Ясен

Ясеновото дърво е високо до 40 м, обикновено достига дебелина до 1 м в диаметър, а възраст — до 250 години.

Кората на ясена е мрежовидно напукана, зеленикава до кафява. Листата са сложни. Състоят се от 9 до 17 приседнали (без дръжка) продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете приличат на светлозелени дребни снопчета. Развиват се през април, преди разлистването. В съцветията има и мъжки, и женски цветове. Дърветата започват да дават семена към 40 години.

Ясенът се отличава с бърз растеж още в млада възраст. Подходяща е всякаква градинска почва; на слънце или полусянка, но особено добре вирее край влажните долини, върху почви, богати на минерални вещества.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена на открито наесен.

                                                                                                                                          

                                                               ВИДОВЕ:

Планинският (Обикновен) ясен достига 40 м височина и 1 м диаметър. Короната му е овална, образувана от почти изправени нагоре странични клони. Кората е сиво-кафява и дълго време е гладка, но при възрастните дървета се напуква и потъмнява. Младите клонки са светлосиви, със зелен оттенък и редки лещанки. Пъпките са черни или черно-кафяви. Връхните пъпки са много по-едри от страничните. Листата са сложни, текоперести, дълги до 40 см. Съставени са от 7 до 17 листчета, които са яйцевидноланцетни, остро назъбени по периферията, дълги от 4 до 12 см. и широки от 1 до 5 см. Отгоре листата са тъмнозелени, а отдолу са светлозелени и овласени по главната жилка.Разположени са срещуположно и по клонките. Цветовете са двуполови и еднополови, без чашка и венче. Събрани са в гъсти метличести съцветия, които се появяват на групи преди разлистването. Плодът е продълговато, елипсовидно орехче, снабдено с крилатка, която е дълга 2-4 см. и има закръглен или врязан връх.

Узрелите плодове се задържат по дърветата до следващата пролет. Кълняемостта на семената е висока и се запазва една-две години. Планинският ясен е бързорастящ дървесен вид. Кореновата система е с добре развит централен корен, който по-късно се допълва със силно удължени, но слабо разклонени странични разклонения, проникващи дълбоко в почвата. Освен чрез семена планинският ясен се размножава и чрез пънни издънки. Семенните индивиди достигат до 300-годишна възраст.

В млада възраст е сенкоиздържлив, но в по-късна става светлолюбив. Топлолюбив е и често страда от късните пролетни студове. Добре се развива при висока атмосферна влажност, но понася и известно засушаване. Взискателен е към почвените условия и най-добре се развива на дълбоки, богати, свежи или влажни почви. Понася наличието на варовик в почвата и е устойчив на атмосферни замърсявания. В България се среща до 1300 м.н.в. в повечето планини. Не образува чисти насаждения, а участва в състава на смесените широколистни гори. Планинският ясен е подходящ за създаване на интензивни горски култури в хълмисто-равнинните части на страната.

Полският ясен прилича по морфологични белези на планинския. Той достига същите размери - височина 40 м. и диаметър 1м. Пъпките му са по-дребни, сиво-кафяви или ръждиви. Младите клонки са сиво-зелени. Листата са сложни, текоперести, по-къси от листата на планинския ясен и съставени от по-малко на брой 5-11 и по-дребни, силно заострени листчета. Цветовете са събрани в съцветия, които също са разположени странично, но са единични, а не на групи, както при планинския ясен. Плодът е продълговато орехче, а крилатката най-често е със заострен връх. Полският ясен е бързорастящ вид. Пределната му възраст е около 300 год. В сравнение с планинския ясен е по-сенкоиздръжлив и по-топлолюбив. Най-добър растеж показва на дълбоки, плодородни и влажни почви. В България се среща на много места в долния пояс, най-често покрай реките, в състава на лонгозните гори. Макар и по-рядко, расте и на сухи и каменисти терени. В нашата страна по Черноморието, в Северна България, по долините на р. Тунджа и Арда се среща Fraxinus oxycarpa var. coriarifolia, който е описан от някои автори като отделен вид.

Американският ясен достига височина 40 m и диаметър 1 m. Короната е сравнително рядка, широкояйцевидна. Листата са сложни, лекоперести, дълги до 40 cm и ca съставени от 5, 7 или 9 целокрайни листчета. Отделните листчета също са едри. Те достигат до 15 см дължина и 5 cm широчина. Отгоре са светлозелени, a отдолу са сивозелени. Плодът е орехче с остатъци от чашката. Крилцето в основата е стеснено, a към върха се разширява. Американският ясен е бързорастящ дървесен вид. Показва висока регенеративна способност не само в родината cи, нo и в Европа. B сравнение с планинския и полския ясени той е по-студоустойчив, по-сухоустойчив и невзискателен към почвените условия. Взискателен е към светлината. Отглежда се успешно на много места в Европа. B България особено удачно се използва за рекултивация на нарушени терени и промишлени насипи.

МЪЖДРЯН (БЯЛ ЯСЕН)

Мъждрянът може да достигне височина 20 m и диаметър 60 cm, но по-често остава с по-малки размери. Короната му е яйцевидно закръглена и правилна. Кората е гладка и жълтеникаво-кафява. пъпките са светло или сиво-кафяви и покрити със сиви власинки. Листата са сложни, текоперести, дълги 15-20 cm. Те са съставени най-често от 5 до 7 листчета с удълженояйцевидна форма, дълги 5-6 cm и широки 2-4 cm. Периферията им е неравномерно назъбена, а основата им е ширококлиновидна или закръглена, често леко асиметрична. Отгоре са матово зелени, а отдолу по-светли, с ръждиви власинки по средната жилка и ъглите между жилките. Цветовете са двуполови, кремавобели, с добре развита чашка и венче. Те са събрани в едри, гъсти метлици, които са разположени по върховете на клонките. Плодът е продълговато орехче, снабдено с крилатка. В България се среща в цялата страна до 1200 m н.в. Това е най-широко разпространения вид от този род у нас. Расте както на богати и плодородни, така и на бедни и сухи почви. Изисква умерен климат и издържа успешно засушаванията. Участва в състава на смесените широколистни гори. Листата му се използват в народната медицина.


Енергетика на ясена
Ясенът е много езическо дърво, което малко се приема от християните, смята се, че е обиталище на демони. Използван е за лекуване на рани, а от дървесината му се изработвали амулети за предпазване от задушаване. Считало се, че отблъсква мълниите при буря. В древността се вярвало, че това дърво предразполага и подпомага ясновидството. Това е едно ясно определено мъжко дърво. 
Ясенът е дълбоко уважаван от древните гърци. За тях това е едно растение много тясно свързано с войната, която е била част от ежедневието им. От ясен се изработвали дръжките на копията на бойците. Според елините, ясена се обитава, подобно на други растения, от определен вид нимфи, наречени мелиади, които са  войствени и безпощадни. Те, заедно с гигантите, се създават от кръвта на Уран. Преди Зевс да скрие огъня от хората, човеците свободно можели да го ползват,  защото ”огънят на Зевс, огънят от мълнията, често се намирал по върховете на ясените, откъдето хората можели просто да си го вземат”. Като подарък за сватбата си Пелей, бащата на Ахил, получва наред с други ценности и ясеново копие.
В скандинавската митология на това дърво се отдава заслужено внимание. Боговете сътворили първите хора – Аск и Ембла от дънера на ясен. Това дърво за скандинавците било свещено. Могъщият Йедразил, Дървото на живота представлявал огромен ясен.