Смърч

Смърчовете (Picea) са големи вечно зелени иглолистни дървета с правилна конусовидна корона. Игличките са ромбовидни, разположени последователно по клонките на малки възглавнички върху тях (игличките на елите, с които най-много си приличат са плоски с две бели ивици отдолу). Шишарките се залагат обикновено във връхната част на короната и докато узряват висят надолу от клонките в продължение на един вегетационен период (шишарките на елите стоят изправени върху клона). Смърчовете развиват хоризонтална коренова система, поради което често страдат от ветровали. Изискват свежи, постоянно овлажнени почви, чувствителни са към замърсяването на въздуха, но са сенкоиздръжливи и студоустойчиви.

За озеленяване на градини са високо ценени декоративни видове заради голямата и правилна корона, сивата окраска на някои от видовете и богатството на декоративни форми. Този вид понася даже и резитби и в някои страни се използва за създаването на високи живи стени.

Някои мини форми се използват като акценти в алпинеуми и скални кътове. В парковете и големите градини се използват за единични и групови засаждения, както и в дървесно–храстови групи, където обикновено играят доминантна роля. Смърча е най-популярното растение от групата дървета, на които казваме „елха“.

В България естествено разпространен е обикновения смъч, но виреят много добре и няколко чуждоземни вида.

Засяване на семена Смърч Picea: Шишарките узряват през есента на първата година. Берат се в края на август – когато крилцата на семената започват да се виждат иззад шишарковите люспи. За отделни видове се препоръчват сроковете: обикновен смърч – януари, сръбски смърч – януари-февруари, сребрист смърч – края на август. Семената от сребрист смърч възстановяват баграта на родителя в 70% от поколението. Засяване: В средата на април семената се потапят в миниум, така че да станат почти червени. След това се слагат във влажен пясък за 8 – 10 дни, докато започнат да покълнват. След това се засяват в рохкава и влажна почва на обилна, но не пряка светлина. Отгоре се застилат с 0.5 см фин пясък. Покълват 50 – 70% от всички семена. Кълняемостта на семената се запазва до 10 години.

Енергетика на смърча

Смърчът предлага енергийна подкрепа през цялата година. Той не носи в себе си особено силни свойства, но неговата енергия е постоянно достъпна за онези, които през зимата чувстват недостиг на сили. Смърчът помага да се контролират емоциите, настройва човека на философска вълна. Ароматът от запалени изсушени иглолистни клонки е прекрасно средство за очистване на жилището от вредни влияния.
На малко хора е известно какви уникални лечебни свойства притежават обикновените елхови шишарки. Колкото повече са те във вашия дом, толкова по-здравословен и чист ще бъде въздухът, който дишате. Хубаво е да си приготвим шишарки за зимата, при това не като ги късаме от дървото, а като съберем падналите на земята. Ако подържим елхова шишарка между дланите си, буквално за няколко минути, можем да се освободим от натрупаната в организма ни отрицателна енергия. Извънредно полезно е след баня да ги допрем до ударено или болно място — те изтеглят болката, повърхностните рани заздравяват по-бързо.
Ако оградим дворното място с елхички, те ще изпълняват ролята на защитен пояс, препятствайки проникването на отрицателни заряди, които носят недоброжелателни погледи.

Обикновеният смърч ( Picea abies) е дърво, достигащо височина до 50 м с правилно конусовидна форма. Кората е червеникавокафява при младите растения, а при старите дървета посивява и се напуква на плочки. Листата са дълги 15 – 25 мм с от почти квадратно до ромбично напречно сечение. Игличките се задържат върху клонките до 7 – 8 години, като при неблагоприятни климатични условия падат много по–рано. Обикновеният смърч образува клонки от така наречените пазвени пъпки, които силно сгъстяват короната и висят надолу от клона,  поради което е получил народното име „попови ръкави”.  Шишарките са дълги 10-15 cm, цилиндрични. Семенните люспи са ромбични, клиновидно стеснени в основата.

