Чилийска араукария

Чилийската араукария (Araucaria araucana) произхожда от Южна Америка. Това дърво е съвременник на динозаврите. Намирани са фосили от него, които са на възраст повече от 60 милиона години. У нас се отглежда често като стайно растение в саксия. 
Араукарията е двудомно растение. Мъжките и женските репродуктивни органи се образуват на различни дървета. В родината си женските екземпляри достигат височина 40 – 50 м и дебелина на ствола до 1,50 м. Мъжките рядко надминават 15 м. Листата са плътни, спирално разположени, яйцевидно-ланцетни. На върха завършват с шипче. Цялото дърво изглежда като обвито с бодлива броня. Плодоносенето настъпва между 20 и 40 годишна възраст. Шишарките са почти сферични, до 18 см големи. Узряват за 2 - 3 години, след което се разпадат и освобождават около 200 – 300 семена. Семената са дълги 3 - 4,5 см. Те могат да се ядат и представляват деликатес. На вкус наподобяват кашу, но имат и лек аромат на пиньоли. 
Този вид може да се отглежда на открито в по-топлите райони на Европейския континент, в това число и в България. В Германия и Великобритания често се култивира на открито. Издържа без повреди до -15° и 40°С.

Араукарията е сравнително бавнорастящо дърво. Вирее най-добре на рохкави, свежи до влажни почви. Взискателна е към почвеното плодородие и към влажността на въздуха. Естествено е разпространена в Чилийските Анди – платото Толхуака. 
В България би могла да бъде отглеждана в по- топлите райони, главно като декоративно и плодно растение. Растението е с висока декоративна стойност, а също и много ценни стопански качества. Освен, че семената представляват вкусна храна, от дървото се добива смола, която се използва в медицината, подобно на смолата от сибирски кедър. Дървесината също е изключително ценна.

Засяване на семена и размножаване - може да става семенно и вегетативно. Семената трябва да се засеят в студен парник през есента, веднага след събирането. Поникват след 1–2 месеца. Пониците се пикират в саксийки веднага щом станат достатъчно големи за да могат да се държат с пръсти. Араукарията образува мощни корени, затова е добре щом укрепнат пикираните фиданки да се засадят на постоянно място, колкото се може по-скоро. Младите фиданки трябва да се защитават първата зима от студа. Вегетативното размножаване се извършва чрез вкореняване на резници, взети от върха или от насочените нагоре клонки.