Липа

Липа 

Липите са популярни градински растения. Сърцевидните им листа се разтварят рано напролет и остават по клоните до късна есен. През юни и юли се появяват дребни ароматни цветове, а след тях твърди граховидни плодчета.

СОРТОВЕ: Дребнолистната липа (Т. cordata) расте бързо и се преврьща в красиво дърво за голяма градина. Едролистната липа (Т. platyphyllos) е по-популярна и може да стане още по-висока - над 30 м. Листата й са много по-големи (дължина 10-15 см) от листата на Т. cordata, отдолу са гъсто мъхести, а клоните не се извиват надолу.

Сортът 'Fastigiata' е с колоновидна форма, a 'Rubra' - с червени клонки. Може би най-добрият избор е Т. petiolaris. Устойчива е на листни въшки, клонките са ефектно провиснали, а листата отдолу са бели и леко трептят от вятъра. Друг устойчив на листни въшки вид е Т. euchlora. Американската липа (Т. americana) не понася замърсения въздух.

МЯСТО И ПОЧВА: Влажна почва с добри дренажни свойства на слънце или полусянка.

РАЗМНОЖАВАНЕ: Отделете и засадете вкоренени издънки.

Забележително дърво от този вид е кривата липа в курорта Златни пясъци. Малко над земята стволът й вместо нагоре се извива успоредно на земята. След това отново се изправя и продължава нагоре. Освен че е забележително, това дърво е и на значителна възраст – 240 г. Този дървесен вид рядко прехвърлят 250 г.

Дребнолистната липа достига височина 30 м и диаметър около 1 м. Плодът е сферично орехче и диаметър 4-5 мм. Външната му обвивка е тънка, лесно трошлива, със слабо изразени ребра. Дребнолистната липа цъфти в края на месец юни и началото на юли, а плодовете узряват през септември.Семената имат много дълбок семенен покой, поради което в лесокултурната практика се прилага есенен посев на семена, събрани т.н. "восъчна зрелост". Растежът през първите години е бавен а стъблото силно се разклонява. В последствие нарастването се ускорява, но след 60 година растежът по- височина силно намалява, а се запазва сравнително бърз растеж по-дебелина. Когато расте в насаждение, дребнолистната липа образува пълно дървесни и прави стъбла. При отсичане на стъблото се образуват множество буйно растящи пънни издънки. Развива мощна коренова система. Пределната възраст е около 600 години. Дребнолистната липа е много чувствителна към светлината, особено в млада възраст. Младите фиданки не понасят интензивно пряко слънчево греене, което налага в разсадниците да се прилага засенчване. Най-добре се развива под склона или в периферията на насажденията като съпътстващ дървесен вид, поради което се квалифицира като сенкоиздръжлива. В сравнение с останалите видове липи, които растат у нас, тя е най-студено устойчива. Взискателна е към влагата в почвата и въздуха, поради което на сухи и припечени месторастения расте лошо и загива. Към почвените условия е невзискателна, но се развива по-добре на богати почви. Чувствителна е към замърсяването на въздуха. В България се среща в долния и отчасти в средния пояс но всички наши планини. Дребнолистната липа не формира чисти насаждения, а ако някъде има такива, те са с вторичен произход и са резултат на човешка намеса. Този вид участва в състава на смесените широколистни гори.

Едролистната липа достига 40 м височина и около 1 м диаметър. У нас разпространението й е сравнително ограничено от 500 до 1500 м н.в. Участва в състава на смесените широколистни гори по влажните дефилета в цялата страна, с изключение на Странджа. Семената притежават дълбок семенен покой, но ако се засеят във восъчна зрялост, поникват дружно на следващата пролет. Биологичните особености и екологичните изисквания на едролистната липа не се отличават съществено от тези на дребнолистната. В млада възраст нараства бавно, но по-късно ускорява растежа си. Развива смесена коренова система. Размножава се чрез семена или по вегетативен начин. Едролистната липа е сенкоиздръжлива, топлолюбива и влаголюбива. Към почвените условия не е взискателна, но на богати, свежи и влажни почви показва по-добър растеж.

