Слива

Слива

ТРЪНКА (дива слива) - (Prunus spinosa)

Из храсталаци и слънчеви дъбрави, край пътища и ровини, от морския бряг до 1200 над м. в. ще срещнете трънливите и преплетени стъбла на трънката. Тя се заселва и на плодородни, и на бедни и сухи почви. Има добре развита и дълбока коренова система, благодарение на която издържа неблагоприятните почвени условия и засушаванията. Трънката е широколистен голям храст или малко дърво, достигащо до 5 метра във височина. Тя е с груба и лющеща се черна кора и гъсто разположени стъбла и клони. Клоните имат дълги, остри шипове. Листата са малки и овални. Те са от 2 до 5 см дълги и 1,2 до 2 см широки, тъмно зелени са на цвят и имат назъбени краища. Цветовете са малки и деликатни, с пет овални и кремаво-бели венчелистчета. Цъфтенето е в началото на пролетта.

През септември вече ще я видите с кълбовидни мастилено сини месести костилкови плодове, покрити с восъчен налеп. Макар и доста по-дребни и не така вкусни, те приличат по цвят и восъчния си налеп на плодовете на едно любимо пдодно дърво - синята слива. Това не бива да ви изненадва, защото синята (наричат я още и домашна) слива е получена от кръстосването на трънката с дивата джанка. А дивата джанка, макар и близка сродница на трънката, е без тръни по клоните и плодовете й са жълти или червени.

Плодовете на трънката обикновено са по-приятни за ядене, когато се събират след като преминат през 2 или 3 нощи на замръзване.

Важен аспект на трънката е, че храстът е устойчив на морски условия и носи потенциал за бърз растеж и експанзия. Ако загражденията, направени с храсти на трънка, се запазят, те са в състояние да устоят на суровите метеорологични условия. Трънката расте бързо, дори след като е нарязана или опустошена от бързо разпространение на горските пожари. Естеството на този храст дава възможност да се развиват вторични издънки от земята и да се регенерира бързо за създаване на плътна стена от храсти. Тези видове от семейството на Prunus са забележително незасегнати от гъбички.

Трънката служи като значителна растителна храна за гъсениците на много различни видове пеперуди, особено черните и кафяви власати пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като храстът расте свободно, създава отлични места за гнездене за различни птици, особено на славеят.

Размножаване: Трънката се възпроизвежда с помощта на семената си. Семената покълват бързо и е по-добре, ако са засети в студена среда(почва), веднага след като те са узрели. Семената се нуждаят от два до три месеца студена стратификация (студени условия). Препоръчително е да се сеят в началото на годината. В действителност, кълняемостта на семената може да отнеме много дълго време, може и до 18 месеца, за да покълнат.

След като леторастите са излезли и са достатъчно големи да се справят сами, ги поставете в отделни саксии. През първата зима растенията трябва да бъдат отглеждани в оранжерия  с цел да се предпазят от замръзване. Могат да се засаждат на постоянното им място на открито по време на следващата пролет или късно лято. Растението може да се отглежда и от резници на полу-зрели дървета на храста през юли-август.

Джанките (Prunus cerasifera) са вид Слива (Prunus). Те са големи храсти или малки дървета, достигащи височина до 6-15 m. Те са едни от първите дървета, разцъфващи в умерените зони на Европа, като цъфтежът може да започва и в средата на февруари. Цветовете са бели, а листата имат дължина 4-6 cm.

Някои сортове имат склонност към образуване на голям брой коренови издънки. Джанката има стройна корона с голям брой силно разклонени тънки скелетни клони, по които често се срещат бодливи клончета. Листата са по-малки от тези на домашната слива и трънкосливата, с елиптична, яйцевидна или обратно яйцевидна форма, ситно или по-едро назъбени. Цветовете са единични и се разтварят едновременно с листните пъпки. Плодовете са заоблени, а по цвят са червени, виолетови, жълти до жълтозелени. Плодовото месо е меко, понякога доста плътно, сочно, сладко или възкисело сладко.

Джанката се отглежда във всички части на страната, дори и в най-сухите райони. Среща се също и в диво състояние.

Обикновената (домашна) слива е от най-разпространените овощни видове в страната. Дървото достига на височина от 7 до 10 м. Има голяма склонност към образуване на коренови издънки, които при някои сортове сливи могат да се използват за размножаване. Листата са елипсовидни или обратно яйцевидни, едро назъбени. Плодовете на домашната слива имат различна форма, едрина и оцветяване, характерни за отделните сортове. Така по форма те биват: кълбовидни, овални, яйцевидни, продълговати, някои крушовидни, със или без бразда надлъжно по плода. По едрина плодовете биват: дребни, средно едри, едри или много едри, а по оцветяване на плодовата кожица - сини до тъмносини, зелени, зеленожълти, бели (полупрозрачни), жълти, розови, пурпурнорозови. Плодовата кожица е тънка, а месото - жълтеникаво, с различна сочност и вкус. Домашната слива се отглежда в почти всички райони на страната.