Клен /Явор/

Клен /Явор/

Разнообразна група дървета или храсти със срещуположно разположени слож­ни или прос­ти лис­та, с дълбо­ко на­ря­за­ни или ня­кол­ко­дел­ни пе­ту­ри, с це­лок­рай­ни или в по­вечето случаи на­зъ­бе­ни пе­ри­фе­рии. Раз­личават се съ­що и по го­ле­ми­на­та на лис­т­на­та си пе­ту­ра. Об­ра­зу­ват раз­кош­на лис­т­на мо­зай­ка. По­вечето от тях сме­нят листата си три пъ­ти го­диш­но - про­ле­тен, ле­тен и есе­нен ко­ло­рит. Ос­вен то­ва са се­лек­ци­о­ни­ра­ни дос­та сор­то­ве с бя­ло, жъл­то или чер­ве­но обаг­ря­не във вся­как­ви ва­ри­ан­ти.

"Сна­ги­те" им са дос­та снаж­ни или жи­во­пис­но из­ви­ти, ка­то не лип­с­ва ко­ло­ри­тът на кора­та. Ста­ра­та в по­вечето случаи е си­ва, а мла­да­та мо­же да е оц­ве­те­на от жъл­то до чер­ве­но, през ре­зе­да­во­то и зе­ле­ни­ка­во­то, а ня­кои, ка­то A. negundo, имат среб­рист на­леп по мла­ди­те си клон­ки.

Цветовете са събрани в метличести или гроздовидни съцветия; правилни, еднополови или двуполови, еднодомни или двудомни, с чашка и венче, съставени от 4-5 листчета; по-рядко венчето липсва. Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта, при повечето видове едновременно или непосредствено преди появата на листата, а при някои дори преди това. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. От няколко седмици до шест месеца след цъфтежа от дърветата падат голям брой семена - дос­та лю­бо­пит­ни плодчета­та, ко­и­то са двук­ри­лат­ки, ка­то ъгъ­лът меж­ду две­те крил­ца е ха­рак­те­рен бе­лег за от­дел­ни­те ви­до­ве. Ко­га­то се от­къс­нат от дръж­ка­та си, от те­жест­та на яд­ка­та и аеро­ди­на­мична­та фор­ма на крил­це­то те за­почват да се вър­тят и по то­зи начин ле­ко приземя­ват се­мен­це­то на из­вес­т­но раз­с­то­я­ние от дър­во­то.

Раз­м­но­жа­ва­не­то ста­ва пре­дим­но чрез се­ме­на. В по­вечето случаи се пра­ви есе­нен по­сев и ако се­ме­на­та са пъл­ни, къл­не­не­то е друж­но. Разбира се, някои видове имт своите особености. Среб­ро­лис­т­ни­ят явор (A. saccharinum L). хвър­ля се­ме­ната си през май: ако се съ­бе­рат и по­се­ят вед­на­га, още съ­ща­та го­ди­на се по­лучават дос­та доб­ри се­ме­начета. Об­рат­но­то на не­го - яво­рът на Ни­ко (A. nicoense Maxim.) оп­ре­де­ле­но си ис­ка да пре­ка­ра две го­ди­ни в зе­мя­та, пре­ди да се по­ка­же на бял свят, като и не се поддава на присаждане. Ня­кои де­ко­ра­тив­ни фор­ми се раз­м­но­жа­ват с рез­ни­ци при мно­го нис­ка ус­пе­ва­е­мост и дос­та спе­ци­ал­ни ус­ло­вия, а дру­ги - чрез при­саж­да­не. 

Не об­ра­зу­ват чис­ти на­саж­де­ния, а по-ско­ро сме­се­ни с дру­ги ши­ро­ко­лис­т­ни дър­ве­та и по-ряд­ко иг­ло­лис­т­ни. Кленовете изис­к­ват пло­до­род­на почва, ка­то сред тях има както ви­до­ве, ко­и­то са су­хо­ус­тойчиви, та­ка и та­ки­ва, ко­и­то са чув­с­т­ви­тел­ни към влаж­ност­та на почва­та. Раз­лични са и изис­к­ва­ни­я­та към свет­ли­на­та, ка­то по­вечето са сен­ко­из­дръж­ли­ви.

