Кедър

Кедър (Cedrus) е род иглолистни дървета, много близки до елите, поради еднаква структура на шишарките. Произхождат от планините на западните Хималаи и Средиземноморския регион, на височина 1500-3200 метра в Хималаите и 1000-2200 метра по Средиземноморието. Кедърът е издръжливо хилядолетно дърво.

Често използвано дърво за озеленяване на паркове и градини. Може да го срещнете в много дворове у нас, а също и в повечето средновековни  дворци и градини в западна Европа.

Кедрите са големи вечнозелени дървета, достигащи до 50 м височина. Всички видове от рода са издържливи и дълговечни, някои достигат над 3000 години.

Характерно за всички видове кедър е че игличките им са разположени на скъсени клонки /като пънчета/, от които излизат по 15-25 иглички. Така листата изглеждат като  звездовидни туфички на клонките, по които се задържат няколко години преди да опадат.

Шишарките са яйцевидни и стоят изправени пак скъсени клонки. Те са гладки и много приличат и по размер и по форма на яйце. Узряват за около 3 години, след което се разпадат докато са на клона.

Кедърът създава специфична микро среда като излъчва фитонициди – в една кедрова гора има по-малко бактерии от хирургическа зала, освен това кедровите ядки са ядивни и много полезни.

Заради интересното групиране на игличките и оригиналните корони кедрите са ценени и широко използвани в озеленяването.

По света има няколко вида, но у нас за озеленяване се използват основно три и множество техни форми. Това са ливанския, атлаския и хималайския кедър.

Засяване на семена Кедър Cedrus: Шишарките на кедъра узряват през есента на втората или дори на третата година. Брането им трябва да започне когато долните люспи се разтворят. Впоследствие цялата шишарка се разпада. Шишарките се съхраняват на студено и проветриво чак до сеитбата през май. Засяване: Шишарките се поставят във вода за 48 часа, за да омекнат и да се разчупват лесно. Семената се отделят и се просушават за няколко часа, след което веднага се засяват. Сее се на открито или в студен парник. На следващата пролет се засаждат в саксии, като се забива колче до всяко стъбло, за да расте изправено. Покълнват под 50% от семената. Семената запазват кълняемост до 3 години.

Енергетика на кедъра

Кедърът е дърво, високо ценено още от древността. В Египет, територия бедна на дървесина, бил доставян кедров материал от Ливан. Дървесината на растението била много търсена не само заради твърдостта и ценната си смола, но и заради приятния и траен аромат. Египтяните използвали кедъра за направата на кораби, мебели, саркофази, дръжки на оръжия и разнообразни домакински съдове.
Древните евреи също високо ценели това дърво, използвали го широко в  строителството и дърводелството. От древността е известно, че това дърво не гние.
Многократно качествата на кедъра се изтъкват в Светото писание. Първите  християнски водачи препоръчвали при строеж на къща страничните греди да бъдат от кедър, защото той ще предпази душите на обитателите от развала. Патриарх  Кирил от Александрия /412-444/ сравнява дървесината на кедъра с тялото Христово като нетленно.

Кедърът е споменаван многократно в Библията. В третата книга на Мойсей, Левит, Бог учи посветените как да лекуват хората. От всички растения няколко пъти споменава само кедровото дърво, как изцелява и пречиства (в това число и от проказа - лепра). Руски изследователи споделят мнението, че дори малкото парченце кедър носи "много повече енергия отколкото всички енергийни апарати на Земята, създадени от човешката ръка".

Според една легенда, отначало само в Рая виреели удивително красиви дървета - Кедри. Когато Господ изгонил първите хора за техните прегрешения, Адам скрил в дланта си три семенца - от кедър, кипарис и бор. От тези семенца израснали всичките гори на Земята. Пазителите на Пьрвоизточните Знания утвърждават, че Кедърът е бил създаден от Господ като съхранител на енергията на Космоса, Божествената Му ръка го е направила Цар на горите. Това царствено дърво е станало символ на предаността към Християнската вяра. Легендарният цар Соломон е построил своя флот и Храм Господен в Йерусалим от Кедьр. Лот е засадил в пустинята три дървета (кедьр, кипарис и бор), които се сраснали помежду си и именно от ствола на това дърво e бил направен Кръста на който е бил разпънат Христос.

Атласки кедър /cedrus atlanitca/ – това е най разпространения вид у нас. Той достига височина от 40 м и има широко конусовидна корона, като старите дървета развиват корона с неправилна форма. Характерен негов белег, по който може да го разпознаете отдалеч, е че скелетните /дебелите/ му клони сключват остър ъгъл със стеблото. Младите клонки са гъсто окосмени, а иглите са дълги до 25 мм, гълъбово до сребристо сиви.  Листата са дълги 25 мм, тъмнозелени, четириръбести и бодливи.

Шишарките са 5–7 см дълги и широки до 4 см, светлокафяви, яйцевидни, като семенните люспи се показват извън шишарката. Те узряват за три години и се разпадат от върха към основата. Кората на стеблото първоначално е тъмносива и после силно се напуква.

В двора на резиденция „Евксиноград” расте над 110 годишен атласки кедър.

Атластия кедър е невзискателен към почвата, сухо и студо устойчив и светлолюбив. Родината му е северозападна Африка където расте в планините до 2000 м надморска височина.

За озеленяване на градини е ценен вид, като особено красиви са неговите форми  “glauka“ - сивкави и синьозелени листа, известната по цял свят  форма “pendula“ с плачеща корона, “pyramidalis“ - с къси хоризонтални клони, образуващи стройна и тясна коносувидна корона.

Отглеждане: Понася много сухи и бедни почви. В млада възраст е чувствителен на ниски зимни температури. При минус 18 градуса иглиците частично измръзват, но през пролетта се възстановяват. Сравнително бързо растящ вид. Устойчив е на замърсен въздух.

Може да се използва както за солитери, така и за групи, алейни засаждания и чисти или смесени горски масиви. В България е напълно натурализиран вид. Има изключително ценна дървесина. Широко е застъпен в озеленяването по Черноморието. Създадени са масови насаждения, не само в парковете, а и извън градовете, където образува защитни пояси.

    

Хималайски кедър /cedrus deodara/- достига до 50 м височина и има коносувидна корона. Характерен негов белег е, че върховете на клонките му са провиснали надолу и така той най лесно може да се различи от другите видове кедри. Листата са сивкави и меки с дължина 3–5 см.

Шишарките са елипсовидни и по-големи -  до 12 см, на цвят са червеникаво-кафяви и се разпадат на третата година от основата към върха.

За разлика от другите кедри има повърхностна коренова система. Той е по-взискателен и не понася преовлажнените, уплътнени и силно варовити почви. Хималайският кедър е по-бързорастящ и понася слабо засенчване. Особено ценни за озеленяването са неговите форми – “aurea” със златисти иглици и  “fastigiata “ и “ pendula “, които са съответно с коносувидни и плачещи корони.

Снимката е от парка на двореца „Евксиноград” /до оранжерията/ - хималайски кедър на възраст 140 години. Това е най-старото иглолистно дърво във Варненско. Извисява до 24 м, а обиколката на ствола му е 5 м. В двора на резиденцията има още 1 хималайски кедър, който е на 85 г.

Този вид е подходящ за отглеждане в по-топлите райони на страната - Черноморието и поречието на река Струма. В останалите части на България страда от ранните есенни застудявания, поради по-дългия си вегетационен период. Хималайският кедър се различава от ливанския кедър по дължината на иглиците. Те са тънки, меки, с еднаква дължина – около 4-5 см и сребристосива до синьозелена окраска.

                       

Ливански кедър /Cedrus libanii/ - Това величествено дърво достига наистина внушителни размери – до 40 м височина и до 2,5 м. диаметър на стъблото. Живее дълго – до 3000 г. Ливанският кедър е едно от най-легендарните дървета в световната история - символ на вечност, могъщество, опора. В този дух той се споменава на 55 места в Библията. Дори народният поет Иван Вазов не издържа на изкушението и в своето първо стихотворение "Борът" сравнява вековното дърво в двора на сопотския метох с "кедър ливански".

