Габър
Относително дребно дърво с
красиви мозаечни листа, които през есента се задържат дълго и обагрят градината
със слънчевия си цвят. Цъфти през май-юни с увиснали съцветия. Дълголетен, може
да достигне до 300 години. Става за жив плет, понася засенчване. Не вирее на
блатисти места.
Обикновеният
габър е един
от най-широко разпространените дървесни видове у нас, но съобществата му
обикновено заемат малки площи. Ще го срещнете из равнинните гори заедно с някои
видове дъб или липа. По-нагоре - в предпланините, той образува вече по-обширни габърови или габърово-букови съобщества. Така обикновеният габър постепенно се изкачва докъм 800 - 900 м над м. в.
Габърът има силно развита коренова система, която го прави издръжлив на
различни климатични и почвени условия. Независимо от това той най-добре се
развива на умерено влажни и рохкави песъчливо-глинести или на сиви горски
почви. Стволът му е прав и стига до 25 м височина. Кората
е тъмносива и гладка. Клоните образуват
богато развита и гъсто облистена корона. Листата са прости, цели, продълговато яйцевидни и на
дължина стигат до 12 см, а ширината им е от 3 до 7 см.
Обикновеният габър е еднодомно растение, а цветовете му са разделнополови, събрани в увиснали мъжки и женски съцветия - реси. Вгледате ли се по-внимателно в листнатите клони на габъра, сред зелената шума ще откриете струпаните и висящи плодове. Те ще привлекат погледа ви със своеобразното си устройство. Плодът е яйцевидно орехче, разположено в основата на триделна жълтозелена плодна люспа със симетрични дялове. Средният дял винаги е по-дълъг от страничните, а всички те са продълговати, целокрайни или дребно и разредно назъбени по края. Към края на септември плодовете узряват и плодните люспи стават жълтеникави, твърди и чупливи. По плодовете можете безпогрешно да разпознаете обикновения габър от неговия събрат - келявия габър (Carpinus orientalis). При него плодните люспи са винаги несиметрично-триделни, дяловете им са къси, почти триъгълни по форма и едро назъбени по ръба си. Освен това листата на келявия габър са доста по-дребни.
Обикновеният габър е еднодомно растение, а цветовете му са разделнополови, събрани в увиснали мъжки и женски съцветия - реси. Вгледате ли се по-внимателно в листнатите клони на габъра, сред зелената шума ще откриете струпаните и висящи плодове. Те ще привлекат погледа ви със своеобразното си устройство. Плодът е яйцевидно орехче, разположено в основата на триделна жълтозелена плодна люспа със симетрични дялове. Средният дял винаги е по-дълъг от страничните, а всички те са продълговати, целокрайни или дребно и разредно назъбени по края. Към края на септември плодовете узряват и плодните люспи стават жълтеникави, твърди и чупливи. По плодовете можете безпогрешно да разпознаете обикновения габър от неговия събрат - келявия габър (Carpinus orientalis). При него плодните люспи са винаги несиметрично-триделни, дяловете им са къси, почти триъгълни по форма и едро назъбени по ръба си. Освен това листата на келявия габър са доста по-дребни.
РАЗМНОЖАВАНЕ: Чрез семена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар