Орех

Орех е род растения, включващ около 20 вида дървета, достигащи височина от 10 до 40 m.

Обикновеният орех (Juglands regia) е древен овощен вид. Освен него, у нас рядко се срещат други видове орех (черен, манджурски, калифорнийски черен и др.). За родина на ореха се приема Близкият изток и Балкански­ят полуостров. България се счита за едно от мес­тата, където е възникнал обикновения орех. Разпространен е навсякъде в страна­та, с изключение на много високите и студе­ни райони. Най-често се отглежда като единич­ни дървета в градините, лозята и др.

Орехът е голямо по размери дърво, с височина 20 - 40 м. и диаметър до 2 м.

Има право стъбло и гъста широка неправилна корона. Мъжките цветове са дребни, зелени и събрани в увиснали реси, разположени върху едногодишни леторасли. Женските цветове са единични или събрани по няколко в групи, разположени по върховете на летораслите. Цъфти в края на април и началото на май.

Опрашва се от вятъра. Мъжките и женските цветове при някои сортове орехи не цъфтят едновременно и това затруднява самооплождането, затова при създаването на ореховите градини се засаждат няколко сорта, при което се създават условия за взаимно опрашване и оплождане.

Орехът живее над 200 години. Предпочита по-топли места, с по-мека зима. По време на дълбокия покой дърветата понасят успешно температури до -28°С. Не обича засенчването, реагира много добре на напояване, но е сравнително сухоустойчив овощен вид.

Изискванията на ореха към почвените условия не са големи. Предпочита почвата да е дълбока, пропусклива, топла, с дълбоко разположени подпочвени води. Големите разстояния при градинско засаждането на орехи позволяват отглеждането на уплътнители от скороплодни овощни видове, като вишня, кайсия, праскова, бадем. Те се засаждат обикновено в междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете.

Обикновено орехът се отглежда при неполивни условия, но през първите 5-6 седмици след цъфтежа и по време на формиране и нарастване на ядката през юли, август и септември, поливките се отразяват благоприятно на плододаването.
В го­рите орехът успешно расте до около 1300 м надморска височина, но като овощен вид се раз­вива и плододава добре до 700-800 м.

Енергетика на ореха

Орехът е едно твърде влиятелно дърво със силен характер. Едно от основните му качества е справедливостта. Неговата енергия ще ви помогне да погледнете обективно на дадена ситуация, разумно и от различни гледни точки. Понятието справедливост при ореха се отнася не само до областта на човешките взаимоотношения. За ореха не съществуват случаи, които не заслужават внимание, дори най-малката несправедливост трябва да бъде отстранена.

Още от дълбока древност е разпространено вярването, че сянката на ореха е  неблаготворна и крие опасност от разболяване, ако човек заспи под нея. Римляните били убедени, че тя е вредна и за растенията. Действително, сянката на ореховото дърво е много плътна, което се дължи на голямата му корона и широките му гъсто разположени листа, непропускащи слънчевите лъчи. Вярва се, че привлича мълниите. Учителя Беинса Дуно казва: ”Има дървета, които са много честолюбиви. Има дървета, които не обичат да отиваш под сянката им. Такова дърво е орехът. Ако не вярвате, заспете под сянката на ореха, и тогава ще разберете. Българинът знае, че под сянката на орех не се спи. Влиянията на ореха не са хармонични с човешкия организъм. Това трябва да знае човек и никога - потен, или скръбен, или тъжен, или отруднен - да не се спира под един орех.”

В Древен Рим това растение е приемано за знак на женската сексуалност и е символ на плодовитост, по време на сватба се подарявали орехи. 
Като хранилище на мистериозни богатства се представя плода на дървото в много  приказки и легенди. Той е особено важен символ, защото събира обилно и могъщо  съдържимо, добре скрито зад твърда обвивка. Древните евреи сравняват свещените  книги с ореховия плод. 
Свети Августин изразява становището, че ореха възпроизвежда три субстанции: меката месеста част на зелената обвивката е плътта Христова с горчивото страдание; ”костите” на черупката - дървесината на  кръста; ядката - сладката вътрешност на божественото освобождаване на душата, която храни и която посредством своето масло твори светлина.
Орехът е приеман и за символ на мъдрост, защото ядката много наподобява формата  на мозък. Във Франция се смята, че в година, в която има богат добив на орехи, ще се родят и много деца. 
Според българските народни вярвания, на Спасовден орехови клони се носят на  гробищата или в църквата, за да се осигури покой на мъртвите в отвъдния свят и да им пазят сянка, защото се смята, че душите им обикалят света на живите 40 дни след Великден.

Има данни, че орехът като плод за ядене е известен на човека преди повече от 8000 години. В Северна Индия е бил смятан за свещен поради външната прилика на ореховите ядки с човешкия мозък. 
Това подобие карало лечители от Древна Гърция да го използват за лечение на главоболие. 
Римляните подхвърляли по пътя на младоженците орехи, защото ги смятали за символ на плодовитостта. Ядките (и орехите в частност) са богати на Oмега 3 мастни киселини, които намаляват холестерола в кръвта и запазват нормалното кръвообращение в организма.
В свещените вирове на келтите се въдели свръхнадарени сьомги, които се хранели с орехи от 9 свещени дървета, получавали петна по гърба си (по броя на изядените орехи) и дарявали с мъдрост икрапко здраве този, който ги свари, но не ги изяде, а се опари с получения горещ сок (?!) 
Скандинавците гонели кравите с орехови пръти, за да дават по-голям млеконадой. В стари времена руснаците търсели гъби с орехови вейки, а словаците – съкровища. Славяните били уверени, че ореховото дърво не е подвластно на бурите и затова поставяли орехови кръстове на нивите и оборите си. 
Имало и старинно славянско поверие, че ако човек притисне ухо към ореховото дърво, може да си говори с мъртвите. 
Хората са се научили да използват рационално всички части на ореховото дърво: листата, кората и обелките се употребяват за боядисване на платове и коси, а черупките – в производството на линолеум. 
От дървесината се правят скъпи мебели, приклади за оръжия, а някога дори витла за самолети. Маслото от орех се използва за направата на на лакове за живописта, тушове, сапуни. 
Широко се използват ореховите продукти в съвременната фармация и козметика. Доказано е, че ореховите листа са ефикасно средство против молци. 
Експерти фитотерапевти към Световната здравна организация посочват, че орехът е много полезен за възрастни хора, при анемия (малокръвие), проблеми със стомаха и черния дроб, намалява нивото на холестерина. Съдържа витамини А, В, С, Е. Нормалната всекидневна консумация е около 5 ореха.