Родината му е Близкия изток, Мала Азия и по-точно Сирия, Турция и естествено - Ливан. Носят се легенди за дърветата-гиганти, с които финикийците строели огромната си търговска флота. Ливански кедър използвал цар Соломон за градежа на своя храм и дворец, фараоните правели от него саркофази и "слънчеви кораби".

Може би поради масовата му експлоатация в миналото, днес ливанският кедър е доста рядко срещано в естествен вид дърво. Именно в страната, дала името му – Ливан – в момента са останали най-малко негови представители. Най-достолепните представители на ливанските кедрови гори, покривали някога цялата страна, могат да се видят в района на Бешар, северен Ливан. Около 400 дървета, на възраст от 1200 до 2000 години, растат на височина 2000 метра по склоновете на планината, чийто първенец, връх Корнет ес-Сауда, се издига на 3100 метра.  Най-големите екземпляри се срещат в Сирия – там е останало едно естествено насаждение, където се срещат дървета с обиколка на стъблото до 7 м.

В млада възраст Ливанският кедър е с естествено правилна конусовидна корона, но с годините постепенно се деформира и разклонява по върха. Големи, дебели клони се протягат настрани и надолу, насоченият вертикално връх изчезва. Когато достигне наистина големи размери, короната му вече толкова много се разклонява, че трудно ще познаем, че става дума за един и същи вид. Короната му придобива много оригинален вид, в зряла възраст тя е чадъровидна, като на косо разположени клони са оформени хоризонтални площадки от по-тънки клони.

Иглиците му са остри, къси, растат на снопове, подобно на боровите. Те са 15–35 мм, тъмнозелени, твърди и бодливи. Могат да са наситено зелени, синкави или златисти при различните му форми.

Шишарките са до 10 см, бъчвовидни, като отгоре са плоски. Те узряват и се разпадат на третата година от върха към основата. Този вид много си прилича с атлаския кедър, като се отличава по формата на короната, по тъмната си кора и по плоската горна част на шишарките.

Изключително дълговечен вид, но по-бавнорастящ. Ливанският кедър е непретенциозно дърво. Наистина, иска слънце и не харесва прекалено влажни и блатисти терени, но издържа на засушаване, понася варовити и бедни почви, жега. Името му, „ливански”, навява асоциации с екзотичния изток – пустини, жега – но интересното е, че ливанският кедър е един от най-студоустойчивите представители на род Кедрови. Издържа на екстремно ниски температури–до -30°C.

на снимката: Първият ливански кедър в България е засаден през 1895 г. от младия княз Фердинанд в парка Евсиноград. Днес височината на кедъра е над 40 метра, а диаметърът на стъблото - над 100 см. Две вековни дървета от вида ливански кедър се намират в частен двор в Бургас на пресечката на улиците „Цар Симеон І" и „Софроний Врачански". Вековен ливански кедър може да се види и в София, в двора на частен дом срещу старата баня в Овча купел.

Видове: Ливанският кедър има много различни декоративни форми, които могат да ни послужат за различните ни цели, които искаме да постигнем в градината си. Формата „Glauca” със синкавите си иглици, може да включим в разноцветна декоративна група с други вечнозелени с по-различен оттенък на листата. Формата „Stricta”с тясната си и правилна, ориентирана вертикално конусовидна корона е подходяща за акцентиране, в компанията на по-ниски и неформирани видове. Особено интересна е формата „Pendula” – с много провиснали към земята клони. Засаждайки такова дърво можем да привнесем голяма доза нестандартност в градината си.

Сибирски кедър, Сибирски кедров бор /Pinus sibirica , Pinus cembra var. Sibirica/

Сибирският кедър всъщност е бор от гледна точка на ботаниката – Pinus. Той е петоиглен бор с гъста конусовидно заострена корона. Иглиците са дълги до 5-8 см, събрани по 5 в брахибласт. Разпространен е в цялата азиатска част на Русия. Образува чисти и смесени насаждения в сибирската тайга, като на север достига почти до лесотундрата. Достига до 40 м височина и до 1,80 м в диаметър.