 

КЛЕН - (Acer campestre) е много широко разпространено растение в нашата природа. Ще го срещнете и по влажни, и по сухи места в широколистните гори и храсталаците, заселва се и по открити склонове и край долините на реките. Той никога не образува самостоятелни съобщества, а най-често е спътник на дъбовите или смесените широколистни гори. Расте на различни по състав почви и е един наистина невзискателен вид. Можете да го намерите и в низините край морския бряг, и в планинския пояс докъм 1600 м надм. в. Кленът е листопадно дърво (понякога се развива и като храст), което на височина стига до 15 - 20 м. Развива мощна коренова система и на дълбочина, и встрани и така се приспособява към най-различните условия, при които расте.

Стволът му е прав или разкривен, със сиво-кафява кора, която е надлъжно тясно и плитко напукана. Клоните на клена са приповдигнати и образуват закръглена корона. Младите клонки са светлокафяви с лещанки, а старите - сиво-кафяви, гладки. Кленът се разлиства през април и май и цялата му корона потъва в зеленина. Листата на клена са прости, дланевидно изрязани. При някои дървета те са с пет дяла, а при други-с три. Дяловете са с почти правоъгълна или с триъгълна форма, по края са целокрайни или с разредени зъбци. Листата са прикрепени към клонките с дълги дръжки. Скоро след раззеленяването кленът започва да цъфти. Всички цветове на клена са събрани в щитовидни съцветия, разположени по късите разклонения на клоните. През август и септември, след като насекомите са опрашили цветовете, се развиват плодовете, събрани в увиснали кичури.Кленът ще разпознаете безпогрешно по време на плодоносенето, защото крилатките му образуват ъгъл от 180°, а така разположени крилатки няма нито един друг представител на рода в нашата флора. Когато плодовете са напълно узрели, те се откъсват от дръжката си и са превъзходен летателен апарат, който вятърът с лекота подема и разнася надалеч. Понякога двете половинки на плода се разделят и всяка поотделно се превръща във въртящ се винт, защото крилцето, падайки към земята, се върти около центъра на тежестта си. Така то описва траектория, която специалистите наричат "винтова треактория". Пределната възраст, до която достига кленът, е 100 години.

Един от най-широко разпространените видове е шестилът (Acer platanoides L.). Височината му достига до 25 м, с гъста широкояйцевидна корона в насажденията и почти топчеста при свободно растящите екземпляри. Младите клонки са голи, сиво-червени. Листата са прости, длановидни, с пет дяла, дълги 10-18 см, като отделните дялове са вдлъбнато назъбени. През пролетта са с много красив жълто-зелен цвят,а през есента пожълтяват.

Всички сме виж­да­ли къл­бо­вид­на­та му фор­ма - ‘Globosum', ко­я­то се из­пол­з­ва за алей­ни на­саж­де­ния. Фор­ма­та ‘Schwedleri' е с кър­ва­вочер­ве­ни лис­та при раз­лис­т­ва­не­то, ка­то впос­лед­с­т­вие при­до­би­ват тъм­ночер­ве­ни­ка­во­-зе­лен цвят. На­пос­ле­дък у нас нав­ле­зе по-ши­ро­ко фор­ма­та ‘Athropurpurea', ко­я­то през це­лия се­зон е с яр­ки тъм­но­пур­пур­ни лис­та. Цве­то­ве­те на шес­ти­ла са дос­та кра­си­ви, жъл­то-зе­ле­ни, съб­ра­ни в щи­то­вид­ни съц­ве­тия, по­я­вя­ва­щи се пре­ди раз­лис­т­ва­не­то. У нас се сре­ща почти нав­ся­къ­де, ка­то да­ва и дос­та са­мо­сев.

