Засаждане на слива

Най-важният и най-често практикуван начин за размножаване на сливовите сортове е присаждането. Чрез него се осъществява възпроизвеждане на качествата и признаците на сорта. Най-използваната подложка е джанката. Тя се предпочита поради много ценни качества: евтино и лесно могат да се набавят семената, много висок е процентът на поникване, срокът, през който може да се извърши присаждането, е продължителен, а процентът на прихващане е висок.

Джанката проявява добра съвместимост с по-голямата част от сливовите сортове, развива мощна коренова система, не е много взискателна към почвените условия, добре вирее и на тежки почви. На присадниците придава силен или много силен растеж, плододаването настъпва малко по-късно, но е изобилно. За подложки се предпочитат семената на жълтоплодните джанки.

Подготовка

В питомника се окулира

Семената се стратифицират в продължение на 90-100 дни, заровени във влажен пясък, и рано напролет се засяват. През есента получените растения за подложки се изваждат и засаждат в питомник, където се извършва присаждане (окулиране) на спяща пъпка през следващата година. Най-благоприятният срок за присаждане е от 15 юли до 31 август.

Пъпките се вземат от събрани калеми от желания сорт. Калемите са леторасти, които трябва да са добре узрели, да имат добре оформени пъпки и са достатъчно дебели, за да може да се извади пъпка с щитче, което да има задоволителна допирна площ с подложката. Най-подходящи за присаждане са пъпките от средната част на леторастите. Калемите се събират или в деня на присаждането, или едно денонощие по-рано. Веднага след отрязването се премахват листата, оставя се около 1 см от листната дръжка.

Проверката

Около две седмици след присаждането се извършва проверка на прихванатите пъпки. Те могат да се познаят по следните признаци:

- Дръжките на листата са опадали или опадат при леко докосване.

- Щитчетата на пъпките са свежи. Засъхналите щитчета и здраво закрепените дръжки са признак за неприхващане. В тези случаи може да се извърши повторно присаждане с калеми от същия сорт.

Ако превръзките не са полиетиленови, врязаните превръзки се разхлабват. Те се премахват окончателно след пълното срастване на тъканите, което трае около 5-6 седмици. Овощните дръвчета се изваждат от питомника през есента на следващата година след приключване на вегетацията и започване на листопада. Ако се пропусне този срок, изваждането става много рано напролет.

НОВА СЛИВОВА ГРАДИНА

Изборът на място

При преценяването на едно място дали е подходящо за създаване на сливова градина първоначално трябва да се ориентираме по наличността и състоянието на някои диви сливови овошки, които растат наблизо. Силният им растеж и добро развитие, както и редовното плододаване са сигурен признак, че районът е подходящ за сливова градина. Наличието на добре развити дървета от дъб, ясен, клен и леска показва, че има дълбока и богата почва. На места, където по-често се среща габър, върба, кисели треви или няма растителност, не бива да се засаждат сливови растения.

При проучването е необходимо да се направи оценка на климатичните условия. Да се проучи какви са най-ниските температури, повратните студове, късните пролетни застудявания, падането на чести градушки, количеството на валежите.

Необходимо е да се познава студоустойчивостта на отделните сливови сортове към ниски температури и да се прецени избраното място за кои е подходящо. Резките колебания на температурата оказват отрицателно влияние върху развитието на по-рано цъфтящите сортове. При краткотрайно затопляне на времето през януари или февруари те се възбуждат бързо към развитие. Цъфтежът в такива случаи настъпва много рано - за някои дървета около 10-15 март. Последвалите след това застудявания повреждат както цветовете, така и младите завръзи, които са още по-чувствителни на ниски температури.

Може ли да се полива

Подходящи за сливова градина са местата по поречията на реките, а също и планинските по-равни места. Не са подходящи ниските терени в затворени и недостатъчно проветриви котловини. Там продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта обикновено падат чести слани, които повреждат цветовете и младите завръзи на дърветата.

При избирането на място за сливова градина трябва да проучим и възможността за напояване, особено при засаждане на по-взискателни към водата сортове. Трябва да се обърне и внимание дали определеното място е защитено от вредното влияние на силни ветрове.

Релефът също е от значение

Друг важен критерий за нормалното развитие на дърветата е релефът на мястото - трябва да се направи оценка на наклона на терена и изложението. Южните, югоизточните и югозападните места са най-топли. Засадени там дървета рано през пролетта се подбуждат към растеж и цъфтеж. Ако настъпят повратни студове, те измръзват. По отношение на температурните условия най-благоприятни за отглеждане насливи са източните, североизточните, северозападните и северните склонове. Там има по-голямата въздушна и почвена влага.

Най-пригодни са местата с равнинен характер и с наклон 10-120. Ако наклонът е по-голям, мястото може да се терасира, за да се избегне ерозията на почвата.

Да се проследи за нивото на подпочвената вода

При създаването на сливова градина да не са забравя да се вземе под внимание нивото на подпочвените води. При високо ниво те влияят отрицателно върху развитието на растенията и в повечето случаи загиват. Подпочвените води не бива да са по-близо от 1,5 до 2 м от повърхността. Сливата е овощен вид, който е много чувствителен на преовлажняване на почвата.

От сорта зависи дали ще има плод

При подбора на сортовете трябва да се знае, че някои от тях са самофертилни (самоопрашват се) като Кюстендилска синя слива, Стенлей, Стринава, Ана Шпет, Нансийска мирабела и могат да се засаждат самостоятелно. Но сортовете Габровска, Невена, Пловдивска, Зелена ренклода са самостерилни (не се самоопрашват). Затова трябва да се засаждат дървета от няколко сорта, които ще се опрашват взаимно.

Подходящи разстояния за засаждане на сливовите дървета са 6/5 м, 5,5/4,5, 5/4 м. Разстоянията се определят от растежните особености на сорта. Тези, които формират голяма корона, се засаждат на по-големи разстояния.

Подготовката на мястото

(снимка) Ако мястото е риголвано, посадъчните ямки се правят с широчина 60 см и дълбочина 50 см, а нанериголвано - с широчина 100 см и дълбочина 70 см. Почвата, с която се запълва ямката, се размесва добре с 15-20 кг разложен оборски тор. Преди запълването на дъното им се поставя фосфорен и калиев тор. Най-благоприятният срок за засаждане на сливовата градина е есента след листопада. Ако се пропусне този срок, може и рано напролет.

Преглеждат се фиданките

Дръвчетата се преглеждат внимателно, особено специално внимание трябва да се обърне дали няма наличиена бактериален рак. Болните от рак и повредени по други причини растения не бива да се използват. След това се извършва резитба за опресняване на корените - здравите се съкращават с около 1-2 см, а повредените корени се режат до здраво. Добре е непосредствено преди засаждането корените да се потопят в каша, приготвена от пръст и пресен говежди тор.

За засаждането трябват двама

Единият поставя дръвчето в средата на посадъчната ямка, а другият започва да го зарива с рохкава почва. След покриването на корените с почва 2-3 пъти се притъпква с крака, за да може да се получи по-добро уплътняване. Кореновата шийка на дървото трябва да остане 2-3 см над нивото на почвената повърхност. След засаждането дръвчето се полива и отгоре се посипва суха пръст или се мулчира с оборски тор.

За да се предпазят от диви животни, стъблата на новозасадените дръвчета се обвиват с хартия или с друг подходящ материал.