Формира шишарки на 18-20 годишна възраст. Сибирският кедър е еднодомно дърво. В горната част на короната се разполагат женски шишарчици – семепъпки, в долната част – мъжки стробили. Кедърът цъфти през юни. Женските шишарчици имат винено-виолетов цвят. Мъжките са оранжево-винени, които след 3-5 дни стават тъмночервени и падат. Прашецът се разнася с вятър. След опрашаването, женските шишарчици се затварят и придобиват тъмнозелен цвят.

Младото дърво оформя короната си към 5та-7та година, а към 15та-25та година спуска клони почти до земята. Между 20та и 30та година започва умирането на долните клони и короната приема яйцевидна форма.

Трудно за отглеждане дърво, особено в млада възраст. При климата на България обича по-прохладни планински места и влажна почва. Към богатството на почвата не е взискателен. В по-ниските части на страната също може да се отглежда, но с умерено засенчване и редовно поливане.

Дървото е красиво, но повече се цени заради неговите лечебни свойства. Има изключително висока фитонцидна активност. Всички части на растението са целебни, но най-много се ценят семената - кедровите ядки, които могат да набавят голяма ценна гама хранителни вещества за човека.

Енергетика на сибирския кедров бор

Великолепието и магичната сила на това дърво вълнуват хората от векове. Легендата разказва, че Адам донесъл на Земята семена от божествените дървета, които растяли в Рая, а това били бор, кипарис и кедър. Необикновената сила на това дърво е описана в романа на руския автор Владимир Мегре, „Звънтящите кедри на Русия - Анастасия”. Романът се базира на теорията за необикновената енергия, която излъчват тези дървета. Много хора възприемат кедрите като катализатори на космическата енергия. Уловена от хилядите иглички тя преминава в дървото, трансформира се и оказва положително въздействие на човека. Къде се пресичат истината и човешкото въображение, не може точно да се каже, но безспорен е факта, че в Сибир това дърво е неизменна част от съществуването на живеещите там хора.

Сибирският кедър е дълголетник, живее над 550 години, а в литературата има сведения и за 800 годишни дървета. През това време неговите милиони иглички улавят излъчванията от Космоса, които се предават от човека. Човекът в състояние на любов излъчва светла енергия и тя отива в Космоса. Така създадената енергия е способна да сътвори мир, нито един прибор на света не може да измери скоростта на тази енергия. Слънцето изпраща своята енергия така, че да отрази светлото излъчване на човека, дори да не е в неговия спектър, отразява се и се връща преобразувана в благодатно излъчване. Денем и нощем кедрите със своите иглички приемат това излъчване и наливат в себе си целия спектър на светли енергии, излъчвани от хората. Когато тя се оказва недостатъчно в Космоса или в целия живот на Земята, кедърът отдава тази светла енергия. Човек не винаги се намира в състояние на любов. За съжаление на хората са им познати и отрицателните чувства - злоба, агресия, завист. В такова състояние човек излъчва тъмна и разрушителна енергия, тя не може да се издигне в Космоса, а се насочва към земните дълбини. Отразява се от недрата и се връща в Човека. Черното излъчване непосредствено влияе на своя създател, усилва в него Злобата, разрушава Здравето и Живота му. Тъмните излъчвания отразяващи се в дълбоките недра пораждат катастрофи, природни бедствия, войни и конфликти.

Анастасия и нейните роднини разказвали за "свещения звънтящ кедър", който макар и рядко, все пак се среща в Сибир. Този кедър, навършвайки 500 г., започва да звъни. Това става, когато кедърът се налее с енергия и трябва да я отдаде. Обикновено това звънене продължа три години, и ако не успее да я раздаде, започва мъчителен процес на изгаряне на невероятно огромно количество светла и чиста енергия, в която са съхранени и много знания. Изгори ли енергията си, кедърът умира и този мъчителен процес продължава 27 години.