Широкоразпространен в горния пояс на горите - 1400 до 2200 м н.в. У нас се среща в Рила, Пирин, Западните и Средните Родопи, За­падна и Централна Стара планина, Витоша, Осогово и Славянка. Сенкоиздържлив, изисква постоянна висока въздушна влажност и богати и умерено влаж­ни почви, устойчив на зимни студове, понася срав­нително добре варовика в почвата. Има изключително много ефектни декоративни форми – нискорасли, плачещи, кълбовидни и конусовидни. Може да си го засадите в двора като коледно дърво.

сребристият смърч ( Picea pungens) достига до 50 м височина и има               конусовидна корона с етажен строеж. Кората е сиво кафява, а на по–старите дървета силно се напуква и потъмнява. Листата са дълги 2–3 см и са твърди с бодлив край и с почти квадратно напречно сечение, разперени са във всички посоки по клонките. Покрити са със сребрист восъчен налеп, който при различните форми и в зависимост от условията променя наситеността си. Има форми, които са с толкова наситено сребрист налеп, че дърветата изглеждат почти бели.  Шишарките са дълги 5–10 см и са цилиндрични и светлокафяви.

Произхожда от Северна Америка, Скалистите планини, планините на щатите Юта, Колорадо, на надморска височина от 2000 до 3200м. Сребристият смърч добре понася сухия въздух и острия континентален климат. В родината си е привързан към месторастения с повече почвена влага, но понася силни засушавания, както и кратковременни заблатявания. Не страда от замърсения въздух. Предпочита слънчеви изложения.

Той е силно светлолюбив вид и изисква свежи почви. За озеленяването на градини и дворове е високо ценен заради сребристия му цвят и многобройните декоративни форми, които са над 40. Ценни са както формите със сребристобяла корона, така и синкаво зелените форми на листата. Срещат се плачещи, криво расли и ниско расли форми.

Особено е ефектен когато расте самостоятелно на широко пространство. Тогава развива правилна широко конусовидна корона. Може да служи и за изграждане на живи стени и живи плетове. Добре понася подстригването.

Сребристия смърч служи често за акцент, украсяване на входове, алеи, за живи стени и дървесно храстови групи. Цени се за високата му фитонцидна активност. Често се използва за озеленяване на промишлени и градски зони със замърсен въздух.

Сръбски смърч ( Picea omorica ) –  дърво достигащо 40 м височина с гъста тясно конусовидна корона заострена на върха. Клонките са много къси, увиснали на долната част на клона. Кората е тъмнокафява, а младите клонки са окосмени. Листата са къси 10–20 мм. с изпъкнал среден нерв и отгоре тъмнозелени, а отдолу сивкави, което придава на короната леко сребрист цвят. Шишарките са 3–6 см. преди узряването виолетови или  пурпурни, а узрелите са кафяви.  Сръбския смърч е естествено разпространен ограничено в Югозападна Сърбия и Босна. На добрите местообитания често се изтласква от обикновената ела и смърч, вероятно защото е по–малко сенкоиздръжлив от тях. Той е студоустойчив и по–малко взискателен към почвата, като понася и по–варовити почви, но иска по–висока атмосферна влажност. За озеленяване на паркове и градини е по–подходящ от обикновения смърч, заради по–голямата му устойчивост в градската среда. Неговата тясно пирамидална и гъста корона, както и леко сребристата му окраска го правят желан гост във всяка градина.

Коничен смърч, Смърч джудже ( Picea glauca conica) -  Вечнозелено малко дръвче, достигащо до 2 м височина. Родината на този вид смърч е Канада. Основният вид е голямо дърво.

В озеленяването е много разпространена именно джуджестата форма на това дърво. Игличките са 1-1.5 см дълги, нежни. Прави идеално конична и много гъста корона. Напълно зимоустойчиво растение.

Има сребристи, синкави и зелени форми. Изключително подходящо растение за алпинеуми и скални кътове, а също така може да го използвате и като жива елха в саксия.

Коничния смърч е бавно растящ и светлолюбив вид. Най-добре се чувства на слънце, на дренирана, но свежа почва. Толерантен към засушаване и слабо засенчване. Веднъж засаден на правилното място не се нуждае от грижи. Короната се оформя сама. Обича рохки и леки, постоянно влажни почви и заветни места.

Използване: Като солитер или в група с други вечнозелени или цъфтящи храсти и цветя, в алпинеуми и скални кътове. Много красиво растение, особено напролет при израстването на новите иглици.