Естествено местообитание: широколистни гори върху богати и дълбоки почви в дъбовия и буковия пояс.  В България е разпространен в почти всички флористични райони между 500 и 1500 метра надморска височина.

Обик­но­ве­ни­ят явор (Acer pseudoplatanus L.) е ви­сок до 40 мет­ра, с гъс­та об­рат­но­яй­це­вид­на ко­ро­на. Мла­ди­те клон­ки са го­ли, а пъп­ки­те са със зе­ле­ни люс­пи. Лис­та­та са прос­ти, дъл­ги 8-16 см, из­ря­за­ни на 5 двой­но на­зъ­бе­ни дя­ла. От­го­ре лис­та­та са тъм­но­зе­ле­ни и го­ли или окос­ме­ни по жил­ки­те. През есен­та до­би­ват зла­тис­тожъл­та баг­ра. Мно­го при­лича на шес­ти­ла, но пет­те дя­ла на лис­та­та му из­г­леж­дат по-зак­ръг­ле­ни и са двой­но на­зъ­бе­ни.

Обикновеният явор е сенкоиздържлив. Цъфти през април-май, като цветовете са жъл­то-зе­ле­ни, съб­ра­ни в увис­на­ли гроз­до­вид­ни мет­ли­ци, по­я­вя­ва­щи се след раз­лис­т­ва­не­то. Плодът е двойна крилатка, а семето е топчесто, изпъкнало, разположено в гнездо от бели власинки. Крилатките са дълги до 6 сm и сключват помежду си остър ъгъл. Плодовете узряват през септември.

Плодоносенето започва около 25-годишна възраст за свободно растящите дървета и около 40-годишна възраст при дърветата в насаждение. Кълняемостта на семената е висока и се запазва за 1-2 години. Бързорастящ вид. Максимумът по височина достига до 80 - 100 години, а нарастването по дебелина продължава почти до пределната му възраст, която е 400-500 години. Размножава се чрез семена, издънки и отводки. Кореновата система е дълбока - с добре развит централен корен, който по-късно се замества от дълбоко проникващи и добре развити странични отклонения.

 Предпочита сенчести или полусенчести места, тъй като отначало е сенкоиздръжлив, а по-късно светлолюбив вид. Чувствителен е към ранните пролетни и късните есенни студове. Предпочита дълбоки, влажни, проветриви, богати почви. В България се среща единично или на групи в смесените широколистни гори на средния пояс, където расте до 1400 m н.в.

Ме­ки­шът (та­тар­с­ки клен) (Acer tataricum L.) е силно разклонен храст или ниско дърво с височина до 10 м. Короната му е гъста, а кората - тъмносива, слабо напукана. Лис­та­та му са дъл­ги 4-10 см, це­ли или не­яс­но три­дел­ни, на­ря­за­ни, по ръ­ба, двой­но на­зъ­бе­ни. Цве­то­ве­те му се зе­ле­ни­ка­во-бе­ли, съб­ра­ни в гроз­до­вид­ни съц­ве­тия, по­я­вя­ва­щи се връх­но на кло­ни­те след раз­лис­т­ва­не­то. Той ста­ва из­к­лючител­но кра­сив, ко­га­то кри­лат­ки­те му дос­тиг­нат го­ле­ми­на­та си и се оц­ве­тят в яр­кочер­ве­но, ко­е­то вли­за в съчета­ние с кра­си­вия зе­лен цвят на лис­та­та му. Крилатките са дълги 2-3 см. и са почти успоредни. Той е сенкоиздържлив, топлолюбив, невзискателен към почвата. Понася добре летните засушавания. Устойчив е на промишлени газове.  У нас рас­те из храс­та­ла­ци­те и го­ри­те до 700-800 м н. в. на раз­лични почви - от дъл­бо­ки, све­жи и бо­га­ти до су­хи и ва­ро­ви­ти. Из­к­лючител­но кра­си­во е и есен­но­то му обаг­ря­не - яр­ко­ кър­ва­вочер­ве­но. Из­пол­з­ва се за гру­по­во и еди­нично за­саж­да­не.

