Люляк

Люлякът е малко дърво или храст, висок до 5 м, със срещуположни, целокрайни, яйцевидни, заострени листа с дръжки, дълги до 4 см. Цветовете са многобройни, събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четиризъбестта. Венчето е тръбица с четириделна разперена коронка, виолетово, бяло или розово оцветено. Тичинките са две. Плодът е двугнездна кутийка.

Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове. Люляка е храст с голяма гама от цветове - от снежнобели, кремаво-жълти, розови, светлосини до лилави, пурпурни, най-често в различни оттенъци на виолетовото цветчета. 

Отглеждане: 
Люлякът е твърде непретенциозен и издръжлив - както на големите студове, така и на лятната суша, съпротивлява се на болестите и вредителите, но все пак се развива най-добре на осветени терени с леки, дренирани почви. Важно правило за добър цъфтеж, е прецъфтелите клонки да се отстраняват веднага, за да не възпрепятстват цъфтежа на новите.

Съществуват около 30 различни вида люляк като в България се отглежда най-често вида Syringa vulgaris.

Разпространение - Из сухите варовити и скални места до 600 м н.в. в цяла България.

 

Място и почва - Всякаква градинска почва, но най-подходяща е варовитата. Изберете слънчево място.

За да си направите люлякова градинка, цъфтяща от началото на май до края на юли, трябва да засадите фиданки от различни сортове. Най-рано в първите дни на май се появяват големите ароматни съцветия на сортовете с цвят на хиацинт и радват очите до 20 дни. После идва времето на обикновения люляк, а 5-12 дни след него започва да цъфти унгарският - неговият цъфтеж продължава 20-25 дни. 

Садете го на добре осветено само през първата половина на деня място. То не бива да е заблатено. Когато садите люляк, най-напред направете хубав дренаж. Почвата трябва да е неутрална или слабо кисела, наторена с пепел, суперфосфат или минерални торове, съдържащи магнезий. 

През лятото редовно се полива, а в горещите дни сутрин и вечер, като внимавате да не преполеете храста. 

Подхранвате го един път седмично с разтвор от говежди тор. През периода на растежа отделяйте кореновите издънки и появяващите се пъпки. Тези грижи продължават до средата на юни. 


Размножаване. Отгледаните в разсадник екземпляри на известните сортове обикновено се пресаждат, но видовете може да се размножават чрез залагане на зелени резници в сандъче през лятото.

Лесно можете да си размножите люляк чрез фиданки, странични стъбла или филизи с корени. Сортовете “Кондорсе” и “Бюфон” дават много разклонения - младите стъбла лесно се вкореняват близо до майчиното растение.

В ранна пролет, преди да са се разпукнали пъпките, трябва да посадите няколко едногодишни фиданки хоризонтално в браздата на дълбочина 1 см., да ги закрепите, да ги засипете с плодородна влажна почва и през цялото лято редовно да ги поливате. 
В края на август захваналите се фиданки с добре развита коренна част пресадете на ново място на дълбочина 5 см. от нивото на израстването на коренчета. Слабо вкоренените фиданки или се намаляват при пресаждането, или се оставят на същото място до следващата година. За размножаване на люляка от зелени филизи най-добре е да използвате от сортове “Бюфон”, “Сензация”, “Хортензия”, като нарежете ластуните по време на интензивния растеж, когато връхчетата им, обвити около пръста, са жилави и не се чупят. Не е трудно да си посадите люляк от филизи с корени от 4-5 годишни храсти. 
Пресаждане 
Най-доброто време за пресаждане от филизи е през септември-октомври. Те трябва да са с височина не по-малко от 15 см. и да са 2-3-годишни. Първият цъфтеж на люляка от млади филизи можете да видите след 4-5 години.