Кестен

Кестен

Конски кестен

Дебелият мощен ствол, големите длановидни перести листа и конусовидните изправени гроздови съцветия са толкова характерни за това дърво, че то не може да се сгреши с друго.

Расте из влажните долове край реките, широко култивирано е в градини и паркове. Декоративно се среща на много места в Централна и Западна Европа.

Височината на дървото достига 25-30 метра, с широко гъстооблистена корона.

Листата са дланевидни, назъбени, с дълги дръжки. Цветовете са бели, събрани в изправени, дълги 15-20 см конусовидни съцветия.

Смята се, че някои екземпляри Aesculus hippocastanum са на възраст 2000 години.

СОРТОВЕ: Червеният конски кестен (А. сагпеа) достига 15 м  височина; розови цветове и почти гладки семенни торбички. Има и по-компактен (6 м) сорт с червени цветове - А. сагпеа 'Briotii'. Гигантът в семейството е добре известният обикновен конски кестен - A. hippocastanum. Той се извисява на височина 24 м. Белите „свещници"- цветовете му, и бодливите плодове "таралежи" - са познати на всички. За средна по размери градина  изберете сорта A. parviflora с бели цветове и A. pavia - красиво дърво, което не надвишава 3 м и цъфти с алени цветове в края на юни.

Всеки нормално развит плод съдържа от едно до три лъскави, червено-кафяви семена, които узряват в края на месец август или в началото на месец септември. Плодоносенето започва към 10-15-годишна възраст, а пълните семеносни години се редуват през една. Конският кестен расте бързо и още през първата година може да достигне 50 cm височина. Формира мощна коренова система, а пределната му възраст е около 200 години. Този вид е светлолюбив, влаголюбив и умерено студоустойчив. Расте при различни почвени условия, но показва най-добър разтеж върху дълбоки, рохкави и плодородни почви. Чувствителен е към високата температура, сухостта и замърсяването на въздуха.

Обикновеният конски кестен е ендемит за Балканския полуостров. В България е запазено едно находище на този вид в Преславския балкан, което е обявено за резерват.

В естествената си област на разпространение образува самостоятелни гори

Видът е естествено разпространен в долината на река Дервишка, Преславски Балкан (Източна Стара планина). Като декоративно дърво се засажда навсякъде в страната.

Обикновеният конски кестен е вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие. Тази защита се отнася само за естествените находище на вида, но не и за растенията използвани като декоративна растителност.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте кестени напролет.

ОБИКНОВЕН КЕСТЕН

 Обикновеният кестен е дърво с височина 30-35м и диаметър около 2м. Короната му е мощна, с дебели хоризонтални или леко възходящи клони, като стъблото започва да се разклонява на малка височина от основата. Кората в млада възраст е гладка и масленозелена, а по-късно става дебела, кафяво-сива до възчерна. Тя е дълбоко напукана по дължина и сравнително плитка в напречна посока. Младите клонки са слабо ръбести, овласени в началото на вегетационният период, а по късно остават голи. Те са червено-кафяви, с ръждивосиви лещанки. Пъпките са дребни, яйцевидни, заострени, с тъмно-кафяв цвят, последователно разположени и приседнали, листата са прости, продълговато елипсовидни, със заострен връх. При разлистване листата имат червеникав цвят, а през есента преди да опадат пожълтяват. Цветовете се появяват след разлистването. Цъфтежът е през юни-юли. Плодът е тъмно-кафяв орех, с дължина 2-3 см. Плодовете са събрани по няколко в сферична купола с диаметър от 3до 10см. Куполата е белезникаво-жълта, покрита с вдървенели остри израстъци.
Установено е че към 70-годишна възраст прирастът по височина достига своята кулминация, а растежът по дебелина продължава. Обикновеният кестен се размножава освен чрез семена и чрез пънни издънки. Кореновата система е мощна - с добре развити централен и страничен корен, поради което не страда от ветровали и снеговали. Обикновеният кестен е топлолюбив, влаголюбив и сенкоиздръжлив. Расте при различни почвени условия, но най-добре се развива на плодородни, умерено влажни, свежи, песъчливо-глинести почви. Страда от ранните есенни и късните пролетни слани.
Обикновеният кестен има широк ареал, но естественото му разпространение днес трудно може да се определи точно, тъй като се култивира в много страни от Европа още от дълбока древност. В България образува естествени насаждения в южната част на страната - по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден планина. За насажденията край гр.Берковица се смята, че има изкуствен произход. На много места в страната обикновеният кестен се отглежда още като плодно дърво. Цветовете са медоносни, а плодовете са вкусни и хранителни.

Енергетика на кестена 

Активното му време е от 1 до 5 часа. Спи от 7 до 8 часа. Той също е психически дестабилизатор, но има и положителни свойства. Разкрепостява психиката, събужда фантазията и интуицията. Енергията на кестена е силна и импулсивна, но при продължителен контакт могат давъзникнат халюцинации.
Общуването с него премахва негативният заряд в геопатогенните зони. За увеличаване на енергията в организма някои учени препоръчват постоянно да носите в себе си плодове от кестен и с тях периодично да се масажират дланите.

Древните гърци почитали кестена като свещено дърво, посветено на Зевс. Думата  кестен произлиза от името на един град в Тесалия – Кастанис, където се отглеждало това дърво. Независимо от това, през класическата епоха кестена бил наричан ”жълъд на Сардис”, алюзия със столицата на Древна Лидия (дн. Източна  Турция), откъдето произхожда. В течение на времето кестените започнали да се  наричат ”жълъди на Зевс”.
Древните китайци вярвали, че кестена е дом на западните богове. 
В християнският символизъм това растение представя божествеността,  целомъдрието и победата над изкушението.
Във Франция съществува обичай изображенията на светците да се поставят върху подложки, изработени от кестеново дърво.
В Испания това дърво се свързва с вълшебството на любовта и приготвянето на любовни магии. Символ е на добрия късмет и сполуката. Според традицията в навечерието на 1 ноември се приготвят сладкиши от кестеново брашно. В някои  части на страната се празнува ”Кастаняда” (Каталуня) или се оставят печени  кестени за отсъстващите от дома (Галисия и Астуря).