 

Полският клен (Acer campestre) е вид покритосеменни растения от семейство. Расте в долния и среден планински пояс. Отглежда се и като декоративно дърво. Достига на височина 15 — 25 m и дебелина на стъблото 1 m. Младите клонки са с ясно видими лещанки, по- старите са покрити с коркови ребра. Листата са с 5 целокрайни затъпени дяла. Цъфти април — май след разлистване; цветовете са жълто—зелени, събрани в чадърести съцветия. Смята се, че от един декар може да се получи до 100 kg мед. Плодовете са с изправен ъгъл между крилатките, семената са плоски.

Планински явор(Жешля) (Acer heldreihii Orch) по много белези прилича на обикновения явор. Достига височина до 25м. и диаметър около 50см. Короната му е гъста и закръглена. Кората е сиво-кафява и силно напукана. Младите клонки са пурпурночервени, гладки и лъскави. Листата са прости, длановидно дълбоко нарязани или по-често насечени до основата на пет дяла. Дължината и широчината на листата са около 14см.

Цветовете са събрани в жълто-зелени гроздовидни съцветия, които са разположени по върховете на клонките и са увиснали надолу. Цъфти след разлистването. Плодът е двойна крилатка. Крилцата са дълги до 6см. и са успоредни или допиращи се подобно на затворени клещи.

Планинският явор е ендемичен вид на Балканския полуостров. В България се среща като единично дърво в състава на смесените гори от 1200 до 1900 м.н.в. в почти всички планини. Разпространението му е свързано с наличието на хладен и влажен климат. Планинският явор е обявен за защитен вид в нашата страна и неговото значение се оценява много високо от екологична гледна точка.

ил (Acer platanoides L.)

Макленът (Acer monspessulanum) е невисоко дърво (8–10 m) със срещуположно разположени малки (1,1-6 на 1-7,8 cm), кожести лъскави триделни листа и успоредни помежду си крилца на плодчетата, с почти целокрайни дялове. Цъфти април-май.

Съобществата на маклена в Западен Предбалкан обикновено заемат склонове с 15–30 ° наклон, в интервала между (200) 600 и 1000 м надм. в. и с южно изложение или такова с южна компонента. Основната скала е варовик, а почвите са хумусно-карбонатни плитки и силно разкъсани, на места с излаз на основната скала.

В южните части на страната, особено в районите с по-малка надморска височина, съобществата на маклена не показват такава привързаност към варовитите терени и маломощните почви. Това се обяснява с по-топлия климат в тези части. В Източните Родопи съобществата на  маклена обитават стръмни до много стръмни каменисти сипеи върху скали с вулканичен произход.

Местообитание – гори, където макленът образува чисти или смесени съобщества. Макленът е установен в следните флористични райони: Предбалкан, Стара Планина, Тракийска низина, Беласица, Родопи (западни и източни) и Долината на Струма.

Среб­ро­лис­т­ни­ят явор (Acer saccharinum L.) ид­ва от Аме­ри­ка и мо­же да дос­тиг­не 30-40 м в ро­ди­на­та си, но кул­ти­ви­ран ед­ва ли над­ви­ша­ва 25. Сна­га­та му е пок­ри­та с тън­ка, от­де­ля­ща се на плочици ко­ра, ко­я­то зас­лу­жа­ва вни­ма­ние. Мла­ди­те про­лет­ни лис­та са чер­ве­ни­ка­ви, а зре­ли­те лис­та от­го­ре са зе­ле­ни, а от­до­лу - от син­ка­во-бе­лез­ни­ка­ви до среб­рис­ти и го­ли. През есен­та от­го­ре при­до­би­ват из­к­лючител­но кра­си­ва жъл­та ок­рас­ка, а от­до­лу са среб­рис­ти. Ефек­тът е дос­та до­бър. По фор­ма са дъл­бо­ко раз­сечени на пет дя­ла, ед­ро на­зъ­бе­ни, ка­то сред­ни­ят дял е двой­но на­зъ­бен до три­де­лен. Не се пре­по­ръчва ка­то алей­но дър­во, по­не­же е мно­го крех­ко и по­дат­ли­во на гъб­ни за­бо­ля­ва­ния. Кра­сив вид, су­хо и сен­ко­из­дръж­лив.