Въздухът на Сибирските кедрови гори е практически стерилен, защото според медицинските норми дори за операционните помещения е допустимо да има 500-1000 микробни клетки, а в един кубичен метър от кедрова гора има само 200-300. Вредните насекоми, като комари, молци, бълхи, кърлежи и т.н. избягват дори от малко парченце кедър. Целият Кедър (игличките, смолата, кората, ядките и др.) има висока степен на фитонцидност. Един хектар от кедрова гора за 24 часа отделя повече от 30 кг (!!!) органични вещества, които имат огромна бактерицидна сила. По мнение на специалистите това количество е достатъчно за обезвредяването на въздуха на големия град.

Всички части на Кедъра имат високоефективни лечебни вещества. Например, игличките са били употребявани като лечебно средство 5 хиляди години преди нашата ера. 100 гр. кедрови иглички съдържат 250-350 мг витамин С, което може да бъде приравнено само към портокалите и лимоните. “Орехчетата” на сибирския кедров бор са традиционна храна за населението на Сибир. При изгаряне на смолата от кедър - Живица, се е родил огънят на Зороастър. Друидите са наричали живицата "Чашата на живота".

Много е добре, ако във вашия дом във ваза с вода има 2-3 клонки кедър. Тогава във въздуха постоянно ще се образуват озониди (отрицателни йони). При взаимодействието на фитонцидите и озона молекулите на озона стават електронно възбудени и тяхната енергия нараства 3, 2 пъти в сравнение с обичайната молекула на кислорода. Фотонцидите на кедъра повишават съдържанието на леките отрицателни йони във въздуха. Фитонцидите не само обеззаразяват, унищожават болестотворните микроорганизми, но и благотворно влияят на размножаването на тези микроорганизми, които встъпват в борба с болестотворните.                             

  

Засяване на семена и пресаждане на фиданки  Кедърът се размножава със семена, които съхраняват репродуктивната си способност четири години. За разлика от другите борови дървета кедърът е капризно дърво. “Училище на търпението” – така наричат отглеждането на сибирския кедър. Неговите семена се отличават с дълбок покой и поникват само след престой през зимата на студено в продължение на 3-4 месеца. Малките издънки се нуждаят от закрила от птиците и гризачите. Първите 10 години сибирския кедър расте много бавно и достига около 1,5 м. височина. След този период това дърво е способно да се отблагодари за вниманието ви.

Кедърът много добре се развива на индивидуални участъци и близо до сгради. Към 30 годишната си възраст той достига до 9 м. височина, формира пищна корона, достигаща до 3 м. широчина. Ако ела или бор растат близо до сградата, то около тази възраст започва да не им достига място и се налага да се секат.

Сибирският кедър основно се размножава чрез семената и много рядко чрез вегетативния метод – калем. По-добре семената да се вземат от районите на Западен Сибир. В европейската част на Русия тези семена се засаждат през пролетта /края на април, първата половина на май/. Семената предварително се стратифицират около 3 месеца на хладно място. Задължително трябва да се спазва следните правила: Семената се накисват във вода за 3 дни, която се сменя всеки ден. Хубавите семена ще потънат, а тези, които останат на повърхността се изхвърлят. След това семената престояват във воден разтвор на калиев перманганат и после се смесват с /50%/ влажен субстрат /пясък, торф, талаш от бор или кедър, пръст/ в пропорцията 1/семена/ : 2/субстрат/ и се слагат на студено /под снега или в хладилника/. Малко количество от семената може да се сложи в малки неплътни платнени торбички на няколко ката. Сложени под снега, семената добре запазват влагата, а сложени в хладилника трябва от време на време да се овлажняват. Семената в платнените торбички може да се поместят в найлонови пликове и да не се затварят плътно. Преди да се засадят в пръст, семената се отделят от субстрата и отново се слагат в силен разтвор на калиев перманганат за един ден и след това се изсушават. Семената са готови за засаждане.

