Бук

Бук

В България естествено разпространени са два вида: обикновен бук (Fagus sylvatica) и източен бук (F. orientalis). Източният бук се среща само в Странджа планина, Източна Стара планина и отчасти в Източните Родопи, а обикновеният - в останалите части на страната. Най-старите букови гори в България са в резерватът „Боатин” в Стара планина, в Национален парк „Централен балкан”. Средната възраст на дърветата е 150 години, като отделни са на възраст 180 – 200 години.

Характерни особености и на двата вида са сивата гладка кора и едрите, вретеновидни кафяви пъпки със заострен връх. Листата им са прости, с къса дръжка, разположени последователно по клонките. Те са разнообразни по форма - яйцевидни (т.е., най-широки в долната част), елипсовидни (най-широки в средата) до обратно-яйцевидни (най-широки в горната част). Плодовете са разположени по 1-2, рядко повече, в плодна купула. След узряване на плодовете, купулата се разпуква на четири дяла и плодовете опадват. Те са тип "орех", с кафява вдървеняла обвивка, тристенни и тъй като са много специфични, имат собствено название "букови жълъди". Вътрешната част, "ядката", е богата на скорбяла и мазнини и с приятен вкус. Съдържат алкалоиди (фагин и др.), поради което, ако се консумират сурови в по-голямо количество, могат да предизвикат опиянение. Плодовете служат за храна на много видове горски животни. Възрастният бук достига до 40 м височина и образува разкошна корона от лъскави зелени листа, които наесен пожълтяват, а после стават кафяви.

                                                                                                                                       В парковете и големите градини има величествени екземпляри на това дърво, има живи плетове от бук, както и пъстри сортове за засаждане в морави и на големи пространства.

Декоративни сортове, които можете да изберете от разсадници: За градина изберете някой от сортовете - 'Fastigiata' (колоновиден и заема най-малко място), heterophylla (папратолистен бук), 'Pendula' (плачещ бук). Най-зрелищни са пъстролистните сортове - златистият 'Aurea Pendula' или най-търсеният purpurea. 'Purpurea Pendula' е малък сорт с корона като гъба, а с най-ярко оцветени листа е 'Riversii'. Всякаква почва е подходяща, но избягвайте тежките глинести почви. Отглеждайте пъстролистните сортове на ярко слънце.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте жълъди на открито през есента.

Енергетика на бука

Букът насърчава толерантността и дава сила за отстояване на убежденията. 
Това е дърво, посветено на богинята Кибела в Близкия Изток и на Рея, майката на  Зевс, в Древна Елада. Във връзка с това символизира благополучие, божественост и  безсмъртие. Но букът е атрибут и на Хадес - покровителя на подземното царство и  поради тази причина се приема и като дърво на мъртвите. Заради кожестите му  листа и кора се смята за знак на устойчивост. В Древен Рим през класическата  епоха, Юпитер, също както и Зевс в Древна Гърция, се приема като бог, чийто  символ е дъба. Но е почетен и с една свещена букова гора, която се намирала на  хълма Есквилин. Във връзка с това бил разпространен и култа към Юпитер  Фагуталис (бук). В Тускулум също имало свещена букова гора, но тя била посветена на богинята на Луната и лова, Диана. 
Келтите смятали, че букът е дърво, отличаващо се с голяма хубост и във връзка с  това виждане той е символ и на красота. По склоновете на Пиренеите във Франция  имало многобройни олтари, посветени на келтския бог Фагус, чийто атрибут е бука. 
По време на желязната епоха, германите гадаели за бъдещето с помощта на руни,  изработени върху букови тояги или - чрез малки таблички, направени от букова  дървесина. Въпреки, че запазените до наши дни талисмани са от тис, има сведения, че амулети били изработвани и от други видове дървесина в зависимост от географските райони, предпочитанията на интерпретация на руните и от типа  въпроси, на които се търси отговор. За тази цел бука бил често използван. Като  алтернатива на пергаментовите свитъци, хората започнали да зашиват една за  друга мъничките таблички от буково дърво, върху които пишели и така се появила  нова форма на излагане на знанието – книгата. Това обяснява защо в някои  езици думата съответстваща на ”книга” има корен, който означава ”бук”. Така  например в англо-саксонския имаме bok (бук) и bec (книга); в съвремения немски език: buche (бук) и buche (книга); в шведския: bok (бук) и bok (книга). Като  дърво, което е ”отворило” вратите на хората към знанието, може да се каже, че бука символизира Дървото на познанието.
Във Вествалия през XVIII век било разпространено суеверието, че бебетата излизат от счупените клони на бук и от това място при родителите ги занася щъркел.
Дръжката на чука на масоните се изработва от бук. 
Днес това дърво е емблема на Дания.