Засаждане на бадем

Бадемът (Prunus dulcis) е слабо разпространен овощен вид, както в световен мащаб, така и у нас. Бадемът се отглежда най-много в средиземноморските страни. По-компактни бадемови насаждения в нашата страна са създадени в Черноморския район и в Източните Родопи. Единични дървета има на много места, но плододаването им е нередовно поради ранният им цъфтеж и чувствителността им към много болести.

Ядките на бадема са много богати със сухо вещество, от което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. Вядките на бадема се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за консумация ядките на бадема се използват за преработка в много направления. За разлика от ореха ядките на бадема може да се съхраняват много по-продължително, без да се разграждат мазнините.

Бадемовите дървета имат доста буен растеж в млада възраст. По-късно растежът затихва и височината на короната достига 6-7 м. Началното плододаване настъпва към 3-тата - 4-тата година, а пълното - към 6-ата - 7-ата. При благоприятни условия плододаването продължава 35-40 години, но дълголетието може да бъде много по-голямо. През периода на пълното плододаване на бадемите добивът е средно около 120 кг плодове от декар.

Бадемът реагира бързо на затоплянето през фазата на принудителния покой и цъфтежът настъпва много по-рано от цъфтежа на другите овощни видове. Дълбокият покой е много кратък и при необичайни затопляния цъфтежът може да настъпи още към края на януари - началото на февруари. При нашите условия обикновено започва през втората половина на март докъм средата на април. Сортовете бадеми се разделят на рано, средно и късно цъфтящи. За предпочитане са късно цъфтящите сортове бадеми, тъй като плододаването при тях е по-сигурно и съответно се получава по-висок добив от бадеми. Всички бадемови сортове са самостерилни и при създаване на бадемово насаждение трябва да се засаждат по няколко едновременно цъфтящи сорта, които да се редуват през 2-4 реда.

Изисквания към климата и почвата

През кратката фаза на дълбокия покой бадемът проявява задоволителна студоустойчивост, като листните пъпки и дървесината издържат до -27°С. По-чувствителни са плодните пъпки, които през зимата измръзват при температури под -22, -24°С. Поради много ранното пролетно развитие измръзванията на бадема са много често явление в края на зимата - началото на пролетта. Това е и основният ограничаващ фактор за разпространението на бадема. Подобно на прасковата и на кайсията бадемовите дървета са устойчиви на горещините и на атмосферните засушавания през лятото. Бадемът е най-сухоустойчивото растение от отглежданите у нас дървесни овощни видове. Това позволява да се отглеждат бадеми на наклонени и неполивни площи. Сухоустойчивостта му се обуславя от два фактора - дълбоката и мощна коренова система и способността на растенията да хвърлят част от листата си при продължителни засушавания. Когато има възможност за напояване, опитът от практиката показва, че добивът и качеството на плодовете значително се повишават.

Бадемът не е взискателен към почвата. Добре се развива на различни типове почви, включително и не много богати с хумусно съдържание. Неподходящи са тежките глинести и неотцедливи почви, както и почвите с плитко разположена материнска скала или глинясал хоризонт.

Технология на отглеждане на бадема

Най-подходяща подложка за бадема са семеначетата, получени от костилките на дивия бадем. Когато има възможност за отглеждане на бадем на поливни площи, подходяща подложка е прасковата, а за по-тежки и преовлажнени почви - джанката.

Разстоянията на засаждане на бадемите са 4-6 м в реда и 5-7 м в междуредията в зависимост от почвените условия и от растежните особености на сорта и на подложката. Корените се формират най-често като свободно растящи, близки до подобрената етажна или до чашовидната. Височината на стъблото трябва да бъде 80-100 см при изправено растящите сортове бадеми и до 110-130 см при сортовете с полунаведени или с наведени клони, за да се улесни механизираната беритба на плодовете в големите по площ насаждения. През първите 3-4 години се извършват минимални резитби на бадема, а основното оформяне на короната се провежда към 4-тата - 5-ата година. Периодичните резитби на бадема за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните дават много добри резултати.

Почвената повърхност в бадемовите насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Той понася и зачимяване, което по необходимост се налага приотглеждане на бадеми на по-наклонени терени. В тези случаи обаче тревата трябва редовно да се коси и тревната маса да се разхвърля по цялата площ.

Бадемът в нашата страна е слабо разпространен. Подходящи заотглеждане на бадемиса районите с кратка, но без големи температурни амплитуди зима, ранна пролет без повратни мразове и продължително лято. Това изискване се налага от факта, че бадемът има кратък дълбок покой, дърветата започват да се развиват и цъфтят рано при затопляне на времето - още в края на зимата. Ето защо измръзванията в края на зимата и началото на пролетта са често явление. Критични за плодните пъпки на бадемите са температурите под минус 22, минус 24°С а за отворените цветове от минус 1,5 до минус 2,8°С. През зимата повреди по дървесината могат да се получат при понижение на температурата под минус 27°С. За да се намалят загубите от повратни студове, трябва да се засаждат и отглеждат късно цъфтящи сортове бадеми.

Ценно качество е голямата му сухоустойчивост, което позволява да се отглеждат бадеми на наклонени и неполивни площи на слабопродуктивни или изоставени работни земи и пасища. Към типа на почвата не е много взискателен, като отношението към физикохимичните свойства и механични състав на почвата се определя от вида на подложката. Когато дърветата с присадени на подложки с див бадем, почвите трябва да са дълбоки, добре аерирани и с по-високо съдържание на калций. Подходяща подложка за поливни площи е прасковата, а за по-тежки джанката. При всички случаи трябва да се избягват тежките, глинести и неотцедливи почви и тези с непропусклив и глинясъл хоризонт.

