанно пулсираща, безтегловна енергия".

Ци може да преминава от човек в човек, от човек в животно или предмет и обратно, както и от небесните тела към човека. Китайците казват, че когато има концентрация на Ци има живот, когато имаме разсейване на Ци - има смърт.

Тук в България разполагаме със заветите на Учителя Беинса Дуно: „Подсъзнателните сили действат в растителното царство. Те са свързани с растенията, откъдето започва оформянето и развиването на човешкото тяло. Тази е причината, където растенията, горите оказват голямо влияние върху физическия живот на човека. Обичайте растенията и горите, за да се свързвате със силите, които действат в тях. Те са склад на сили, откъдето човек може да черпи това, което е нужно за организма му. Не е достатъчно човек само да се движи между растения и дървета, но трябва да ги обича. Новото възпитание има за цел да развие в децата любов към растенията и дърветата, за да се ползват от тях. Обичта към растенията се изразява в отглеждането им. Ето защо, ученикът на Божествената школа трябва да отглежда растения и плодни дървета. В двора си всеки ученик трябва да има поне две–три овощни дървета, които да прекопава и полива от време на време.”

„Ще изучавате растенията на място и с прозрение отвътре, ще научите какво лекуват. Книгите, в които се пише за лечебните им свойства, ще ви бъдат само като спомагателно средство, но главно отвътре ще научиш с прозрение какво лекуват тези или онези растения.”

„Когато отидеш при цветята, по радиото ще започнеш да възприемаш нови мисли, нови неща ще проблеснат в ума ти. Окултната наука трябва да започне с ботаниката. Това е редът. Защо казвам, че не трябва да се късат цветята, а да се има свещено чувство към тях? – Растенията са инсталации, които трябва да пазим, понеже от там зависи Животът. Може да откъснеш едно цвете, но само ако има много важна причина. С благоговение ще отидеш при цветето, защото трябва да имаш такова чувство към това, което Бог е създал. При това чувство на благоговение към растенията ще влезеш във връзка със Съществата, които работят върху тях. Особено на планината има благоприятни условия за вътрешно изучаване на растенията.”

Да си припомним същественото - дървото до теб е живо същество, твой приятел със своя история и свое настроение – неповторим и единствен. Може би неотдавна си го забелязал в парка, или в гората, или някъде по обичайния си всекидневен маршрут – или оттогава измина доста време? – и се завръщаш отново и отново при него.

Може би си спомняш времето, когато твоите ръце положиха неговата млада фиданка в почвата и с трепет следеше израстването му. 

Може би си го отгледал от малко креко семенце и с вълнение и радост си се грижил за нежния кълн, от който се е появило това стройно и свежо създание, което ще остане тук и след теб...           

Каквато и да е твоята история – тя е красива и вълнуваща като историята на всяко приятелство и на всяка любов. И никога не е късно да я започнеш, ако досега не си го направил. Защото „Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил” - както научил Малкия принц от своята приятелка Лисицата – „Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме”.

И осъзнал че макар и да съществуват безброй рози, неговата е единствена в света: „...случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.”

Е, време е да „опитомиш” свое дърво.

Най-доброто време да посадиш дърво: http://shadowstan.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/03/30/pisymce-ot-vselenata.315341