ДЪБ

Дъб (QUERCUS) е род растения, включващ няколкостотин вида широколистни дървета и храсти. Представителите на рода в България включват между 7 и 15 вида.  

Сред вековните дървета най-много са представителите именно на дъба. 

Най-старото дърво в България е летен дъб в с. Гранит, Старозагорска област. Възрастта му се изчислява на около 1650 г., обиколката на стъблото му е 7,45 м, а височината – 23,40 м.

От този вид е и най-голямата група вековни дървета на едно място. Намират се край с. Дъбовик, Варненско и са разпръснати на площ от 0,2 хектара. Там някога е имало дъбова гора, от която са останали тези последни 20 дъба. Средната им възраст е 220 г.

В землището на с. Божан, община Тервел, се намира най–старото вековно дърво в Добричка област. Това е 410-годишен летен дъб. Обиколка на ствола му е 3,95 м, а височината 13 м. Обявено е за защитено през 1961 г.
Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки - това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите черти са голям размер, дълъг живот, листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви. Най-разпространените видове в България са:

Обикновеният Летен дъб расте в низините и равнините като лимитиращият фактор за неговото разпространение е дълбочината на почвата. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина.На височина достига до 50м, и диаметър до 2м. Короната му е неправилна, гъста. При свободно растящите дървета стъблото е късо и конусовидно, а при дърветата в насаждение е цилиндрично и очистено от клоните на голяма височина. Цъфти едновременно с разлистването през месец Май. Плодът е орех /жълъд/ с почти цилиндрична форма и заострен връх. Той е светло кафяв, дълъг до 5см и широк до 2см. Узряват през Септември - Октомври. Плодоносенето при свободно растящите дървета започва към 20-30 годишна възраст, а в насаждение - към 80 годишна възраст. В зависимост от условията на месторастене, плодоносните години се повтарят през 3 до 7, а при свободно растящите дървета плодоносенето е ежегодно. Кълняемостта на семената може да достигне до 70%, но се запазва само няколко месеца. В млада възраст обикновеният дъб расте бавно, но при благоприятни условия и странично засенчване бързо ускорява растежа си. Нарастването е най-интензивно между 10 и 20 годишна възраст, когато годишният прираст по височина може да достигне до 150 см. Растежът по височина, макар и с постепенно забавящ се темп, може да продължи до 400 годишна възраст, а нарастването по дебелина продължава през целият живот. Обикновеният дъб е дълговечен дървесен вид и отделни индивиди живеят повече от 1000 години.

Размножава се със семена и чрез пънни издънки. Пониците са много жизнени Способността на обикновеният дъб да дава издънки се запазва до около 150 годишна възраст. Кореновата му система е смесена и мощна, поради което не страда от ветровали.Обикновеният дъб е светлолюбов вид. Понася само странично засенчване, поради което лесовъдите казват, че обича да расте и в "шуба с открита глава". Късните пролетни студове повреждат листата, младите клонки и цветовете.

Към почвените условия е взискателен. Предпочита свежи, дълбоки, богати на хранителни вещества почви но се среща и на по-сухи каменисти и варовити терени където не достига големи размери.У нас е разпространен почти в цялата страна. Среща се най-често в пред планините и по-рядко в планините като се изкачва до 100м н.в. В равнините, долините и на някой заливаеми места до р.Дунав образува смесени насаждения с другите дъбове, полският ясен, обикновеният явор, полският бряст, белият бряст и др. Заедно с него много често растат сребролистна липа, обикновената леска, обикновеният глог и много други дървета и храсти.

Зимният дъб Горун расте в по-високите части и определя горната граница на дъбовия пояс в България (средно около 1000 m надморска височина). Горунът е дърво от първа величина и може да достигне височина повече от 40 m и диаметър над 1 m. Короната е мощна, както при обикновения дъб, но е по-тясна и с по-правилно разположени странични разклонения. Кората е тъмносива, по-тънка и по-плитко напукана от кората на обикновения дъб.Жълъдите са удълженояйцевидни, дълги от 1,5 до 3,5 cm, но нямат надлъжни черти, за разлика от жълъдите на обикновения дъб.  Плододаването започва сравнително късно. При единично растящите дървета за първи път плодове се образуват към 25-годишна възраст, а в насаждения след 70-тата година. Издънковите индивиди започват да плодоносят по-рано. Пълните семеносни години се редуват през три до седем години. Горунът е студоустойчив, но отстъпва на обикновения дъб в това отношение. Страда по-малко от късните пролетни студове, тъй като започва развитието си около две седмици по - късно от обикновения дъб.

