Секвоя

Има три вида иглолистни дървесни видове, известни с наименованието секвои - гигантска секвоя или Мамонтово дърво -секвойодендрон гигантеа Sequoiadendron giganteum; секвоя семпервиренс-Sequoia sempervirens "redwood", известна с названията Coast Redwood (крайбрежно червено дърво) и California Redwood (калифорнийско червено дърво) и метасеквоя глиптостробоидес Metasequoia glyptostroboides. Счита се, че наименованието Секвоя произлиза от името на вожда на индианското племе чероки-Sequoyah. 

секвоя семпервиренс Sequoia sempervirens "redwood", наричана вечнозелена секвоя или крайбрежна секвоя е вечнозелено иглолистно дърво живеещо над 2000 години. Най-високото дърво в света в наши дни - съществуват екземпляри с височина над 100 метра и диаметър на дънера над 7 метра. 

      Growing is Forever - Redwood forests of Northern California  http://vimeo.com/18305022

Някога реликтови гори с гигантски растения са покривали по-голямата част от сушата на земното кълбо. Изкопаемите образци говорят за това, че гигантските дървета са съществували още през юрския период, преди 208 и 144 милиона години. От огромното разнообразие на реликтова флора до наше време са доживяли само вечнозелените крайбрежни секвои.

Вечнозелената секвоя, известна с названията Coast Redwood (крайбрежно червено дърво) и California Redwood (калифорнийско червено дърво) в диво състояние се среща в тясна ивица 750 km дълга и 8-75 km широка, по протежението на Тихия океан в  планината Сиера Невада - Калифорния, Северна Америка  Там има и национален парк “Секвоя”, където отделни екземпляри са на възраст над 2000 години, с височина повече от 100 метра и диаметър 10-12 метра. Най-старите секвои са на 2200 г., но за тях човечеството е научило едва след 1850 г., след като случайно един англичанин открива цяла гора. Най-високата секвоя се намира в графство Хумболт – 110.8 м.

    Ако вечнозелената секвоя sempervirens може да се счита за   най-високото дърво в света, то гигантската секвоя Sequoioideae-Sequoiadendron е най-голямото и величайшо от живите организми. Гигантската секвоя може да доживее до 4000 години, отстъпвайки по продължителност на живот само на осилестите борове, които се срещат в сухите планини на Сиера Невада - известно е, че някои от тях са на 4900 години.

Гигантската секвоя е иглолистно дърво, високо до 100 м, а дебелината на стъблото може да достигне 10 м. Листатата са последователни, тясноланцетни, шиловидни, дълги 3-6 мм, по-рядко - 12 мм, сивозелени, отстоящи от клонките и насочени косо напред.

Шишарките са яйцевидни, дълги 5-8 см, силно вдървенели и зелени до узряването, а после - сиви до червено кафяви. Светлолюбив дървесен вид. Издържа на температури до -20°С, при -32°С измръзва частично, но после отново се възстановява. Почвени условия – най-добре се развива на свежа и дълбока почва.

Цени се заради мощната, правилна, конусовидна корона. Подходящ вид за единични или групови засаждания.

Вековни дървета от този вид в България: В двора на Боянската църква има 3 вековни секвои, засадени от царица Елеонора. В Борисовата градина в София в частта близо до квартал Изток и до тенис кортовете също има секвоя от времето на цар Борис III. На сходна възраст има и една секвоя в частта на Борисовата градина до квартал Изгрев.

Групата секвои в „Ючбунар” са много интересни и атрактивни. Не само кюстендилци, но и хора от цялата страната са чести посетители в местността с едничката цел да ги видят отблизо, докоснат и да се снимат до вековните секвои.

Около трите уникални секвои има цяла горичка от млади такива.

У нас дървесния вид се сади от началото на 20 век предимно в Южна България – в района на София (Борисова градина, Бояна, Герман, Княжево, Владая, Банкя, Враня). Секвои се срещат в Своге, Берковица, Пирдоп, Костенец, Кричим, Стара Загора, но най-големите дървета са измерени именно в местността “Ючбунар”.

Засяване на семена Гигантска секвоя Sequoiadendron: Шишарките узряват на втората година и трябва да се събират през октомври. Веднага след бране шишарките се сушат, семената се отделят и се съхраняват на тъмно до пролетта. Засяване: В началото на март семената се поставят във влажен пясък за 6 седмици. След това се засяват в оранжерия или парник в рохкава и влажна почва. До покълването минават още 4 – 6 седмици. Младите растения са чувствителни на резки промени в условията, затова трябва да се оставят поне до следващата пролет под стъкло. Поникват около 10 – 15% от семената. Кълняемостта се запазва до 20 години!

Метасеквоята произхожда от Съчуан, Китай. Достига височина 60 м.

Листата са срещуположни, дълги 1-3 см, светло свежозелени, червено-кафяви през есента, преди да опадат – метасеквоята е листопаден вид.

Шишарките са 5-6 мм дълги и се образуват в началото на пролетта само по дървета, растящи в райони с горещо лято. Те са кълбовидно- яйцевидни, 1,5-2,5 см в диаметър с 16-28 люспи, подредени в срещуположни двойки в четири редици. Узряват около 8-9 месеца след опрашването.

В Софийската Ботаническа градина се отглеждат две метасеквои. Метасеквоя има и в двора на Бачковския манастир до църквата. През октомври тя плодоноси.

Засяване на семена Метасеквоя Metasequoia: Семенното размножаване е изключително трудно, тъй като огромната част от семената са стерилни или празни. Все пак оптималният метод е сеитба в парник или оранжерия през пролетта в рохкава, влажна и песъчлива почва. Кълнят под 1% от семената.