Дла­новид­ни­ят клен (Acer palmatum Thunb.) е ед­но от най-кра­си­ви­те дръвчета на зе­мя­та, при ви­да на ко­и­то мал­ко хо­ра би­ха ос­та­на­ли рав­но­душ­ни. Про­из­хо­дът му е от Япо­ния, Ко­рея, Из­точен и Цен­т­ра­лен Ки­тай. Днес вече го има нав­ся­къ­де, къ­де­то мо­же да рас­те, ка­то ли­ми­ти­ра­щи­ят фак­тор е тем­пе­ра­ту­ра­та (- 15 С). В Бъл­га­рия ос­нов­на­та фор­ма я има на дос­та мес­та, а в Со­фия се сре­ща до НДК, в Бо­ри­со­ва­та гра­ди­на, пар­ка «Вра­на» и на дру­ги мес­та. На­пос­ле­дък, с раз­ви­ти­е­то на час­т­ни­те раз­сад­ни­ци, за­почна да нав­ли­за ма­со­во и днес раз­лични сор­то­ве се пред­ла­гат почти нав­ся­къ­де. В Бо­таничес­ка­та гра­ди­на на БАН съ­що е съз­да­де­на ко­лек­ция от ня­кол­ко сор­та.

Дла­новид­ният клен пред­с­тав­ля­ва не­го­ля­мо дър­во, ви­со­ко до 8 м, ка­то в ро­ди­на­та си сти­га не по­вече от 15 м. Кло­ни­те му мо­гат да са оц­ве­те­ни от жъл­те­ни­ка­во до ре­зе­да­во, от цик­ла­ме­но до чер­ве­но, със среб­рист на­леп и т. н Ос­вен то­ва кло­ни­те на дос­та от фор­ми­те се из­ви­ват в кра­си­ва дъ­га и па­дат на­до­лу. Лис­та­та му при­те­жа­ват т. нар. по­ли­мор­фи­зъм, то­ест дос­та сил­но ва­ри­рат как­то по от­но­ше­ние на про­лет­на­та и есен­на­та ок­рас­ка, та­ка и при пъл­но­то им уз­ря­ва­не през ля­то­то. Прин­цип­но те са 5-9-дел­ни, с яй­це­вид­но-лан­цет­ни дя­ло­ве. Дъл­ги са 4-10 см. Цве­то­ве­те са чер­ве­ни, съб­ра­ни в щи­то­вид­ни съц­ве­тия. Пло­до­ве­те му са дреб­ни, с тъп ъгъл по­меж­ду си. Ед­на от най-ат­рак­тив­ните гру­пи от сор­то­ве е ‘Dissectum' - с дъл­бо­ко раз­сечени до ос­но­ва­та дя­ло­ве, ко­и­то са от­но­во на­сечени. То­ва са ‘Dissectum Ornatum', ‘Dissectum Garnet', ‘Krimson Queen', ‘Inaba-Shidare' - чер­ве­но ук­ра­се­ни; ‘Filigree', ‘Dis­sectum Viridis' - зе­ле­ни. От чер­ве­ни­те за­с­лу­жа­ват вни­ма­ние ‘Blood­god' ‘Atropurpureum', ‘Fireglow'. ‘Kad­sura' е с ори­ги­нал­на жъл­та про­лет­на, а ‘Osakazuki' е с мно­го кра­си­ва есен­на ок­рас­ка.

Японски клен (Acer palmatum)

Среща се и като: Acero giapponnese, Japanese MapleFacher-Ahorn, Japonischer-Ahorn, Erable di Japon; Giappone. Характеризират се с голямо разнообразие от видове. Оценяват се високо поради червено обагряне на листата по време на целия вегетативен период, а при някои видове, оцветяването и на кората на дървото.

