Дрян

Дрян (Cornus)
От рода дрян са познати над 50 вида. В естествени условия той се развива като храст или дърво, което достига над 8 м височина. Като културно растение се отглежда основно като дърво, което формира естествена, доста сгъстена корона. Плодът е костилков. По форма, окраска и големина плодовете варират доста силно.
Дрянът, заедно с лешника, е едно от най-рано цъфтящите овощни растения. При нашите условия плодните пъпки се пробуждат към развитие още през февруари, а в някои случаи и по-рано. В зависимост от температурните условия през отделните години цъфтежът настъпва от края на февруари до към средата на март и продължава от 15 до 70 дни. Не е установено дали дрянът се самоопрашва, но най-добре е в градината да се засаждат по две различни форми или сортове, каквито вече има утвърдени у нас – Казанлъшки крушовиден, Шуменски продълговат и Панчаревски цилиндричен.
С общия си вид, с ранния цъфтеж и с червените си плодове дрянът се вписва чудесно в дворната градина като декоративен елемент.
Основното значение на дряна се определя от неговите плодове. Човекът ги е употребявал още в древни времена. За това свидетелстват вкаменените растителни материали, открити при археологически разкопки.

Дрянът се развива най-добре в топлите места на умерения климат. Зимните студове у нас не са ограничаващ фактор за неговото развитие, той издържа до минус 28С. Въпреки много ранния цъфтеж, пролетните измръзвания при него са много рядко явление. Само изключително силните застудявания могат да предизвикат измръзване на цветовете и завръзите.
Дрянът е сравнително сухоустойчиво растение и не е особено взискателен към почвата. В естествени условия се среща на най-различни терени и почви, но при сухи условия, каменисти и бедни почви се развива слабо и започва да съхне още към 20-30 годишна възраст. При по-богати и добре овлажнени почви се проявява като дълголетно дърво и може да расте и плододава до 100 и повече години. Най-голямо значение и разпространение има обикновеният дрян.

Обикновеният дрян (Cornus mas L) е дърво, което достига над 8 м височина. Широко разпространено диворастящо плодово растение в южните части на Европа и Азия. В нашата страна се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната.

Добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Растенията са силно разклонени с жълтеникаво-сива окраска на кората при старите и зелена до червеникаво кафява при младите леторасти. Листата са прости, елипсовидни, целокрайни, заострени към върха, прикрепени на къси дръжки. В пазвите на листата се намират сравнително едри, издадени навън сферични пъпки. Цъфти в края на зимата, началото на пролетта. Цветовете са дребни, жълти, събрани в прости сенници, срещуположни по възлите на младите разклонения. Плодовете на дряна са дребни, костилкови, с тънка червена месеста част с елипсовидна форма, прикрепени по няколко чрез къси дръжки по младите разклонения.

Дрянът не е взискателен към почвите, но предпочита топлите, добре огрявани места. Светлолюбив, сухо- и студоустойчив овощен вид.

Културният дрян изисква леки, свежи, добре дренирани и богати на хранителни вещества почви. Кореновата му система се разполага на дълбочина 30-40 см в почвата. Така тя може да използва и малкото останала влага. Растението има естествено слаб до умерен растеж. Височината му достига 7-8 метра. Живее до 100 години. Изисква ограничена резитба.

Не понася затревяване. Медоносно растение е. Плододаването на дряна започва на 3-тата-4-тата година след засаждането на постоянно място, а пълното плододаване - значително по-късно. Плододава почти всяка година. Плодовете не узряват едновременно. Беритбата им е през август-септември.

Размножава се чрез семена и издънки

В естествени условия дрянът се размножава чрез семена. Това е довело и до голямото разнообразие на форми, различни по особености на растеж, дълголетие и качество на плодовете.

Качествата на едроплодния дрян, който се отглежда като културно растение, се запазват благодарение на възможността за вегетативно размножаване. То се осъществява по два начина – чрез присаждане и чрез отводи.
Присаждането на дряна е съпроводено с немалко трудности, но все пак то се практикува най-много при размножаването. Трудностите са свързани с бавното поникване на семената на дряна, които се използват за получаване на подложки. Освен трудното поникване, растежът на подложките е много бавен и се наблюдава голямо разнообразие в развитието им. На това се дължи и малкият процент на прихващане.

Семена за получаване на подложки се събират както от диворастящите форми, така и от културния дрян. Събирането трябва да стане преди плодовете да са напълно узрели. Плодовете се оставят да омекнат и след това се отделят костилките. Събраните семена се стратифицират около 20 месеца, което означава, че ако се засеят направо в почвата през есента ще поникнат чак на втората година, а някои и на третата. За ускоряване на поникването се прилагат различни начини на третиране на семената. За любителите овощари най-достъпно е чупенето на костилката преди засяването, като се внимава да не се нарани ядката.

Може да се пробва и следния вариант: Оберете леко почервенели плодове, преди да са се вкостенили напълно. Накиснете ги във вода за няколко дни. Отделете костилките. Една част от семената се смесват с 3-4 части речен пясък. Поставете ги в по-влажната част на мазето при температура 3-4С. Напролет изберете място в градината си с леко песъклива почва и наторете с 3-4 кг оборски тор на кв.м, разкопайте с права лопата и подравнете. През март-април семената вече са покълнали. Засейте ги на дълбочина 5 см на разстояние 3-4 см.