След засаждането семената леко се покриват с пръст. Те израстват в същата или на следващата година, рядко на третата. Вече поникналата фиданка се нуждае от сянка и поливане. Може да се отгледат фиданки със затворена коренева система – в торфени или пластмасови саксии с височина не по-малко от 8 см и обем 200-300 см.

Когато достигнат 6-8 години, фиданките се вземат с пръста и се пренасят на постоянното им място. Кедрите се пресаждат и рано напролет, но предпочитаният сезон е есента.

Засаждат се в предварително иззкопана яма с 30% по-голяма от кореновата система на фиданките. Преди посаждането корените задължително се поставят в рядка каша от глина за 30 мин.

Извадената пръст се смесва с торф, хумус, прегорял оборски тор, дървесна пепел, борови иглички, борови трици и пясък. Слага се този     субстрат на дъното и в центъра се разполагат корените на фиданката така, че кореновата шийка /границата между ствола и корените/ да е на едно ниво със земята. Поставете внимателно дървото в ямата, наместете корените, засипете с почвата и леко утъпчете, полейте, и в първите 2-3 месеца следете почвата да не изсъхва. Пазете целостта на кореновата система! Не прекалявайте с употребата на естествена тор, защото това ще доведе до изгаряне на корените им!  

Ако вече имате фиданки от Сибирски Кедър, не ги оставяйте през зимата в къщи. Фиданките се нуждаят от проветриво място, контакт с звездите, снега, с природата. Те по-скоро ще загинат в затворено пространство. Кедрите влизат в дълбок зимен сън, не им създавайте изкуствена пролет.

Кедърът расте много бавно и дава плодове (шишарки) към 18та-20та година, а култивирания кедър на 7та година. Това е подарък за вашите потомци! От едно дърво могат да се съберат между 25-30 кг. кедрови ядки, но са известни случаи до 100 кг. кедрови ядки от култивирания кедър.

Препоръката на Анастасия е: да се вземе от шишарката на кедър малък орех, в устата да се подържи, в слюнката, и да се посади в дома в гърненце и да се полива всеки ден. Преди поливане, да потопите пръстите си във водата, в спокойно състояние да сте. За себе си, и главно за потомците, и за децата, добро да се пожелае и осъзнатост. Всеки ден така. Като излезе кълнче, с него може да се беседва и за съкровеното. В летен ден и в топла нощ, гърнето с кълнчето навън при другите растения е нужно да се сложи. Нека то в общуване да встъпи със звездите, слънцето, луната, дъждецът да познае, ветрецът и тревичките растящи редом, и да се върне в къщата отново при родителите и приятелите си. Така се прави много пъти, когато има време и желание за това. Кълнчето расте за векове, повече от половин хилядолетие живее кедърът, потомство ще даде и за душите на израстилите го, и на другите ще каже. Когато стигне трийсет сантиметра, през ранна пролет, в земята може да се посади дръвчето.

Калифорнийски речен кедър, либоцедрус /Calocedrus decurrens syn.Libocedrus decurrens/

Иглолистно дърво от голяма величина с компактна колоновидна форма. Клоните в зряла възраст са разположени перпендикулярно на стъблото. Листата са тъмнозелени, люсповидни, разположени срещуположно. Шишарките са дребни 2-3 см, продълговато яйцевидни, с едно извадено навън шипче. Достига над 20 м височина, температурен обхват до -15, слънцелюбив вид, понася полусянка.

Този вид е първото растение, засадено в резиденция Евксиноград. Към момента това е може би единственият вековен представител на семейство кипарисови. Той е на 120 г. и достига до 19 м височина. Обиколката на ствола му е 2,34 м.

Засяване на семена Речен кедър Libocedrus: Шишарките се събират през септември, щом се явят първите признаци на разпукване. Съхраняват се на хладно, сухо и проветриво до пролетта. Засяване: В средата на април се сеят без никакво третиране направо в почва, като се притъпкват и се засипват с 0.5 см фин пясък. Покълването започва след 3 седмици. Кълняемостта е не повече от 50%, като на втората година семената са негодни.