Дугласка

Дугласка /Дъгласка/ /Pseudotsuga menziesii/, наричана дугласка ела или канадска псевдоцуга 

Родината на това бързо растящо иглолистно декоративно дърво е Северна Америка. По-точно тихоокеанските крайбрежни области на Британска Колумбия, Вашингтон и Орегон до крайбрежието на Калифорния. Там е разпространена до 2.600 м н.в. Изобщо Дугласката ела се смята за един от най-ценните дървесни видове в своето отечество заради висококачествената дървесина, бързия растеж и големите си размери.

Дугласката има и голяма декоративна стойност заради тъмнозелената си корона, високия ствол, и грамадните си размери. Тя е изключително право, вертикално дърво. При пълното си развитие стъблото достига до около 100 м височина и до 4 м  в диаметър.Младите дървета образуват правопирамидална корона, която се запазва и при старите екземпляри. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Младите клонки отначало са светлооранжеви, по-късно добиват червенокафява окраска и са покрити с грапави власинки. Иглиците са линейни, плоски, на върха тъпи или почти тъпи, дълги средно до 25 мм. От горната страна са лъскави, тъмнозелени, а от долната страна са с две белезникави линии, по които са разположени устицата. По тези външни белези видовете на Дугласката ела си приличат с нашата обикновена ела.

Младите шишарки са с тъмночервена окраска, а зрелите - червеникавокафяви, удължено яйцевидни, дълги до 10 см. Люспите на шишарките имат триъгълно ветриловидна форма и по тези триъгълни „ушички”, с които са покрити, безпогрешно могат да бъдат различени от шишарките на всеки друг вид.

Семената са заоблено триъгълни с крилца. Узряват за една година, след което шишарките се разтварят през октомври-ноември, без обаче да се разрушават. Семената са снабдени с добре развито крило /в края триделно/. Семената поникват за 3-4 седмици след засяването им. Пониците и младите фиданки страдат обаче от силно слънце и суша, поради което в разсадниците се полагат грижи за опазването им. През първата година пониците достигат 10-15 см височина, а през следващите години фиданките бързо увеличават прираста си. Към 15-20 годишна възраст прирастът достига максимален размер над 1 м. Дугласката е един от най-бързо растящите иглолистни видове. Младите фиданки нарастват до късно през есента. Поради това те често страдат от ранните есенни студове. Ако се унищожи връхната пъпка, тя бързо се замества от една от страничните пъпки. Вида развива плоска коренова система.

Дугласката расте най-добре върху свежи, дълбоки и плодородни почви, богати на хумусно вещество. Изисква по-висока атмосферна влажност и по-мек климат. При ниски зимни температури младите фиданки страдат от измръзване, поради което трябва да се предвиди и защита на дървесните видове.

Понася добре фабричния дим и газовете, което я прави подходяща при създаване на насаждения /групи/ и единични дървета във връзка с евентуална газова защита.

Отглежда се с голям успех като парково дърво в страните на Средна Европа и Западните райони на Русия, където към 80 годишна възраст достигат до 40 м височина, плодоноси и дава качествени семена.

У нас Дугласката се отглежда на много места. Поради летните засушавания нейния растеж е неособено задоволителен. Добри условия за този вид има в буковия и долния иглолистен пояс до към 1200 м н.в. В някои по-влажни локалитети над дъбовия пояс, тя може да се разпространи за декоративни и горско-стопански цели. Но най-вече Дугласката е подходяща за солитерни и групови насаждения.

Култури на Дугласката ела в добро състояние се намират в с.Шипка - Казанлъшко, където на 48 тодишна възраст достигат до 31 м височина и 60 см в диаметър. Там тази култура плодоноси, дава качествени семена и се възобновява по естествен път. Дугласката ела е напълно натурализиран за този район вид. Също такъв растеж показва културата във Витоша /м.Бели бряг, на 1250 м н.в./.

Като парково дърво Дугласката се цени заради бързия си растеж, тъмнозелената си пирамидална корона. Тя е подходящ вид за чисти и смесени иглолистни и широколистни насаждения.

В озеленяването се използват следните по-важни форми: ф.fastigiata /Пирамидална форма/; ф.Pendula /Плачеща форма/; ф.Globosa /Кълбовидна форма/.

Засяване на семена Дугласка ела Pseudotsuga: Шишарките узряват през септември на първата година и веднага след това най-добрите семена излитат. Затова шишарки трябва да се събират в края на август и се оставят на хладно и проветриво място за доузряване. Шишарките се сушат на хладно и тъмно в затворени съдове. Засяване: в началото на април семената се поставят във влажен пясък за три седмици. След това се измиват, просушават и потапят в миниум. След това се засява направо в почвата, утъпква се и отгоре се застила с 1 см едър пясък. Покълнването настъпва след 3 седмици. В началото семеначетата се засенчват с клонки, а през есента същото се прави против мръзнене. В средата на юли три седмици се пръска с медно-хлорен оксид. Покълнват 90% от семената. Кълняемостта се запазва до 3 години.