Засаждане на праскова

По стопанско значение прасковата се нарежда на трето място след ябълката и сливана.
От една страна това се дължи на много добрите вкусови и технологични качества на плодовете, а от друга, на обстоятелството че почти четири месеца (от средата на юни до началото на октомври) зреят различни прасковени сортове,
създаващи възможност за непрекъснато снабдяване на пазара с пресни плодове.
Разстояние на засаждане: При вретеновидна корона прасковата се сади на растояние 4 х 2-3 метра,4,5 х 2-3 метра.
При чашовидна корона - 5 х 4 метра,4 х 4 метра,4 х 3,5 метра.
(За качесвен овощен посадъчен материал свържете се с нас-http://www.razsadnik-bg.com ; E-mail: razsadnik_elit@abv.bg )
Биологични особености: Прасковата е един от най-скоро плодните овощни видове.
В млада възраст прасковените дървета имат буен растеж и добре изразена склонност към преждевременно разклоняване. Характерно за тях е образуването на най – силни клонки в основата на короната, без да се налага съкращение по време на формирането. Тя встъпва в плододаване рано – на втората – третата година след засаждането. Характерно за прасковата е изобилно завързване и
склонност към претоварване с плодове, което влошава качеството на продукцията,което налага прореждане на завръзите. Прасковата плододава основно на смесени клончета, майски букетчета и цветни клончета. Цветните пъпки се формират и върху по–силните прирасти – дървесни клончета и лакомци. Най-качествени плодове при някои от сортовете се образуват върху смесените клончета. Прасковените сортове са самофертилни (самооплождащи се). Отделни сортове (Хале и др.) са мъжко-стерилни (с дефектен прашец) и изискват чуждо оплождане. Живота на прасковените дървета е около 15 години. Изисквания към екологични фактори: Прасковата е светлолюбив и топлолюбив овощен вид.Отглежда се успешно до 600 метра надморска височина, където има достатъчно топлина. По време на дълбокия покой, цветните пъпки на прасковата измръзват при температури от минус 20 – 21 градуса.
Най устойчивите сортове издържат на температури до минус 24 градуса. През февруари и март, когато цветните пъпки са набъбнали, повреди сеполучават при температури под минус 15 градуса. Цветните издържат около един час на температури под минус 3 градуса а завръзите на минус 1 градус. Прасковата е сухоустойчив овощен вид, но успешното им отглеждане е практически невъзможно без напояване.
Когато е на семенни подложки от обикновена праскова, тя не понася преовлажняване. При задържане на вода в корено-обитаемия почвен пласт, корените страдат от задушаване. Прасковата се развива най – добре на алувиално – ливадни почви, но може да се отглежда и на канелено горски, черноземи и други видове почви, стига те да са с добър въздушен режим. Неподходящи са тежките по механичен състав почви, преовлажнените и с високо съдържание на карбонат почви. При високо съдържание на активни карбонати (до 10 – 12%) прасковата се отглежда успешно на прасковено – бадемов хибрид (GF 677), но при условие че почвата е по – лека и не задържа излишна влага.Особености при отглеждането:
При създаване на насажденията прасковените сортове се засаждат в отделни парцели, подредени по реда на зреене на плодовете, с оглед да сеулесни пред беритбеното напояване, беритбата и други. Мъжко-стерилните сортове се засаждат групово по редове, заедно със сортове опрашители.Прасковените дървета се формират предимно като чаша и свободно-растяща корона. Добрата разклоняема способност на сортовете и
образуването на силни клонки в основата на короната не налага при резитба за формиране да се съкращават скелетните клони. При свободно-растяща корона клонките се разполагат така, че да не са един над друг. Претоварването на дърветата с плодове по време на пълното плододаване налага резитбата за производство да се извършва ежегодно. В противен случай качеството на плодовата продукция се понижава, дърветата плододават нередовно,бързо застаряват и живеят по – малко. Редовно плододаване може да се получи, само ако всяка година се полагат необходимите грижи - подходящо торене,напояване,резитба и агротехнически мероприятия. Прасковата плододава най – добре върху смесените клончета. Почвената повърхност в прасковените насаждения се поддържа предимно в черна угар. Отглеждането на междуредови култури не е препоръчително. По изключение може но през първите една – две години след засаждането на дръвчетата.Есенната оран е на дълбочина до 15 сантиметра в междуредията и 10 в близост да дърветата. Обработките през пролетно – летния период са на дълбочина 6 – 8 сантиметра.