Дива круша

Дивата круша (Pyrus communis) се среща из цялата страна - от морския бряг до 1800 м над м. в. Ще я видите из храсталаци и широколистни гори, край канавки и по бреговете на ровини, но най-много обича почвите и въздуха на дъбравите. Единични стари дървета дива круша над 100-150 години и високи над двадесетина метра могат да се видят на места из страната. В землището на варненското село Доброглед расте вековна дива круша на вързаст около 230 г., висока е 25 м., с обиколка 2,60 метра. Една вековна круша се намира и в с. Златия, община Добрич. Тя е обявена за защитена през 1981 г. Висока е 15 м, обиколката на ствола и е 3,30 м и е на възраст 170 г.

По външен вид дивите не се различават много от питомните круши. Ако клоните им не бяха бодливи и листата им наесен не почерняваха, а ставаха червени, щяха да се бъркат едни с други. У нас освен обикновената се срещат още няколко вида диви круши.
Обикновено дива круша расте на умерено влажни и сравнително плодородни почви, но се приспособява и към по-сухи и бедни. На височина достига 10 - 15 м. Има добре развита коренова система, която се разпростира както на ширина, така и на дълбочина. Стволът й не е от най-стройните - той е поразкривен и покрит със сиво-кафява напукана кора.

Клоните на дивата круша образуват преплетена и закръглена корона. Те са с кафява кора и странични клонки, който тук-там са превърнати в тръни. Листата на дивата круша са широко яйцевидни до кръгли с дълги дръжки.

Дивата круша започва да цъфти през април и към края на май всички диви крушови дървета са вече прецъфтели. Цветовете са двуполови, бели. Събрани са в щитовидни съцветия по върха на къси клонки. Опрашването им става от насекоми и още в началото на есента по дърветата се появяват плодовете. Те са сравнително дребни, с характерната крушовидна форма, но техният диаметър не надминава 3,5 см (при всички останали круши плодът е по-удължен, а диаметърът на закръглената част е 5 и повече см). Месестата им част е много твърда и с много каменисти клетки. Според ботаниците тези плодове се отнасят към ябълковидните. Тяхната месеста част е образувана, както и при ябълката, от разрастването на цветното легло, а хрущялните гнезда във вътрешността на месестата част са еднокарпът (вътрешният дял на плода). В него са разположени кафявите и яйцевидни семена на дивата круша.

В българската флора растат още 4 вида диворастящи круши. Но те имат или ланцетни листа, или са без тръни, или, както вече споменахме, плодовете им са по-едри и удължени.

Плодовете на всички обаче са дребни, дървенисти и като че ли целите са изпълнени с едри песьчинки. Те са кисели и силно тръпчиви. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат. Още преди много хиляди години хората започнали да отглеждат тези диви круши. Под грижите на човека те се изменили и се превърнали в питомни с превъзходни плодове.