При създаване на бадемови насаждения е желателно да се засаждат по няколко едновременно цъфтящи сортове, за да се осигури добро опрашване и оплождане. Препоръчваните сортове у нас са самостерилни и затова за основните сортове бадеми трябва да се подбират добри опрашители. Например за сорта Нонпарел добри опрашители са Ароматичен, Марково 11, Аспарух; за Ароматичен - Марково 11, Поморие, Аспарух; за Приморски - Юбилей, Кримски; за Кримски - Приморски, Юбилей, Ароматичен; за Никитски 1710 - Нонпарел, Аспарух и Ароматичен.

Разстоянията на засаждане се определят съобразно растежната сила на сортоподложковите комбинации и почвено-климатичните условия. Те са 5-7 м между редовете и 4-5 м в реда. Дърветата се формират в свободно растяща корона с височина на стъблото 80-100 см. При отглеждане на бадеми почвената повърхност се поддържа в черна угар, а на наклонени терени и в чим, като тревата редовно се коси и разхвърля върху цялата площ. Торенето на бадемите е едно от основните мероприятия. Дърветата изпитват по-голяма нужда от азот и калий. Азотното подхранване се извършва по-рано напролет, защото дърветата се развиват по-рано в сравнение с останалите овощни видове. Провеждат се периодично резитба за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните.

Борбата срещу болести и неприятели по бадемите се провежда след консултации със специалист. Борбата срещу болести и неприятели е насочена срещу церкоспороза по бадема, струпясване по бадема, ранно и късно кафяво гниене, оранжеви листни петна, бадемов семеяд, бадемова листна оса и др.

Кога и как се засажда бадемът

Земеделие - Овощарство

Най-благоприятният срок за засаждане на бадем е през есента до настъпването на зимните студове - от началото на ноември до средата на декември. При пропускане на този период засаждане на бадем може да се извърши и рано напролет. Разстоянията за засаждане са 6x4 или 6x5 метра. При риголвана почва дупките се изкопават с размери 50x50x50 см, а при нериголвана -100x100x60 сантиметра.

Корените на бадема са много чувствителни на подсъхване и затова трябва да се покриват с мокра слама или да се заравят с пръст, докато дръвчетата се засаждат, за да се предпазят от слънце и вятър. Отстраняват с е само засъхналите, болните, силни наранените или счупени корени. Реже се до здрава тъкан, с гладки отрези, насочени надолу към земята. Дебелите и здрави корени не се режат късо. На дръвчето се запазват колкото е възможно повече и по-дълги корени, което осигурява лесното прихващане и бързото му развитие. Ако корените са засъхнали, потапят се във вода за 1-2 денонощия или се заравят с пръст и се поливат и така престояват, докато се освежат. Предварително в каца, кофа или дупка, направена в земята, се приготвя добре разбита каша от 1 част пресен говежди тор и 3 части глина, разредена с вода. Във всяка дупка се внасят 12-15 кг угнил оборски тор, 150-200 г суперфосфат и 80-100 г калиев тор или 300-350 г растителна пепел.

Торовете се смесват добре с пръст от горния 30-сантиметров почвен спой и с тази смес се запълват две трети от дупката. Забива се подпорен кол на разстояние около 10 см от стъблото на дръвчето, откъм страната на вятъра. Някои сортове бадеми (Ароматичен и други) имат изкривени стъбла и привързването им към кол предотвратява по-нататъшното им изкривяване. Корените се потапят в глинената каша и се разполагат свободно, без прегъване в дупката и без да се допуска засъхване на кашата. Пресният говежди тор стимулира калусипането на раните на корените и образуването на нови, с което се улеснява прихващането. Дръвчето се засажда на дълбочината, на която е било в разсадника, т.е. 2-3 см по-високо от повърхността на почвата. Засипва се само с рохкава пръст от горния почвен пласт, като фиданката се стръсква 1-2 пъти отгоре надолу, за да не останат празнини между корените. Претъпква се внимателно с крак, около стъблото се прави чаша, за да не се оттича водата от падналите дъждове. Полива се с 1-2 кофи вода, за да се навлажни и уплътни почвата около корените. Отгоре се мулчира със слама, дървени стърготини, фолио, сухи листа и други. Стволът се обвива с хартия, летвички или други метални или пластмасови обвивки, за да се предпази от гризачи.

Бадемът се формира в свободно растяща корона. Резитба на бадем за формиране е най-добре да се направи през пролетта, след преминаването на студовете. Когато няма покарали преждевременни клонки, съкращава се на 6-7 пъпки над определената височина на стъблото, която варира при различните сортове от 80 до 100-120 см до първия скелетен клон. При покарали преждевременни клончета се премахват всичките по стъблото, като се оставят само 6-7 в зоната на короната и всяко се съкращава на две пъпки. По-високостоящите клончета се изрязват заедно с водача. През вегетацията се филизят сгъстяващите леторасти, премахват се и израсналите по стъблото, както и издънките. През 4-5-ата година се запазват най-добре разположените скелетни клони и разклонения, а сгъстяващите се премахват. По-силно растящите се потискат чрез съкращаване над подходяща пъпка и разклонение.

Подходящи за засаждане сортове бадеми са от групата на кожночерупковите – Нонпарел, Ароматичен, Аспарух, Юбилей, и на мекочерупковите - Приморски, Кримски и други. Важно е да се знае, че бадемът се опрашва кръстосано и е необходимо да се засаждат най-малко два сорта. Добри комбинации са Нонпарел с Ароматичен, Аспарух и Марково 11 или Приморски с Кримски, Десертен или Юбилей. Всички комбинации трябва да включват сортове бадеми, чийто цъфтеж да протича приблизително в едно и също време.