Гинко
билоба
Гинко Билоба е най-старият
известен дървесен вид - възрастта му се оценява на над 200 млн. години. Това
дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които
съществуват от времето на динозаврите. Според образци от Североизточен Китай съвременното
гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди
5,3-1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в
един малък район на централен Китай.
Неговите плодове с размерите на малка кайсия имат прекрасен янтарно-сребрист цвят,
но издават неприятна миризма. Семената на това растение се продавали в японските лафки и с
удоволствие се използвали в националната кухня.
Гинкото е дърво, което достига над
40 м височина и до 3 м диаметър на стъблото. Някои видове достигат височина 50 м и ширина на дънера 900 см, като са познати дървета на повече от 1000
години. Получава името си заради красивите приличащи на щит двуделни листа, но
бива наричано и само гинко. Приспособява се добре към различни климатични условия
и е разпространено на почти всички континенти.
Отначало развива стройна пирамидална корона съставена от
почти хоризонтално наредени клони, а в по-късна възраст короната
придобива овална форма.
Листата са на дълги дръжки разположени спирално по клонките. На цвят са светлозелени и имат своеобразна форма, наподобяваща врязано на върха ветрило. Листата на младите екземпляри са по-дълбоко врязани, отколкото листата на старите дървета. По начина на жилкуването си наподобяват по-скоро листата на древните семенни папрати. Ginkgo biloba е едно от малкото листопадни голосеменни растения. Всяка година в късна есен дърветата хвърлят листата си, които за кратко време преди това добиват свежа златисто-жълта окраска. По време на листопада японците се покланят на това дърво и използват опадалите листа за гадаене.
Листата са на дълги дръжки разположени спирално по клонките. На цвят са светлозелени и имат своеобразна форма, наподобяваща врязано на върха ветрило. Листата на младите екземпляри са по-дълбоко врязани, отколкото листата на старите дървета. По начина на жилкуването си наподобяват по-скоро листата на древните семенни папрати. Ginkgo biloba е едно от малкото листопадни голосеменни растения. Всяка година в късна есен дърветата хвърлят листата си, които за кратко време преди това добиват свежа златисто-жълта окраска. По време на листопада японците се покланят на това дърво и използват опадалите листа за гадаене.
Гинко
е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки.
Семената са едри, кръгли, с месеста обвивка и с черупка.
Узряват за 1 година. Те не притежават стадий на вътрешен покой и покълват в
момента когато зародиша достигне максималното си развитие. В природата семената
на гинкото запазват кълняемост в течение на 1 година. За производство на
фиданки семената се засяват през есента, веднага след събирането, или пък се
стратифицират за пролетен посев. Младите фиданки през първата година достигат
20 – 25 см.
Гинкото е светлолюбиво дърво, което изисква свежи, плодородни и богати на калций почви. Обича високата въздушна влажност. Устойчиво е на гъбни и вирусни заболявания, почти не се напада от насекоми.
Гинкото е светлолюбиво дърво, което изисква свежи, плодородни и богати на калций почви. Обича високата въздушна влажност. Устойчиво е на гъбни и вирусни заболявания, почти не се напада от насекоми.
Гинко
вирее на надморска височина до 1500 м. Понася температури до -30 градуса.
Най-добре се развива на слънчево място, когато поне половината от деня е пряко
огряно от слънцето. Притежава висока устойчивост на атаки от насекоми и на
гъбични, вирусни и бактериални болести. Средният му
годишен растеж е 50 см - 120 см. В големите летни горещини, в първите няколко
години от развитието си, се нуждае от поливане един път седмично.
Някои от тези дървета достигат възраст над 1500 години.
Будистките монаси смятат, че двуделните листа на гинкото
символизират двете начала на света – “ин” и “ян” и са символ на мъдрост и
съсредоточеност, издръжливост и дълголетие. До днес в Китай, Япония и Корея
гинкото се нарича «дърво на младостта».
В Германия гинкото се нарича "дървото на
Гьоте", тъй като поета му е посветил стихотворението "Гинко
билоба". Това стихотворение е признато за шедьовър на философската лирика.
В него той възпява своеобразните листа на това дърво, които по негово мнение
символизират единението на две любящи души.
Гинкото е един от най-устойчивите живи организми на планетата. След атомната експлозия в Хирошима през 1945 година, четири гинкови дървета намиращи се на 1 – 2 км от центъра на взрива са били сред единствените оцеляли организми в региона.
Гинкото е един от най-устойчивите живи организми на планетата. След атомната експлозия в Хирошима през 1945 година, четири гинкови дървета намиращи се на 1 – 2 км от центъра на взрива са били сред единствените оцеляли организми в региона.
Още от преди 5000 години на китайската медицина са били
известни чудодейните лечебни свойства на гинкото. То има свойството да
подобрява капилярното кръвоснабдяване в целия организъм, снабдява сърцето,
главния мозък и крайниците с кислород. Стимулира паметта и умствената дейност.
Повишава имунната система на организма. Помага при лечението на астма и други
белодробни заболявания. Лекува рак, подобрява зрението, забавя стареенето на
организма. Лечебно действие имат преди всичко листата и семената.
Гинко понася добре градското замърсяване
и засоляването на почвата и затова високо се цени като дърво пригодно за улично
озеленяване в градовете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар