Киселица, Дива ябълка (Malus sylvestris)
Повечето диви ябълки на външен
вид изглеждат точно като културните, така че ще ви е лесно да ги разпознаете.
Различните видове са доста по-малки от култивираните – плодовете на най-едрите
не надминават 5 до 7.5 сантиметра в диаметър, най-често по-малки. Листата са
дребни и прости, а често имат и тръни. Цветовете са бели или розови, а
плодовете – червеникави или жълтеникави.
Представлява
листопадно дърво, което на височина стига до 10-15 метра. Развива широка и
дълбока коренова система, която я прави устойчива на ветрове и на
неблагоприятни почвени условия. Стволът й е прав, покрит със сиво кафява
напукана кора. Клоните й образуват широко разперена и светла корона, в която
по-младите клонки са с червеникавокафява кора - гладка и лъскава, а по някои от
тях се образуват тръни. Листата на киселицата са с яйцевидна или елипсовидна
форма, отгоре са тъмнозелени и лъскави, а отдолу - светлозелени, матови и с
власинки. Листата винаги са прикрепени с дръжки, а петурите им са напилени.
Напролет (април - май) живителната слънчева топлина нагрява и разтваря цветните
пъпки на киселицата и клоните й се отрупват с едри бели до
бледорозови цветове, събрани в щитовидни съцветия.
Устройството на цветовете й по нищо не се различава от крушата или дюлята. Единствената разлика е в това, че стълбчетата на киселицата не са свободни, а са сраснали в основата си. Киселицата дава плод късно наесен - към края на октомври. И докато ябълковидните плодове на крушата и дюлята имат хрущялен ендокарп и много каменисти клетки, при киселицата и всички останали ябълки каменисти клетки няма, а хрущялната част е превърната в хрущялно-ципеста и в нея са поместени кафявите и лъскави семена на киселицата.
Плодовете на киселицата са по-дребни от орех и са кисели като оцет. По устройство обаче те приличат на плода на питомните ябълки и затова понякога наричат киселицата и с името дива ябълка. Киселицата прилича на питомните ябълки не само по плода си, но и по устройството на листата и на цветовете и това е така, защото киселицата е родоначалникът на някои от сортовете питомни ябълки.
Устройството на цветовете й по нищо не се различава от крушата или дюлята. Единствената разлика е в това, че стълбчетата на киселицата не са свободни, а са сраснали в основата си. Киселицата дава плод късно наесен - към края на октомври. И докато ябълковидните плодове на крушата и дюлята имат хрущялен ендокарп и много каменисти клетки, при киселицата и всички останали ябълки каменисти клетки няма, а хрущялната част е превърната в хрущялно-ципеста и в нея са поместени кафявите и лъскави семена на киселицата.
Плодовете на киселицата са по-дребни от орех и са кисели като оцет. По устройство обаче те приличат на плода на питомните ябълки и затова понякога наричат киселицата и с името дива ябълка. Киселицата прилича на питомните ябълки не само по плода си, но и по устройството на листата и на цветовете и това е така, защото киселицата е родоначалникът на някои от сортовете питомни ябълки.
Дивата ябълка се среща най-вече в гористи райони. Най-често на
границата между горите и полята.
Енергетика
на ябълката
Ябълката е първото дърво в хороскопа на
друидите. Това е дървото на женската сила, женската сексуалност, то пробужда
чувствената природа в жената. Ако искате да изпитате прилив на еротически сили,
през лятото спете под ябълково дърво, макар че ябълката доста по-лесно споделя
силите си с младите девойки. Под влиянието на енергията на ябълката девойката
може да си представи образа на идеално подхождащия й мъж, а насън може да види
и бъдещия си жених. Влиянието на ябълката е много необходимо именно на младите,
неопитни и неуверени в себе си млади момичета. Не трябва да се страхувате от
съблазните, с които е възможно да ви заобиколи това дърво. За енергията на
ябълката не съществуват морални норми, тя се подчинява само на зова на
природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар