Широколистни дървета и гори

Характерно за широколистните дървета е формирането на добре развити листа, за разлика от иглолистните, при които формата на листата са малки игли.

В Западна Европа повечето широколистни дървета са листопадни, т.е. губят листата си през есента. Но някои от широколистните са вечнозелени, като например лавърът.

Повечето широколистни са покритосеменни, въпреки че няколко, като например Гинко (Ginkgo biloba), са голосеменни растения. Широколистните дървесни видове се определят по морфологични белези.

Широколистните гори в България са биом, характерен с преобладаващи букови и дъбови представители на флората.
/Биомите (природни зони) са големи съобщества от организми и средата на обитанието им, обхващащи определена географска област с характерен ландшафт и растителност, обусловени от зонален климат.По същество биомите са големи екосистеми (макроекосистеми)/.

Широколистните гори са съответно тъмни и светли. Тъмни са буковите гори. Светли са дъбовите гори. Освен главните дървесни видове - бук и дъб, в широколистните гори растат още габър, клен, ясен, бреза, върба и др. Тяхното разпространение зависи от светлината и влажността на съответния район. Дъбът, кленът, ясенът заемат осветените южни склонове на планините, а букът и габърът - по-високите сенчести склонове. В широколистните гори, където влажността е голяма, се развиват и увивни растения. В най-долния етаж се развиват тревни растения.