Цефалотаксус

Цефалотаксус

Цефалотаксус друпацеа (Cephalotaxus drupacea) е ниско дръвче или храст, произхождащо от Централен Китай и Япония, където се среща между 700 и 2600 м н.в. като подлесен елемент в сенчести и влажни гори. Този вид има внезапно стеснени дълги 2-5 см сърповидно извити плоски игли. Отгоре те са тъмнозелени, а отдолу светлозелени. Образува пирамидална корона. Бавнорастящ, сенколюбив вид, който се размножава чрез семена, които се засяват през есента. Използва се за единични и бордюрни насаждения. 

Цефалотаксус фортуней (Cephalotaxus fortunei) пък расте над 2300-2800 м. н.в. също под големите дървета. Представлява малко дърво или храст, високо около 10 м. Младите клонки отначало са зелени, а впоследствие - червено-кафяви. Листата са дълги 5-9 см, ориентирани двуредно в една равнина, постепенно заострени към върха, слабо съпровидно извити, отгоре с изпъкнала средна жилка и лъскавозелени, а отдолу с 2 ясни бели ивици, съставени от 18-22 линии. Има пирамидална корона.

Семето е елипсовидно-яйцевидно, дълго 2-3см, широко 1-1,5см, отначало синкавозелено, а при узряване - маслиненокафяво. Фортуновият цефалотаксус е разпространен в Централен и Югозападен Китай. За доброто си развитие изисква дълбоки, влажни, добре дренирани и богати на хранителни вещества почви и полусенчести месторастения. Расте бавно и има нужда от влажен климат. Чуватвителен е към нашите зимни температури, затова се отглежда рядко у нас. Използва се за единични и групови засъждения в парковете на полусенчести и свежи месторастения.

Засяване на семена Цефалотаксус Cephalotaxus: Семената се берат и се сеят веднага след узряване в студен парник. До покълването може да минат 2 години. През първия сезон семеначетата се държат в почвата, а наесен се садят в саксии с богата торф-почвена смес. Покълват 40 – 60% от семената. Кълняемостта се запазва 2 години.