Албиция

Албицията е рядко красиво растение от сем.бобови, разпространено в тропичните и субтропичните райони на Африка, Азия и Австралия. може да се види в Средна Азия, Азербайджан и покрай Каспийско море. У нас се среща в топлите и защитени места в Южна България Сухоустойчив вид, невзискателен към почвата, светлолюбив и топлолюбив вид. Тук той издържа студ до -16ºС. Цъфти обилно и плодоноси. Понася добре градския дим и фабричните газове. Досига до 10 м височина и оформя широко разклонена ажурна чадъровидна корона. Листата са сложни, двойно насечени, наподобяващи тези на мимозата. Достигат 20 см дължина и са съставени от 30-40 нежни, дълги до 1 см листчета. Цветовете са дребни, светло-розови, събрани в топчести съцветия, които пък са в едри метлици по върховете на клоните. Декоративната стойност на цветовете се създава от множеството тичинки на дълги дръжки. Няколко   съцветия образуват едра метлица, появяваваща се връхно през юни-юли. Плодът е плосък, ципест и дълъг боб. Съдържа няколко кафяви, твърдокори семена. Цъфти от юли до септември с пухкави, медоносни ароматни цветове.

Албицията обича много светлина. В зависимост от възрастта, растенията могат да издържат от -10 С до -16 С. Засаждат се на слънчеви места на открито. Почвата трябва да е лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества. Редовното ежеседмично торене е предпоставка за обилен цъфтеж.

Това листопадно бързорастящо дърво с ефектна листна маса и цветове се среща още и с имената Копринено дърво и Мимоза. Ако отглеждате Албицията в балконски саксии достига височина до 3 м. Короната се разпростира на ширина до 6 м. Атракция представляват листата на Албицията, които вечер се свиват и „заспиват”, а сутрин се „събуждат”.