Красиво и дълголетно дърво е сребролистната липа. Нейният прав с тъмносива кора ствол завършва с широка пирамидална корона, в която гъсто се преплитат приповдигнати и хоризонтални клони. Цялото дърво достига 20 - 25 м височина. Простира мощната си коренова система както в дълбоките и плодородни почви, така и в по-сухите горски почви, там, където е царството на дъбравите и на габъровите гори. Тя не се изкачва по-високо от 1500 м над м. в., но няма да я срещнете и по-ниско от 400 - 500 м. През късните пролетни дни короната й започва да зеленее и през първата половина на юни тя вече е потънала в зеленина. Листата са широко яйцевидни, със сърцевидна основа и дълга дръжка, по ръба са остро двойно напилени.

Горната им повърхност е тъмнозелена, а долната е покрита със сребристи власинки и затова изглежда сребристосива (оттук е и името й).В края на юни и началото на юли започва да цъфти. Погледът ви ще бъде привлечен от увисналите щитовидни съцветия и техните продълговати жълтозелени  присъцветни листчета, които според някои ботаници играят ролята на "ветроходно платно", а според други са примамка за насекомите-опрашители. Нацъфтялата липа ухае и привлича хиляди насекоми, които опрашват цветовете. Скоро след това се появяват плодчетата. Те са сферични орехчета с 4 надлъжни ребра по повърхността и са прикрепени на дръжки към присъцветното листче. Узряването на плодовете става през октомври.

Този вид липа се отличава и с устойчивостта си на замърсяването на въздуха с различни вредни газове. Затова често можете да го срещнете край улиците и алеите в селищата. Сребролистната липа достига своята преклонна възраст на около 300 години.

Енергетика на липата
Това дърво, широко разпространено в Северното полукълбо, е високо ценено в средите на германските народи. То символизира дълголетието на селската общност и предоставя сянката си на местата за събрания на общината. Липата е отличителен символ на местната съдебна власт. В епохата на древните германи е приемано за свещено дърво и е свързано с богиня Фрея, много почитаната покровителка на плодородието, любовта и войната. Символизира женствеността и  красотата. Знак е на радост. Германските народи считат, че липата притежава  силата да отблъсква болестите и заразите. В миналото се е вярвало, че дори при контакти със заразно болни хора, носещия липово клонче или липов цвят чoвeк не може да се разболее, защото растението го предпазва. Смята се, че защитава от  гръмотевици.
В земите на славяните това дърво е дълбоко почитано заради меда, който пчелите извличат от неговия цвят. Цветовете на липата са оприличавани на уста, поради  тяхното разположение спрямо листата на дървото. Смятано е за ”топло” и  магическо растение, което дарява младост и ведрост. Вярва се, че ако човек заспи  под клоните на липово дърво, лицето му ще стане свежо като листата на липата.
През Средновековието върху печата на град Линдау са изобразени стилизирани липови листа, наподобяващи сърца. В хералдиката е познато изображението на кръст, образуван от липови цветове. Фигурата се образува от ръце, завършващи с липови цветове, които имат формата на сърце. Често изображениетo на липов кръст или двойка от клоните на растението е използвано върху войнишки шлемове в Тюрингия и Хесе.
Активното време на липата е между 2 и 6 часа сутринта, почивката й — между 6 и 8 часа. Енергията й е силна, мека. Предизвиква усещане за топлина и покой. Помага при потиснатост и депресия.

Липата е типично женско дърво, устойчиво в зряло. По характер е вни­мателна и търпелива, ня­ма амбиции да влияе на света, да променя хората. Покровител е на Девите. Изглежда проста и оби­кновена, но има мощна си­ла да променя настрое­нието на човека, да уравновесява неговата психическа енергия. Ако постоите половин час под клоните й, ще усетите, че нервността ви е изчезна­ла, че обстоятелствата около вас не са от най-ло­шите, а светът не е толко­ва несправедлив. Тъй като е здравомислеща и земна, липата е много полезна за представителите на въз­душните знаци, които че­сто хвърчат из облаците - тя ги заземява и връща към реалността. Не дели хората на добри и лоши - готова е да помогне на все­ки, който я приближи с мъдростта и интуицията си..