Горунът е по-невзискателен към почвените условия. Той понася и варовика, но най-добър растеж показва на дълбоки, умерено влажни почви. Много по-взискателен е към атмосферната влажност. В изискванията си към светлината не се отличава от обикновения дъб. В сравнение с обикновения дъб горунът по-често формира чисти насаждения, особено на сухи и бедни месторастения. Участва в състава на смесените гopи заедно с останалите местни видове от същия род, габърите, ясените, мъждряна и др. Понякога образува смесени насаждения с черния бор. Естественият ареал на горуна е по-ограничен от ареала на обикновения дъб. На отделни места в Западните Родопи през последните години се наблюдава появата на естествен подраст от горун и при по-голяма надморска височина. 

Церът е дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в земята. Бързорастящ, Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва. Сравнително непретенциозен към условията на средата, като издържа и на високи и на ниски температури.  Расте при почти всякакви почви, но най-добре се развива в сиви горски и канелени горски почви. Церът е сухоустойчив вид и се развива оптимално в по-сухи и топли условия.На височина церът достига до 30 - 35 м. Кората му е много характерна, сиво-черна на цвят и дълбоко и грубо напукана. Поради това може да бъде разпознат и само по кората. Много характерна особеност на цера са трайните шиловидни израстъци около пъпките, които се запазват през цялата година и по тях той много лесно се отличава от всички останали наши дъбове. За разлика от повечето други наши дъбове (Обикновен летен дъб, Горун, благун), плодовете на цера узряват не за една, а за две години. Те са продълговати жълъди, светлокафяви на цвят. Разположени са в плодна купула ("калпаче"), от която се отделят след узряването и опадват. Самата купула е обрасла с дълги извити шиловидни израстъци, което отново лесно отличава цера от повечето други наши дъбове. Пределната възраст на цера е 600 - 700 години. 

                                                            Благун 

Благунът, за разлика от останалите дъбове, има жълъди, които не горчат и са вкусна храна за дивите животни. Дори в миналото са използвани и за храна на хората. Това е причина благунът да се нарича още сладун. Населява по-ниските планински склонове и съжителства с цера. Среща се и в равнината. Предпочита по-сухите райони. Към почвите не е капризен, стига да не са много влажни и мочурливи. Той е светлолюбив, топлолюбив и сухоустойчив. Издържа и на ниски температури и не мръзне през зимата. Забелязва се отдалеч с красивата си разперена корона. Листата му са едри, с обратнояйцевидна форма, дълбоко нарязани.

Благунът не е много бързо растящ вид дъб. Не плодоноси всяка година. Ако искате да имате в градината си благун, трябва да имате предвид, че жълъдите му бързо губят своята кълняемост. Добре е да се засеят още през есента. Жълъдите на благуна са светлокафяви и покриващите люспи на куполката са раздалечени една от друга и излизат от ръба им.

Първата работа преди посева е да се прегледат и почистят семената. Не бива да са плесенясали, защото това означава, че са заразени с гъбно заболяване. При мумифицираните пък са засегнати семеделите, жълъдите потъмняват и са негодни.

Почвата, определена за дървото, трябва да е добре обработена. Понеже жълъдите на благуна са едри, трябва да се спазва правилото: дълбочината на посева да бъде трикратният размер на семената. При по-плитко заравяне рискът да бъдат изровени от птици и гризачи е по-голям. След като са засети, имат нужда от влага и подходяща температура, за да поникнат.

Червеният американски дъб (Q. rubra) расте бързо. Стъблото на този вид достига от 25 до 50 м височина и до 1,20м в диаметър. Кората отначало е гладка, светлосива до тъмно зеленикаво сива, но по-късно се напуква. Пъпките са по-силно или по-слабо космати, а листата са дълги до 20 см. Есенната багра е оранжево-червена до пламенно червено. Жълъдите са разположени в плитка купула. Те узряват за 2 години и се отличават с по-дълбок покой, поради което при по-топли зими не покълват така лесно, както нашите дъбове, и се запазват за пролетен посев по-лесно. Плодоносенето настъпва към десетата година, като около двадесетата година се засилва максимално.

Не се напада от опасни гъбни болести и насекомни вредители. По-слабо се напада и от брашнестата мана.

Червеният американски дъб произхожда от атлантическите части на Северна Америка.

Много адаптивен към всякакъв тип почви. Вирее на песъчливи почви, предпочита песъчливо глинести, влажни и добре дренирани почви.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засадете жълъди наесен.

