ВЪРБА

Върба

Ако засадите върбичка в малка градина, след няколко години ще трябва да я отсечете, защото тя ще се разпростре прекалено много за тази площ. Всички върби имат няколко характерни черти - растат бързо, много са издръжливи и виреят добре във влажна почва. Ресите им са декоративни, а листата се появяват рано напролет. 

Върбите (Salix) са род дървовидни или храстовидни растения, предпочитащи влажни местности.Цветовете, които приличат на цилиндърчета, се появяват заедно с листата и привличат рано пчелите, осите и другите насекоми. Те са събрани в реси. Издават приятна миризма и имат сладък сок.

Опрашването се извършва от вятъра. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май—юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка). Отначало семената са скрити в кутийката, но когато узреят, тя се разпуква и те се развяват от вятъра. Щом паднат на влажно място, поникват.

Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30 м, а в диаметър до 1,5 м. Листата ѝ са силно продълговати и запилени по краищата. Сребристовлакнести са и с дълга дръжка. Има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата и не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. Когато отсечем върба, на нейно място израстват много нови фиданки. Лесно се размножава и с пръчки (резници), които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и се изкачва до 1600 м над. в. Когато застарее, в дънера се образуват хралуп, тъй като изгнива отвътре. Там намират убежище различни птици и други диви животни.

В България се срещат над 15 вида върби: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix viminalis), пепеливолистна върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea) и други   

СОРТОВЕ: S. chrysocoma има няколко латински имена, но е известна като плачеща върба. Расте бързо и се превръща в широкоразпростиращо се дърво, високо около 12 м., като формира много характерна плачеща корона с дълги, тънки и увиснали надолу жълто-зелени или червено-зелени, голи и лъскави клонки. Листата са тясноланцентни, дълги до 16см. и широки около 2см. Горната им повърхност е тъмнозелена, а долната е сиво-зелена.Провисналите клони са златистожълти наесен. Тази върба замени старомодната S. babylonica, но нито едно от двете дървета не е подходящо за градина със скромни размери. Вместо тях изберете S. purpurea 'Pendula' (4,5 м, американската плачеща върба с пурпурни клонки) или S. саргеа 'Pendula' (3 м, с мъхести реси). S. matsudana 'Tortuosa' e със змиевидни клони, които се издигат на височина 7,5 м. Друг неплачещ вид е S. daphnoides.     

МЯСТО И ПОЧВА: Вирее най-добре в дълбока глинеста почва и на ярко слънце.         

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засадете 30-сантиметрови резници на открито през есента.

ИВА(КОЗЯ ВЪРБА) - Salix caprea L.

Пъпките са сравнително едри, яйцевидни, жълто-кафяви или кафяви, отначало овласени, а по-късно голи. Листата са прости, елипсовидно удължени, яйцевидни или почти закръглени. Те са дълги 6-15 см и широки 3-8 см. Отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу са синкаво-зелени или сиви и гъсто овласени. Цветовете са еднополови, събрани в реси. Плодът е ресничеста, разпукваща се кутийка. Семето е дребно, продълговато, зелено и снабдено с кичурче бели власинки.

В зависимост от надморската височина цъфтежът е от март до май, а семената узряват съответно от май до юли. Ивата е бързорастящ дървесен вид. Показва висока пластичност към условията на месторастене. Среща се както край реките и потоците, така и на по-сухи и скалисти места, заедно със смриките и клека във високите части на планините. Ареалът й обхваща почти цяла Европа и Азия. У нас е най-широко разпространената върба в планинския пояс.

Енергетика на върбата

Върбата е най-активна е от 18 до 21 часа. Контактът с нея успокоява, отпуска, помага за премахване на главоболието, създава онова настроение, което ви е нужно при изпълнение на сложна задача.
Както много други символи, чието значение през класическата Античност в Европа и Източна Азия се различава по своето съдържание, така и върбата символизира твърде различни неща във всеки един от тези региони.

В Средиземноморието тя е знак на целомъдрието, защото се мислело, че растението отделя семената си преди да съзре и следователно е стерилно сексуално. Смятало се, че в него има вещество, което поддтиква към въздържание и ако се погълне тази материя, това ще доведе до сдържаност на любовните желания. 
През Античността върбата се посреща твърде противоречиво и затова е и атрубут на бог Асклепий (Ескулап), покровител на лекарите. Запазени са сведения за интересен обичай в Атина – на празника на плодородието жените поставяли в  брачните си легла клонки от върба, за да ги предпазват от змии. С върбова кора лекували и ревматизъм. 
В източните общества тя символизира пролетта, деликатността и нежността. В  Древен Китай това дърво е един ясен и много силен символ на еротиката и пролетта. Растението е пряко свързвано с женското начало. Наричали хетерите  ”върбов цвят”. Женските принадлежности за разкрасяване са наричани с името на растението; веждите на красавиците са сравнявани с елегантните движения на  върбовите листа; окосмяването на пубиса се нарича ”тъмната сянка под върбите”,  младите момичета се наричат ”нежна върба”, ”свеж цвят”. Древните китайци  използвали клоните на дървото за защита срещу демони. Когато чиновниците заминавали за провинцията, за да изпълнят служебните си задължения, техните приятели ги изпращали окичени с върбови клонки.
Клоните на върбата са символ на мъдрост. През Средновековието на това дърво се гледа като на източник на лечебни сили.

В християнската традиция е символ на мир, замества палмата по време на празника Цветница, който по тази причина носи още и името Връбница. Върбовите клонки, които се използват по време на празника  се окачват на вратите на къщите, за да изпълнят защитна функция – да предпазват от зли влияния и от мълнии и гръмотевици. 
Западният свят свързва върбата със смъртта и траура. Заради наведените си клони  върбата е приемана за дърво на меланхолията и скръбта. По тази причина се смята  за символ на смъртта и се засажда в гробища. Върбата още се свързва се с  магьосничеството и любовната сполука - човек, който заспи под клоните на  върбово дърво ще успее да очарова избраника на сърцето си, ако още не е признал чувствата си. В Галисия и Астурия се мисли, че с лико от върба се привързват метлите на вещиците.
Според българската народна традиция върбата отъждествява женствеността, гъвкавостта на поведението и адаптивността. Тя е тясно свързана с обичая Лазаруване и с неговите основни елементи.