Дива Череша (Prunus avium)
Сравнително лесно можете да я
разпознаете сред останалите дървета по лъскавата и червеникавокафява до
червеникавосива кора, която се лющи на напречни тънки ивици и на много места по
кората ще забележите характерни кестеняви точици – лещанки. Короната й е високо
издигната, яйцевидна и с не много гъсто преплетени клони. На височина дивата
череша стига до двадесетина метра.
Листата й са с променлива форма. Едни от тях са широко елипсовидни,
други – яйцевидни, а трети са почти обратно яйцевидни. Всички обаче са двойно
или тройно назъбени по края си, а на върха са източени и заострени. На всеки
лист можете да изброите по 7 – 12 двойки странични жилки, които по върховете си
са неколкократно разклонени. Вгледате ли се внимателно в листната дръжка, близо
до основата на петурата, ще откриете 2 червеникави топчести жлезички. Зрелите
плодове не наедряват много – най-едрите са колкото голямо грахово зърно, а на
вкус са възкисели или дори горчиви.
Разпространение: Расте разпръснато из горите като в сравнение с култивираните видове дава
значително по-малко плодове. Живее
до около 100 г. и изисква много светлина. Топлолюбива. Дивата череша се среща
по богати на хранителни вещества и умерено влажни почви, из дъбовите и
буковите, а тук-там и в иглолистните гори. Ще я срещнете от 0 докъм 1500 м над
м. в.
Няма коментари:
Публикуване на коментар