Космат дъб

Широко разпространен из цялата страна, особено в по-южните и части, където образува просторни насаждения. Расте по хълмове, възвишения и предпланини до 1500м надморска височина, главно по южните им припечени склонове, често върху силно сбити, сухи каменисти и варовити почви. Светлолюбив, топлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия. Достига до 15-20 м. Младите клонки са гъсто окосмени, листата в млада възраст също са късно окосмени, а по-късно – частично. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка. Те са по-дребни отколкото при летния дъб или горуна – 1.2 до 2.5 см дължина. Косматия дъб формира гори, които са с богато биологично разнообразие. В България поради многократните сечи тези гори най-често са с издънков произход. Видът е и ключов за приоритетното за опазване природно местообитание "91AA Източни гори от космат дъб" в мрежата "НАТУРА 2000".

Пърнар – това е единствения наш вечнозелен дъб, естествено разпространен. Среща се най-често като храст висок 1-2 м, и по-рядко като дърво с височина 5-6 до 10 м. Среща се подолината на Струма, южно от Креснеското дефиле и в южната част на долината на Места /между селата Гърмен и Дебрен/. По южните припечени и сухи склонове на Родопите се изкачва до 300 м надморска височина /около селата Аврен и Каялоба/.Среща се и в Пирин (около с. Калиманци, с. Бельово, с. Пирин, с. Петрово) Топлолюбив, силно сухоустойчив и невзискателен към почвените условия вид. Расте по сухи и припечни места с плитки и бедни почви. Има бавен растеж. Цъфти през май, плодоноси от август до октомври на втората година. Размножава се със семена и издънки.Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Лъжник (странджански дъб). Дърво c височина до 15-25 m и широка корона. Листата са с дължина до 15-20 cm, обратнояйцевидни, с плитко изрязани дялове до почти едро назъбени. Жълъдите са с форма и големина както при зимния дъб дъб по 1-4 на обща дълга дръжка. 

В България се среща само в Странджа, където расте на дълбоки и богати почви, разпръснат по влажните долини главно във водосборите на реките Велека и Резевая и поограничено по Ропотамо. На височина достига до 25 м. Жълъдите са цилиндрични, дълги 2.5-3 см, разположени на дълга 10-15 см дръжка. По екологични изисквания е близък до обикновения дъб, но е тю-гопдолюбив и влаголюбив. Като парково дърво не е използван, но може да намери приложение в лесопарковете и за единична и групови засаждания в парковете при по-влажни и топли месторастения.

Корковият дъб Quercus suber L. е вечнозелено дърво с височина до 15-20 м и диаметър до 1 м. Короната е мощна и широко разперена. Клоните и стъблото са покрити с дебел слой от корк, който може да достигне до 30 см дебелина. Листата са прости, с променлива форма и големина. Срещат се овални, елипсовидни или продълго-ватояйцевидни петури, целокрайни или рядко, плитко назъбени със закръглена или слабо сърцевидна основа. Отгоре са лъскави, тъмнозелени, а отдолу гъсто овласени. Дълги са от 3 до 7 см и широки от 1,5 до 5 см. Разположени са на къси дръжки. Опадват на втората година. Жълъдите са яйцевидно-удължени, дълги от 2 до 4 см и широки около 1 см. Куполата е овласена, покрита с удължено-ланцетни люспи и обхваща почти половината от жълъда.

Плодовете узряват за една или две години. Корковият дъб е бавно растящ дървесен вид, а пределната възраст, до която достига, е около 300 години. Той е светлолюбив, сухоустойчив и топлолюбив. Установено е, че при температури под -15°С страда от ниските температури. Невзискателен е към почвените условия и понася добре сухите и бедни почви, но е чувствителен към варовика и на варовити терени загива още през първата година. Разпространен е в западните части на Средиземноморската област. У нас през 1954 г. близо до гр. Петрич е създадена първата семепроизводна градина от корков дъб, която се използва като източник на семена за производство на фиданки. Производствени култури от този вид са създадени на много места в южната част на страната. 

Енергетика на дъба
Дъбът притежава най-мощната енергия. Той много бързо раздвижва жизнените сили на човека, помага да се активизира лимфо- и кръвообращението. Добре е след тежка болест да се потърси контакт с дъб, като всекидневно се "прегръща" ствола му за поне 10-15 минути. Само след седмица резултатът е налице – прилив на нови сили, а мисълта се избистря и прояснява. Не напразно в древни времена са казвали, че човек на когото предстои да вземе важно решение е добре да постои при дъбово дърво. Дъбът носи и голям късмет на къща, до която расте.
С него е добре да се взаимодейства само в добро психоемоционално състояние, понеже дъбът стабилизира именно настроението, което ви е обхванало в момента на установяването на контакт с него. Активното време на дъба е от 21 до 3 часа. Дървото спи между 15 и 17 часа.

Сред дърветата дъбът изпъква ярко зареден с голяма знакова сила. Притежава  твърда дървесина и поради това растението се приема като символ на безсмъртието  и вечността. Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира  майката-земя.

