Глог

Глог - Листопадeн бодлив храст или дърво високо до 8-10 метра.

Ще го срещнете из цялата страна по сухи и слънчеви места, из храсталаци и разсветлени дъбови гори. Расте и в равнините, и в предпланините, изкачва се и в планините, където стига докъм 1500 м над м. в. Винаги се заселва на по-бедни на хранителни вещества почви и има добре развита коренова система. Най-често расте като висок храст, но тук-там ще го видите израсъл и като дърво, високо до десетина метра. Стъблата му образуват закръглена, рехава корона, а по някои от по-тънките му клони има странични клонки, превърнати в остро стърчащи тръни.

Обикновеният глог (понякога го наричат и червен глог) е листопадно растение. Листата му са тъмнозелени и лъскави отгоре, а отдолу са светлозелени, матови и с къси власинки по някои от жилките. Те са нарязани, някои по-плитко, други по-дълбоко, и всяка петура обикновено има 3, 5 или 7 дяла. Дяловете са продълговати или триъгълни, остро назъбени или напилени. През май и юни разлистената корона на обикновения глог се обсипва със снежнобели цветове. Те са двуполови и са събрани в щитовидни съцветия. Всеки цвят е устроен по познатата ви вече схема, характерна за всички розоцветни растения. Интересно за този вид е наличието само на едно стълбче в цвета. И тъкмо това единствено стълбче е най-сигурният белег за разпознаването на обикновения глог от другите два вида глог, които се срещат у нас, защото при тях стълбчетата са от 3 до 5. Хубавите снежнобели цветни кичури са силна примамка за насекомите, които ги опрашват. И всяка година през август и септември ще видите обикновения глог украсен с кичури от червени, висящи на дълги дръжки кълбовидни или яйцевидни месести плодчета. Вътре в месестата им част се образува по една кръгла костилка, а в нея - по едно семенце. Плодовете узряват през септември и стават тъмно- до кафяво червени. 

Глогът расте добре в храсталак или смесени гори, по бреговете на реките и потоците, долини и планински склонове. Размножава се чрез семена, издънки, корени. Не е претенциозен за почвите, но по-добре расте в свежи, плодородни почви. Студоустойчив, сухоустойчив, добре се развива в открито поле. Развъждат го като декоративно и овощно растение, за създаване на плътен, непроходим жив плет.

Глогът не е просто трън. Това растение има висока декоративна стойност и е източник на вкусни, диетични и лечебни плодове.

Видове:

У нас най-известни са два вида: черноплоден (Cr. pentagina) и червеноплоден (Cr. monogina). По-слабо разпространен е източният глог (Cr. orientalis, известен и като Mespilus odoratissima). В Предна и Централна Азия е широко разпространен изключително сухоустойчивият понтийски глог (Cr. pontica; syn. Cr. mediterranea). 

Черноплодният и червеноплодният вид са невисоки гъсто трънливи храсти. Височината им зависи от това къде растат. На открити места храстът е почти нисък, приземен, много гъсто разклонен, а като подлес и на сенчести места може да достигне 4-5 м височина и да е рехаво разклонен. Листата и на двата вида са малки, дълбоко нарязани. Белите им цветове са многобройни, разположени в плоски кичури или в малки букетчета. Плодовете (глогинки) са дребни (4-7 мм), с полусуха месеста обвивка. Приятни на вкус са черните плодове - населението в Странджа ги нарича „благина". Плодовете на червения глог са почти безвкусни, със слабо брашнеста, леко тръпчива месеста обвивка, но са добре известни като кардиологична билка.

И двата вида с белоснежната си покривка от дребни цветове са интересни като градинска украса. Още по-приятно изглеждат от лятото до късна есен кичурите плодове и предизвикват приятни чувства, когато снегът ги покрива.

Източният глог е мощен храст със здрави, видимо масивни клони и клончета. Кората му е сива, но на едногодишните леторасти е вишневочервеникава и гладка. Има малко на брой, но мощни черно-червени тръни. Листата са 2-4 пъти по-големи от листата на обикновения глог и са почти целокрайни или частично плитко нарязани. Тази форма на листата създава впечатление, че това не е глог. Цветовете обаче са типични за глога, само че с кафяво-червеникаво обагряне в основата на венечните листенца. Има създадени нови сортове с червени и пурпурни венечни листчета. Плодовете са необичайно за глога едри -  широки до 2 см, червено-оранжеви, твърде атрактивни, с плътна месеста, сладка, приятно възкисела обвивка. Този необичаен глог е много атрактивен като солитер или в малки групички в домашната „райска градина" през целия вегетационен сезон с рехавата си корона от крепки клончета и с цветните гроздове, с многобройните кичури едри, ярко оцветени плодове и с големите почти целокрайни листа. Още повече е впечатляващ с новите сортове с различно обагрени цветове. Този вид се използва широко в парковото строителство. Огненооранжевите плодове не само са красиви, но са и много вкусни и се използват както свежи, така и изсушени за приготвяне на чай.

Понтийският глог има по-дълбоко нарязани, разредено овласени листа - почти като листата на обикновения глог, но по-широки. Неговите жълтеникавобозави плодове са дори малко по-едри от плодовете на източния глог. Със своята висока устойчивост на суша и горещини този вид е много подходящ за озеленяване на каменисти, изложени на порои, безплодни терени. Като някакви неземни образувания стоят по склоновете на южнотаджикските планини разредените „горички" от понтийски глог, посивели от вечно носения откъм каракумските простори фин еоличен прах. Високата родовитост на този вид осигурява допълнителна плодова храна (в свежо или преработено състояние).

Посадъчен материал от източен и от понтийски глог може да се произвежда предимно чрез присаждане  (окулиране или на калем) на подложки от обикновения (див) глог, който формира изобилно издънки.