Акация

Акация 

През юни се появяват увиснали китки от ароматни бели цветове, но  се отглежда главно заради грациозната форма и ефектните листа. Расте почти навсякъде и от нея става чудесно единично дърво, но избягвайте ветровитите места, тъй като клоните й са крехки.

СОРТОВЕ: R. pseudoacacia достига над 18 м височина. Дългите листа са съставени от многобройни листенца, стволът е дълбоко набразден. Най-ефектен е сортът 'Frisia' (7,5 м). Листата му остават златистожълти през целия сезон.

МЯСТО И ПОЧВА: Не е капризно - вирее във всякакви почви и при всякакви атмосферни условия. Чувства се добре на слънце и на лека сянка.           

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отделете и засадете вкоренени издънки наесен.

Бялата акация (Robinia pseudoacacia) достига до 25 м височина и 1,2 м в диаметър, като образува разперена рехава корона със синкавозелена окраска. Кората на стъблото е тъмносивокафява, дълбоко мрежовидно напукана. Пъпките се намират дълбоко в кората под листните белези. Листата са нечифтоперести, съставени от 11-21 нежни целокрайни и овални, до 4 см дълги листчета. Прилистниците са превърнати в бодливи шипове. Белите цветове са събрани в увиснали едри гроздове, появяващи се през май. Плодът е кафяв, плосък боб, съдържащ няколко тъмнокафяви твърдокори семена. Те поникват след стратификация с вряла вода. Плодовете се задържат  върху дървото чак до следващата пролет, дори и по-късно.

Форми: нецъфтяща форма с кълбеста корона и без бодли; Кълбовидна, рядко облистена, цъфтяща; пирамидална, цъфтяща без бодли; с листа съставени от 1-3 листчета ; цъфтяща през цялото лято.

Robinia  hispida е един от най- красивите цъфтящи видове на  Акациевия род. Той е използван широко за единични или групови засаждания. Дърво, високо 3-4 м, със закръглена корона и текоперести листа. Всички части на растението, освен чашката, са покрити с ръждиви власинки. Клонките са без бодли. Цветовете са розови, едри, без аромат, събрани в редки увиснали гроздове, появяващи се през май-юни. Плодът е плосък жлезисто четинест боб. Цъфтежът е изобилен и продължителен. Размножава се чрез облагородяване, тъй като не дава качествени семена. У нас издържа добре на засушаванията. Почти не страда от измръзване.

Енергетика на акацията
Това дърво със своите бели и розови цветове е смятано за свещено от древните египтяни. Според митологията, под акация са родени египетските богове. Тя символизира раждането и смъртта. Когато Сет убива Озирис, поставя парчетата от нарязаното му тяло в ковчег от акация и го хвърля в Нил. Изида тръгва да търси мъртвия си съпруг и пътува по великата река в лодка, изработена от акациево  дърво.
Поради твърдата си дървесина и дълъг живот, това растение е символ на победата на живота над смъртта. Счита се за знак на плодовитостта както на жената, така и на мъжа.
И за древните евреи акацията е свещено дърво – от нейната дървесина бил изграден Храмът в Ерусалим от архитекта майстор Хирам Абиф. Легендата разказва, че той е убит от тримата си завистливи чираци и е погребан под клоните на акация. 
Според арабите, акацията е символ на любовта.
Това дърво е и един от символите на франкмасоните. 

Европейските народи считат акацията за символ на безсмъртието. 
Акацията е дърво, пораждащо живот. Именно към акацията се отправят молби за раждане на дете, но с нея трябва да общуват двамата съпрузи заедно. Влиянието на акацията спомага за плодородието, пробужда инстинкта за продължаване на рода в равна степен както при мъжа, така и при жената. Акацията е универсален донор на положителна енергия. Особено при жените. След контакт с дървото походката става лека, настроението се подобрява.