Кипарѝс

Кипарѝсите (Cupressus) са  иглолистни растения от семейство Кипарисови. Разпространени са в разпръснати области, главно в субтропичния пояс на Северното полукълбо - западната част на Северна Америка, Централна Америка, Северозападна Африка, Близкия Изток, Хималаите, Южен Китай и Северен Индокитай.

Кипарисите са вечнозелени дървета или големи храсти, достигащи на височина 5-40 м. Листата са подобни на люспи, с дължина 2-6 мм и живеят 3-5 години. При младите растения на възраст 1-2 години листата са подобни на иглички с дължина 5-15 мм. Шишарките са дълги 8-40 мм, топчести или яйцевидни, с 4-14 люспи. Те узряват 8 до 24 месеца след опрашването. Семената са дребни, 4-7 мм дълги, с по едно късо крилце от всяка страна.

Много видове кипариси се отглеждат като декоративни дървета, а някои – заради дървесината им, която е много трайна. Бързорастящият хибрид лейландски кипарис, използван широко в градинарството, е кръстоска на видовете Cupressus macrocarpa и Callitropsis nootkatensis.

Кипариси са отглеждани още в дълбока древност в градините на древните, египтяни, перси и гърци. С годините хората са създали стотици форми и сортове. Но основните видове, от които произхождат повечето сортове и които са най-използвани по света и у нас са два – обикновен и аризонски кипарис.

Кипарисите се различават от другите родове в тяхното семейство по това, че младите им клонки са гъсто разклонени и насочени в различни посоки. Самите клонки са кръгли или четириръбести. Кипарисите са с изправени връхни клонки, за разлика от лъжекипарисите, които са с увиснали връхни клонки и с които най-често се бъркат. Живеят до 250 години. И двата описани вида са светлолюбиви, сухоусточиви и невзискателни към почвата.

Засяване на семена Кипарис Cupressus: Шишарките узряват на втората или третата година, но при първи признаци на разпукване трябва да се събират – най-често през февруари. Просушават се и семената изпадат сами. Засяване: Семената се сеят в богата, влажна и рохкава почва в студен парник в средата на април. Покълването е на третата седмица. Покълват 40 – 90% от семената. Годността се запазва 3 години.

 

Енергетика на кипариса

Кипарисът подхранва любовта към дома и заздравява семейните връзки, символизира стоицизма и отстояването на истината. Кипарисът също е едно типично мъжко дърво, което влияе на сексуалната сила на мъжете, на половата им активност и не само усилва потенцията на здравия мъж, но и лекува слабия. Кипарисът не възприема женския организъм, но чрез мъжа внася хармония и свежест в семейните взаимоотношения. Вярно е обаче, че той не действа от разстояние. За пълноценно взаимодействие с това дърво на човека е необходим пряк контакт или пребиваване в непосредствена близост до него. Само тогава енергията на кипариса дарява на мъжа ореол на неотразимост, пред който трудно може да се устои. Кипарисът изисква незабавно удовлетворяване на възникналото желание, той охотно спомага за това на онези, които се обръщат към него за помощ.
Амбивалентно растение: символ е както на подземния свят, така и на жизненост и сексуална сила. Кипарисът е значим религиозен символ, отнасян първоначално към плодородието и здравето, а по-късно към света на мъртвите и култа към подземния свят.
В Античността сред гръко-римския свят кипариса е символ и атрибут на  Кронос/Хронос (Сатурн), по-късно – на Асклепий (Ескулап) под формата на наподобяваща пламък чаша. Едновременно с това е и атрибут на множество женски божества –  Кибела, Персефона, Афродита, Артемида, Хера, Атина, Евринома, дъщеря на великия Океан. Елините разказват две легенди за появата на кипариса. Според едната дъщерите на цар Егеокал от Орхомен били превърнати в кипариси от боговете. Другата легенда свързва растението с един прекрасен момък, младия царски син Кипарис, приятел на бог Аполон, който много обичал един чуден елен. По невнимание обаче по време на лов момъкът убил любимеца си и тъгата му била толкова голяма, че помолил Аполон да му разреши да скърби вечно. Богът го превърнал в дърво.

В Древен Рим кипарисът е атрибут на Плутон, бога на подземното царство. На  гробовете на мъртвите посаждали кипариси.
В Китай кипариса се смята за белег на смъртта, но също така и за алегория на  женствеността.
В предхристиянската епоха много идоли са изработени от дървесината на кипариса.
Кипарисовото дърво се засажда в християнски гробища като знак на надеждата в  отвъдното и е изобразявано върху саркофази. Това дърво с вечнозелени листа и  дълъг живот, със своята твърда дървесина е също и символ на дълголетие. Изображения на кипарис намират място в картини, представящи Рая.
През Средновековието това дърво се засажда около гробници. Счита се, че  притежава способност да отблъсква вредни магьоснически влияния. Смята се, че  разположените по-ниско клони и семената на растението предпазват от предмети,  които могат да причинят болка.

Обикновеният кипарис /Cupressussempervivum/ произхожда от средиземноморието – Мала Азия и гръцките острови в Средиземно море. Достига 20 -30 м височина. Той расте по изключително каменисти и сухи почви, но е топлолюбив вид и при температури по ниски от 20 градуса измръзват първо младите клонки, а може да загине и цялото растение. Затова у нас обикновеният кипарис се използва само в най-топлите райони на страната, или се използва при положение, че се води специален режим на поддръжка на градината /кипарисите се увиват в зебла, мулчират се, торят се балансирано и др/.

Класическата форма на обикновения кипарис е колумнарис тясно конусовидна с тъмно зелен цвят, съставена от почти вертикални притиснати към стеблото клони. Друга форма която трябва да отбележим е хоризонталис, която е с почти хоризонтални или леко повдигнати клонки и широко пирамидална корона.

Обикновените кипариси се ценят високо при озеленяването на градини. Те са използвани  поединично и в групи с кедри, борове и други дървета във всички средиземноморски страни. Често се засаждат последователно край алеи и огради за жива стена. Кипариси може да се използват и за създаване на топиарни форми чрез резитби.

Аризонският кипарис /Cupresus arizonica/ е другият широко използван за озеленяване вид у нас. Той произхожда, както предполагате, от Северна Америка. Достига 20-30 м височина. За разлика от тъмно зеления обикновен кипарис е синкаво-сив. Друга разлика е, че понася ниските зимни температури. Аризонският кипарис е изключително бързорастящ и подходящ за резитби.

За озеленяване се използва за алейни засаждания, за живи стени, огради и топиарни форми /най популярни са спиралите и кълбетата от аризонски кипарис/. Сребристият му цвят на короната разнообразява цветовата гама на градината, а бързият му растеж го прави желан за изграждане на живи плетове.

Съществуват множество форми, между които трябва да се отбележат следните:

·                  Аурея с красиви златисти краища на клонките.

·                  Пендула с плачещи клони

·                  Колумнарис с тясно коловидна корона /като на обикновения кипарис/

За да преживеят зимата у нас кипарисите трябва да се зазимяват като короните им се овързват. Поставете ги на слънчево място с рохкава почва. Поливайте ги редовно за да нарастват, но издържат без проблем засушаването. Те рядко се нападат от вредители и гъби.