Засаждане на Орех

Орехът вирее на всякакъв вид почви. Той издържа на много ниски температури, но желателно е да не се създават орехови градини на повече от 800 метра над морското равнище. А както се знае, това са почти планински условия.

При създаване на нова орехова градина почвата трябва да се почисти от предшественици. При наличие на дънери от изсъхнали дървета необходимо е да се внимава, за да не се предадат болести от техните корени върху новите дървета. Броят на новите орехови насаждения се определя, след като гнездата се маркират на разстояние 8-10 метра. Същото разстояние се спазва и при редово засаждане на ореховата градина. Големите разстояния се уплътняват от кайсиеви или други дървета, които дават по-бързо плод и продължителността на живота им обикновено съвпада с пълната зрялост на ореховото дърво. Също така за уплътняване до 5-6 години след разсаждането на ореховите фиданки в междуредията могат да се отглеждат тревно-фуражни, бобови или други окопни и слети култури като картофи, фъстъци, дини, пъпеши, тикви, мента, моркови, лук, чесън и др. Важно е корените им да не се оплитат в корените на младите орехови дръвчета и около тях да бъде чисто от плевели. Върху наклонени терени (над 8°), където при поддържане на черната угар в ореховата градина има опасност от ерозия, е желателно да има затревяване.

Времето за засаждането на младите орехови дръвчета е от средата на ноември до края на април - началото на май. Когато дръвчетата се разсаждат в гнезда, се прави изкоп в традиционните размери 60х60х60 см. Ако фиданката е по-висока, трябва да стане продълбаване на гнездото. Около дръвчето се поставя пръст, примесена с тор. Там, където условията позволяват, разсаждането може да стане и с продълбаване на земни изкопи, като се използва клиновидна лопата, свредло, та дори и кол. Стига само отворът да е достатъчно широк, за да не се подгъват корените на младата фиданка. По този начин на следващата година може да стане и попълването на местата на неприхваналите се дръвчета. Всяко засадено дръвче се полива наесен с 5-10, а напролет с 15-20 л вода.

Засаждането на орехи може да стане и чрез семена. За да се ускори поникването им, се прилагат два начина: ореховият посадъчен материал се кисне в хладка вода в помещения с температура 20-25°С в продължение на 40-50 часа, докато върхът на черупката леко се разтвори; вторият начин е с разсаждане чрез рътене. Рътенето става при същите температурни условия. В метални или дървени сандъци с отвори за отцеждане на водата се поставя на дъното плат (зебло), който да не пропуска поставения над него 4-6 см пласт от едър кварцов пясък. Върху него се зареждат орехите и се покриват с 2-3 см от същия пясък. На всеки 3-4 часа поставените в пясъчната обвивка орехи се напръскват с подгрята до 45-50°С вода. След 4-5 дни половината от така обработените орехи пускат кълнове и се изнасят внимателно до гнездата. Рътенето може да стане и без пясък - направо върху зеблото. При този случай температурата на водата е с 5-6 градуса по-ниска, а напръскването се извършва в интервал 2,5-3 часа. В този случай кълновете се виждат и изненадите са по-малки.

Гнездото за засяване на орехите има същите размери, както при фиданките. Размесената пръст с тор и едър пясък запълва гнездото до 6-8 см под повърхността. Тогава се поставят орехите, подготвени за посев. Единият се слага по средата, а другите 4 - на 12-15 см по осевите линии на четирите страни. Орехите се покриват със същата смес, като дебелината на слоя не трябва да надвишава 5-6 см и да не е по-малко от 3 см. При насипването пръстта леко се притиска. През есента засетите семена не се поливат. През пролетта се поливат с 15-20 литра на гнездо и пръстта непрекъснато се овлажнява. За предпочитане е пролетното засяване с рътени семена и поливане. Този начин за създаване на орехова градина е и най-трудоемкият.

Какви са първите грижи за поникналите фиданки в ореховите градини?

Най-напред трябва да се пазят площите около и във гнездата или реда от плевели. Към поникналите фиданки да се поставят колове за завързването им. Следващия сезон, или рано напролет трябва да се извадят излишните за всяко гнездо или ред фиданки и да се засадят там, където не са поникнали. Останалите могат да се използват за засаждане на други места, но част от тях трябва да се държи за резерва за попълване на непоникналите или увредените на втората година.