Като се имат предвид трудностите при получаването на подложките, на любителите се препоръчва да събират готови подложки, израснали под дърветата в естествените находища, които не трябва са по-стари от 2-3 години. От там могат да се вземат и съвсем млади семеначета през време на вегетацията, като се изваждат внимателно с почва и се засаждат за доотглеждане.
Дрянът има склонност да образува прикоренови издънки и леторасти, израснали по стъблото близко до почвата. Тези леторасти може да послужат за целите на размножаването. Най-често това става чрез дъговидно вкореняване /отвод/ - леторастите се извиват и се закрепват в предварително изкопана ямка с дървена кука, но върховете им остават над почвата. След това се запълва с почва, пясък и оборски тор. Желателно е почвата да е постоянно влажна. Вкоренява се след листопада или рано напролет. Корените израстват по-бързо, ако кората на мястото на извивката се отстрани под формата на малък пръстен. През вегетационния период е необходимо редовно да се полива. Вкореняването може да стане за една година, но по-добре е то да продължи две години. 

Въпреки, че дрянът е сравнително сухоустойчиво растение, установено е, че има няколко критични периода, през които поливането е от решаващо значение за успешното размножаване и отглеждане. Получаването на стандартни подложки и вкоренени отводки е невъзможно без напояване. Особено вредно се отразява засушаването по време на присаждането, което налага поливане както преди окулирането, така и след това. Поливане е необходимо и след засаждане на дръвчетата, което трябва да продължи през цялата вегетация. Една обилна поливка, когато плодовете започнат да се зачервяват, спомага за получаването на по-качествена продукция и по-високи добиви.
При отглеждането му като културно растение дрянът се формира най-често едностъблено като дръвче, но може да се формира и като храст с няколко стъбла. Формиран като храст започва да плододава по-рано. При едностъблено отглеждане височината на стъблото е около 60-70 см. През първите години се правят минимални резитби и короната се формира като естествена свободно растяща. По късно короната силно се сгъстява и настъпват процеси на бързо стареене и засъхване на плододаващата дървесина. Това налага редовно просветляване и периодично подмладяване, чрез съкращаване на застарелите клонки.

Енергетика на дряна
В българската култура дрянът е едно много специално дърво. Дрянът е българското вълшебно дърво, надежда за бъдеще, здраве и живот. Той присъства в много наши обичаи, използва се за наричания и гадания, от клонките му се правят коледните суровачки, с които си пожелаваме здраве, късмет и берекет. Дрянът участва в коледната украса на българина. Какво е коледната питка без дряновите клонки или новогодишната баница без нито едно дряново клонче? Жълтите му цветове са разположени на къси странични разклонения, по две, по три, по четири. Именно заради това разположение са предпочитани за късметчета в новогодишната баница, особено на времето, когато не е имало хартия се е наричало, например, че две пъпки са за здравето на телетата, три за кравите и т. н.

Дрянът е първото дърво, което цъфва в България, но последен узрява. Той е и първата медена глътка за пчелите, които събират неговия прашец като най-скъпоценното и животоспасяващо биле на света. Клонките са му много здрави и жилави, цветовете му са жълти и са разположени на къси странични разклонения, по две, по три, по четири, разположени едно срещу друго и цъфтят още преди да се е разлистил, още при първите топли дни това дърво се обкичва с тънки жълти слънчеви паяжинки. Листата му са зелени, но през есента се обагрят в червено и блестят изключително красиво и романтично на нежното есенно слънце.
Символ е на дълголетие, което се свързва с особено тежката му, жилава и здрава дървесина. Символизира Дървото на живота.

Дрянът присъства в живота на хората от незапомнени времена. Още поетът Вергилий възпява качествата му в своите стихове. В Древна Гърция и Рим осолявали или мариновали зелените плодове на дряна и ги консумирали подобно на маслини. От дрян са се правели най-здравите и красиви оръжия, най-сладко свирещите кавали и дървените части на гайдите. Твърдата дървесина позволявала да бъде шлифована до блясък, а по-късно в нея вплитали и сребърни инкрустации. В Кавказ от плодовете правят така наречения витаминен „лаваш" - претрити и изсушени на тънък слой дренки. С него по време на Първата световна война били излекувани от скорбут войниците на Кавказкия фронт.

Плодовете на дряна – дренките, както всички знаем, имат стипчив вкус и узряват късно през есента, от август до октомври. Приятният им специфичен аромат се дължи на етеричните масла, които се съдържат в тях. Трябва да се берат в сухо време при желание да се изсушат за бъдеща употреба, тъй като ако са мокри, лесно плесенясват и се развалят. Днес вече е известно, че плодовете на дряна имат антибактерицидни свойства, а по съдържание на витамин С се доближават до шипките. В кората и листата му се съдържат органични киселини, захари, пектин, танини, оцветители. В народната медицина с отвара от плодовете му се лекува простуда и треска, а с отвара от листата - стомашно-чревни болести. Плодовете и кората имат диуретични, затягащи, кръвоспиращи, противовъзпалителни, температуропонижаващи и противоанемични свойства. Особено полезни са при  простудни заболявания и стомашни разстройства. Чаят от дренки е изпитано средство против дизентерия. Отварата от корите на младите клонки успокоява болки на венците.

Плодовете се берат задължително незрели. Беритбата им трябва да започне след като те придобият естествения червен цвят, без да се чака да потъмнеят и омекнат. Презрелите плодове бързо окапват, поради което се получават големи загуби. Обраните плодове се лагеруват, т. е. оставят се за дозряване. Не трябва да се бере в дъждовно време и при роса, защото влажните плодове лесно се повреждат. Плодовете на дряна не узряват едновременно и това налага беритбата да стане на няколко пъти или пък едновременно обраните плодове да се сортират по степен на зрялост, тъй като лагеруването продължава различно време за добре узрелите и недозрели плодове. Лагеруването става в сухи помещения за около 7-10 дни, като през това време те потъмняват, омекват, стават по-сладки и ароматни.