В Древна Гърция е дървото на Хера и на Зевс. Дъбът често е улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива да се стои под него. Тази връзка между дъба и мълнията намира израз в символиката – той е  приеман за знак на Зевс (Юпитер), който е господар на богове и хора и разполага с най-мощното оръжие - мълнията. Според елините желанията си богът-гръмовержец съобщавал на хората чрез оракула си в Додона, разположен сред дъбова горичка. Шумоленето на листата оповестявало волята на Зевс. Жреците на бога поставяли в изворите листа на дъб, когато се молели за дъжд. Когато зевсовия син Еак потърсил помощта на божествения си баща, той се намирал под клоните на могъщ дъб, посветен на царя на Олимп. Зевс дал отговор на молбите на сина си чрез знамение: блеснала светкавица и без да има вятър в клоните на дървото, листата му зашумели. 
Елините разказвали и една друга легенда, в която на дъба е отредено специално  място: Боговете се разгневили страшно на бесните менади, които убили сладкогласния певец Орфей и ги превърнали в дъбове. Но наказанието не свършило до тук. В продължение на много години свирепи ветрове брулели клоните им, гръмотевици разтърсвали дънерите им и през цялото време изтерзаните им тела звъняли с гласа на Орфеевата лира, докато изсъхнали и станали на прах. И в този случай дъбът символизира божествената същост и е знак за могъщество.
В Древен Рим на брега на езерото Неми е имало свещен дъб, посветен на Юпитер.  Короната от листа на дъб е атрубут на управетелите на Древна Италия.
Дъбът е свещено дърво и за келтите. Върху него вирее имел - и двете растения  друидите използвали в различни ритуали. Преди да направят предсказанията си,  жреците ядяли жълъди, за да добият пророческа мощ.
Най-свещеното дърво за славяните е дъбът. Според представите им, Вселената е  едно огромно дъбово дърво. То е атрибут на славянския бог Перун, повелител на  гръмотевиците и мълниите, който е разрушител и възмездител, но и справедлив  съдник и благодетел. Българите питаят дълбоко уважение към дъба. Бъдникът,  запалван през коледната нощ е от дъбово дърво. Неговата пепел и остатаците от  главните имат магическа и предпазна сила както за обитателите на дома, така и за животните, и за посевите. Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу зли  влияния. Символ е на здраве, късмет и плодовитост. Кората на дървото се използва за лечение на различни заболявания.
Дъбът е почитен и от древните германи. Често техните събрания и тържества се  провеждали под сенките на тези дървета. Дъбът е атрибут на бог Тор, аналогичен  на Перкунас, бог на гръмотевиците на древните латвийци.
Като плод на дъба, жълъдът е символ на продължаващия живот. Приема се за белег  на плодородието и безсмъртието. Символ е на мъжката сексуална сила и е  оприличаван на полов орган, затова често се носел като амулет. Скандинавските  народи считат и жълъда за атрибут на бога Тор. 
Според населението от гръко-римския културен ареал, тези дървета са обитавани от особен вид нимфи, наричани дриади. Смятало се, че листата на дъба предпазват от нападение на лъвове, а пепелта от дървесината му защитава посевите от болестта житна главня. Тояги, направени от растението, забити в селското бунище прогонват змиите. 
В Китай е символ на сила и устойчивост – под напора на вятъра дъбът се огъва, но не се счупва. В Антична Япония е известен бог на дъба.
Според Светото писание Господ се явил на праотеца Авраам в дъбовата горичка  Море. Под сянката на Мамврийския дъб Авраам приел Бог и два ангела, които му се  явили като странници.
За християните това дърво е белег на душевната устойчивост на Христос. Свързва  се с постоянство в решенията и упоритост при постигане на целите. 
За юдеите дъбът е израз на божественото присъствие.

Не напразно във фол­клорния епос мъжът е сравняван с дъба. Това сложно по характер дър­во вкарва в нашия свят енергията на планетата Юпитер - т. е. на управле­нието и реда. Ако живеете близо до дъб, той ще ви зарежда с духовна сила и устойчивост, ще поддър­жа финансовата ви ста­билност. Според легенди­те той може и да удължава живота.
Дъбът обича честолю­бивите и енергични хора, мъжката му енергия е сил­на и твърда. Не е подходя­ща за амбициозни жени, защото може да преакти-вира у тях енергията "ян". Ала за родените под знака на Стрелеца е много под­ходящо да общуват с това дърво, тъй като то е техен закрилник. Препоръчва се и на всички мъже, кои­то са в духовна, финансова или емоционална криза, да поседят няколко час под дъб.