Леска

Леска - В България естествено разпространени са два вида, а един вид (Цариградската леска) се отглежда като културно растение.

Обикновена леска 

Из храсталаците и разредените гори почти в цялата страна често можете да съгледате жилави и преплетени стъбла, зашумени с едри листа. Наесен стъблата се обкичват с особени зелени кошнички, в които се намират плодовете на тези растения. Това е обикновената леска с добре познатите ви лешници. Тя е листопаден храст и расте на богати на хранителни вещества почви. Среща се и на бедни, каменисти почви. В планините тя прониква докъм 1800 м над м. в., където най-често съпровожда буковите гори.Обикновената леска се заселва и на мястото на изсечените гори и там може да образува обширни храсталаци. Кореновата система на обикновената леска е разпростряна нашироко, но не прониква надълбоко в почвата. Стъблата на един лесков храст образуват плътна почти кълбовидна корона.

Кората им е тъмносива до сиво-кафява с напречни линии, които са няколко милиметра дебели. На височина обикновената леска стига до 7 - 8 м. Листата й са едри, с разнообразна форма. Едни от тях са широко яйцевидни с източен и заострен връх, други са обратно яйцевидни, а трети - почти кръгли, със сърцевидна основа. На дължина те достигат 13 - 14 см, а на ширина - 10 см.

Обикновената леска цъфти рано - от края на февруари до към края на април.

През август се появяват първите плодове. Те узряват в края на септември и винаги са събрани в групи от 2 - 3, рядко повече, лешника. Всеки лешник е обвит с плитко назъбено на върха зелено листче - плодна обвивка, или купула, което не покрива изцяло плода. Когато лешникът узрее, купулата става твърда и жълто-кафява, а плодът може свободно да се отдели от нея. Самите лешници са с твърда светлокафява или жълто-кафява обвивка и широко яйцевидна форма. При разчупване на твърдата обвивка се появява вкусната ядка.

Ако ви се случи да намерите лесков храст, на който купулите са различни от описаните, това е сигурен белег, че сте попаднали на друг вид леска. У нас растат още Дървовидната турска (Corylus colurna) и цариградска (Corylus maxima) леска. При турската леска купулата е дълга, дълбоко изрязана на делчета, но не покрива изцяло лешника, а при цариградската леска тя е много дълга, силно източена, плитко изрязана и покрива напълно лешника. 

Дървовидна леска 

Дървовидната леска достига 20 м височина и 50-60 см диаметър. Короната е гъста, широко пирамидална, с приповдигнати клони. Кората е светлосива, дебела, мека, а по-късно кафяво-сива, дълбоко напукана на широки надлъжни неправилни ивици. Младите клонки са покрити с дебел слой пухести и железни власинки. Листата са прости, силно заострени и едро, двойно назъбени. Отгоре те са почти голи, а отдолу са покрити с редки власинки. Разположени са на дръжки по-дълги от 3см. Мъжките цветове са събрани в реси, които достигат 10 см. Женските цветове наподобяват вегетативни пъпки, от които по време на цъфтеж излизат червени близалца.

Плодът е орех с почти сферична форма и изпъкнала основа. Разрасналата се плодна люспа се състои от многократно нарязани, тесни, остри и извити дялове, които са значително по-дълги от плода. Отначало тя е зелена, мека и овласена, а при узряване на плода силно вдървенява и става тъмнокафява. Плодовете са събрани по два до осем топчести съплодия. Плодоносенето започва от 12 годишна възраст и се повтаря през 2-3 години. Кулминацията на прираста е между 20 и 40 годишна възраст, а продължителността на живот е около 200 години. Кореновата система е дълбока с добре развит централен корен.

За разлика от обикновената леска дървовидната не дава коренови издънки. Дървовидната леска е сенкоиздръжлив, сухоустойчив и студоустойчив дървесен вид. Среща се както на варовити, така и на богати, свежи и дълбоки почви. Най-добре се развива на богати месторастения, в състава на широколистните гори. Разпространена е ограничено в западните планини, Стара планина, Родопите и в горите на Североизточна България в средния и отчасти долния пояс. Смята се, че се изкачва до 1200 м н.в., но отделни индивиди се срещат и при 1900 м н.в. Плодовете са много богати на мазнини и се използват за храна.

Цариградска леска. По външния си вид наподобява обикновената леска. Висок храст или ниско дърво до 10 м височина. Младите леторасти са окосмени, а листата широкоовалии, дълги 7 -12 cm, двойноназъбени. Плодната люспа при този вид е силно разраснала и обхваща плода изцяло. Дължината и е около 2 пъти по-голяма от плода, като е нарязана слабо във връхната си част.

У нас се отглежда като плоден и декоративен вид. Изисква свежи и плодородни почви. Студоустойчивостта й е ниска. В нашите паркове се отглежда и нейната червенолистиа форма при която оцветяването на листата е по-интензивно червено (тъмнопурпурно) и по-трайно. Обвивката на плода (куполата) е също червена и е дълга, с тръбовидна форма както при вила. Използването на тази форма обикновено е за единични насаждения в парковете или скалните кътове. Може да се използва също за контрастни композиции в представителни части и мемориални паркове.

Енергетика на Леската

Леската е успокояващо дърво. Ако човек не може да се освободи от страхове, съмнения, безпричинно безпокойство, контактът с нея ще му донесе голямо облекчение. Тя лекува тежки нервни разстройства, особено съпровождани с пристъпи на меланхолия и депресия. Нейното влияние помага на човек да види добрите страни на живота.