Иглолистни дървесни видове

Иглолистните дървесни видове  са голосеменни растния, противположно на широколистните, които са покритосеменни. Това означава, че семето при тези растения се залага открито, а не е обвито в плодник, както е при покритосеменните. Тъй като липсва плодник, при тях не се образуват плодове, а само семена. Семената са групирани в специфични органи, наречени шишарки, които представляват видоизменени клонки. Почти всички иглолисти дървета са вечнозелени.

Иглолистни и иглолистно-дребнолистни горски и храстови съобщества в България: Разпространени са главно в планините над буковия пояс. Съставени са от бял бор, смърч, бяла и черна мура /Пирин и Славянка/, макар и по-рядко се срещат елата и черния бор /обикновено в по-ниския планински пояс/. От иглолистните храсти най-широко разпространение има хвойната и клекът, който е ограничен само в субалпийския пояс на по-високите планини.

Зони на естествено разпространени иглолистни гори могат да бъдат забелязани по високите планински места - бор, смърч, както и бяла и черна ела. Типични за страната са крайречните гори.

Най-важните дървесни видове в  българските иглолистните гори са белия и черния бор и смърча.

Някои основни ориентири при различаване на иглолистните видове:

• игличките при бора са събрани в снопчета, а при смърча и елата са разположени единично;
• игличките на елата са плоски с две бели ивици отдолу, а при смърча са четиристенни;
• игличките на елата са разположени върху разширена дискова част, а при смърча - върху вдървенели стеснени дръжки;
• шишарките на елата /и кедъра/ са изправени върху клонките и се разпадат на люспи при узряването, а при смърча /и останалите иглолистни видове/ висят надолу и не се разпадат, а се отронват цели.



В българските планини обикновено елата се развива на по-голяма надморска височина от другите иглолистни видове с изключение на клека. Борът е силно приспособим вид и расте на всякаква надморска височина, дори и покрай бреговете на Черно море. Смърчът обикновено се среща на средни надморски височини, след което започват еловите масиви. Това може да се използва за ориентация при дълги преходи през гората, при които няма много ориентири - ако започнат да се срещат ели, значи се изкачвате все по-високо и върхът наближава. При още по-големи надморски височини се среща само клек, а след това започват високопланински пасища, мъхове и лишеи.