Магнолия

Магнолия

Тези древни растения са изключително атрактивни със своите едри цветове. Повечето от отглежданите у нас видове цъфтят през пролетта, преди или след разлистването.

Макар до скоро магнолиите да бяха истинска рядкост и привилегия само за хора с по-големи финансовивъзможности, през последните години те станаха не само популярни, но и достъпни за всеки.

Голата магнолия много прилича по външен вид на японската. Цъфти напролет преди разлистване с едри бели цветове. Видът е сравнително студоустойчив и може да се отглежда в цялата страна, в планините до 600м.



Описание:
Магнолията е символ на дълголетието.
Родът Magnolia включва 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход.

У нас е пренесена от Америка и Азия. Азиатските пришълци са повече листопадни дървета и храсти и цъфтят напролет, преди разлистването, докато американските са повече вечнозелени и цъфтят през лятото.Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло или пурпурно, жълто и други.

У нас виреят най вече храстовидните видове, които могат да бъдат предпазени от студовете. Това е единственият им недостатък – не са студоустойчиви.

Едроцветната магнолия е не само видът с най-едри цветове, който се отглежда в България, но и единствената вечнозелена магнолия у нас.

Цъфти през лятото. Видът е топлолюбив, може да се отглежда успешно само по Черноморието и в по-топлите райони на Южна България

Звездовидната магнолия, наричана често и храстовидна, е невисок храст с ефектен цъфтеж рано през пролетта.

Тази магнолия е сред по-студоустойчивите и успешно може да се развива в равнините на Южна България, по Черноморието и при осигурена защита - в Северна България, в планините - не по високо от 500-600м. като това зависи до голяма степен и от изложението.

Заострената магнолия, за разлика от повечето видове, цъфти след разлистване, а цветовете и макар и с интересна форма не могат да се сравняват с тези на останалите видове. Тя се отглежда по скоро като парково дърво, а не като вид с ефектен цъфтеж. Тя е най-студоустойчивият вид, отглеждан у нас, и с успех може да се култивира в цялата страна, а в планините до - 1200 м

Соланжовата магнолия и нейните няколко разновидности са сред най-атрактивните видове магнолии.Цъфтят рано, преди разлистване с едри цветове, които най-често отвън са в различна степен розово-червени, а вътре бели. Видът е абсолютно устойчив за Южна България. В Северна България може да се отглежда на защитени места, в планините не по-високо от 600-700м, като голямо значение там има изложението.

Кобусовата магнолия или японска магнолия е не само много студоустойчива, но и вид, цъфтящ обилно с едри бели цветове. Най-устойчива и податлива за отглеждане при по-сурови условия е магнолия кобус(M. кobus). Тя е пренесена от Япония.


Белоснежните й цветове макар и по-дребни, ухаят приятно. При топла пролет започват да цъфтят още в началото на април и през май. По-късно на голите клонки се появяват едрите зелени листа с яйцевидна форма, които към върха са заострени. Магнолия кобус е предпочитан вид заради издръжливостта си.Тази магнолия е сред най-студоустойчивите и с успех може да се отглежда в цялата страна на височина в планините до 1000 м.

Лилиецветната магнолия е един от най-атрактивните видове.Наричана още магнолия лилифлора (M.liliiflora). Тя издържа на по-ниски температури. Има красиво кълбо, видна форма на короната си и произхожда от Китай.

У нас не надвишава височина повече от 3-4 м. Много добри резултати в растежа и отглеждането си показва в двореца Кричим, където освен че плододава, се използва и за подложка при метода на присаждане. Цветовете й са с чашковидна форма и външните листчета са малинено-червени, а вътрешните бели. Едрите листа на лицевата страна са тъмнозелени, а на обратната по-светли. Особеноценни са нейните декоративни вариации. Според много чужди източници тя има устойчивост до - 30 градуса по Целзий, но у нас не е показала достатъчна студоустойчивост, затова отглеждането и извън равнините на Южна България и Черноморието е рисковано.

Да засадим магнолия

Април е най-подходящият месец за засаждане. Изберете защитено от студени ветрове място. Добавете много торф и не засаждайте надълбоко. Обилно поливайте новия храст при засушаване. Никога не копайте и не засаждайте близо до стъблото на храста. Всяка пролет добавяйте слой от торф или добре изгнил компост.

Ако имате намерение да купувате, трябва да помислите за транспорта. Обикновено 6-7 годишното дърво се е ширнало в обем почти колкото е купето на колата и трябва да го внесете и изнесете така , че да не прекършите нито едно от клончетата му, като едновременно с това внимавате да не нараните туфата.
По нататък засаждането е приятно занимание.

1. Изкопайте дупка съответстваща на туфата. Ако почвата не се е стоплила достатъчно оставете дупката така за няколко дни, за да се стопли гнездото.

2. Към торфа, угнилата тор и буковата листовка добавете и малко пясък - ако почвата в която ще съдите е глинеста

3. Ако туфата е опакована с найлон, внимателно го отстранете, но ако е завита със зебло, то ще изгние в почвата и в такъв случай не е нужно да го отстранявате, защото то пази корените и целостта на туфата

4. Поставяте туфата на дръвчето в дупката и засипвате до 2-3 пръста над точката, в която стеблото излиза от туфата

5. Изравнявате внимателно, но така че да не нараните корените, клоните или стъблото

Размножаване чрез семена - Възможно е, но семената бързо губят кълняемостта си. Затова гистратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

По-бърз е методът размножаване със зелени резници, които се берат от средата на юни и залагат във влажен пясък под стъкло в студени парници. При този метод зимата е голям проблем, защото въпреки рогозките и завивките, с които се покриват стъклата на парниците, голяма част от резниците измръзват и загиват. Най-сигурен начин е присаждането на калеми от по-едро цветни видове, като магнолия кобус се използва за подложка.

Грижи: Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървесните тъкани загниват.

Място: Отглежда се на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване.

Някои видове (Magnolia stellata) издържат до -25 градуса.Те наистина страдат от зимните студове, но пък могат да бъдат предпазени – чрез загърляне със земя, загъване, както се прави с розите. А в южните райони и по крайбрежието това дори не е необходимо. Някои видове (Magnolia stellata) издържат до -25 градуса.

Съвети:

- магнолията изисква неутрални, до слабо кисели почви
- не понасят наличието на карбонати в почвата
- много болезнено понасят нараняването в кореновата система. Затова е най-добре да се отглеждат в контейнери и да се засаждат с бала пръст
- най-подходящ период за засаждане е пролетта, когато почвата се е затоплила трайно
-при неподходящи места трябва да се внася подобрена почвена смес от торф, добре угнила тор илистовка (при алкални почви)
- резитби не се правят, най-много само едно леко формиране на короната в началото след засаждането, но и тя не е за препоръчване, защото дори и леки наранявания на кората могат да погубят растението

-Студоустойчивите сортове магнолия понасят ниските температури, но най-добре е да им се намери място близо до сграда.
- магнолиите не понасят варовика, но добре култивираната и обогатена с хумус почва е подходяща за тях.
-изберете място, което е на ярко слънце или лека сянка
-отстранете мъртвите клонки след прецъфтяване, но не се се увличайте