Непритенциозни към климата, но виреят добре на шарена сянка. Има нужда от обилно поливане. Изисква неутрална или кисела почва. Расте най-добре на полусянка.Максималната височина, която достига е 8 м.

Японският клен е ценно декоративно дърво, което расте много бавно. Той има свежо-зелени листа с 5 до 7 дяла, които в зависимост от сорта са по-дълбоко или по-плитко нарязани и през есента се оцветяват в червено златисто.

Освен малкия на ръст Acer palmatum, подходящи за съдова култура са грацилните разновидности „Дисектум", с издължени листа, които достигат 1,5 - 2м височина в голям съд и ширина до 2м, например:
• „Орнатум" (син Dissectum Atropurpureum) c виненочервени, много фино и гъсто                                              нарязани листа.
• „Дисектум Гарнет" с кафявочервени листа.
• „Дисектум Нигрум" с тъмни кафявочервени листа.
A. palmatum достига над 3,5 м височина. Osakazuki е с най-ярките есенни нюанси, a Atropurpureum е с пурпурни листа през целия сезон. A. japonicum 'AureurrT (90 см) е с жълти листа. Най-предпочитани са компакт­ните сортове (60-90 см) с фино нарязани листа .

Произход: Япония, Корея, Китай.
Месторастеж : Полусенчесто.
Поливане, торене: Поддържа се равномерна влага, не се допуска изсушаване, нито задържане на вода. До август се наторява на всеки 4 седмици.
Други грижи: Възможно е подрязване във форма, но не е необходимо.
Презимуване: На открито без зимна защита. Листата му опадат. В по-топлите дни изсъхналият субстрат се полива умерено. През пролетта отгоре се добавя нова пръст.
Вредители, болести: Щети от изсушаване и изгаряне на листата от силно слънце.
Размножаване: Чрез семена, които се засяват през пролетта.

Енергетика на клена

Дърво, което помага на хора с различна душевност да постигнат равновесие, носи успокоение, увереност в себе си. Това е дървото на вътрешната сила и уравновесеност. То не е обидчиво. Енергията на това дърво е много мека. Кленът сякаш ни приласкава с невидимите си ръце, загръща ни в своето биополе, за да ни е по-удобно и уютно, за да живеем по-комфортно. При среща с това дърво човек винаги усеща тиха радост, подобна на радостта при среща с приятел, когото обичаш. Кленът се отнася благосклонно към всички, но най-добре се чувства с общителни хора. Трябва да помним, че това дърво не обича самотата. И ако решим да го отглеждаме, е по-добре да засадим група поне от две-три дървета.

Някои славянски народи имат специално отношение към клена от векове - уважително и трепетно. Нашите предци свято вярвали, че той е превърнат в дърво добър юнак. В ролята на злата вълшебница според легендите влиза майката или съпругата на пострадалия. Богомерзкото дело се разкрива по следния начин - по междуселския път вървят няколко музиканти, виждат насреща си кленово дърво. Отсичат го, правят от него цигулка и тя им разказва цялата истина с музикалния си плач. 
Как се е родила тази легенда и защо са се разказвали тези приказки за хора-кленове? Може би защото кленовият лист напомня разтворена човешка ръка. Във всеки случай казват, че кленът е произлязъл от човека и затова селяните не го ползвали за дърва, не слагали кленови листа под хляба в пещите си, никога не правели от клена ковчези, защото е грях “да заровиш в земята жив човек”. 

В Русия почитат клена като истински разобличител на злото. В южнославянските области дървото имало славата на нещо като детектор на лъжата. Според сръбските поверия неправилно осъденият човек трябвало да помоли да му разрешат да прегърне сух клен и ако наистина бил невинен, дървото се покривало с листа. Противоположни прецеденти в древносръбското съдопроизводство не са известни, но поверието, че ако нещастен човек докосне зелено дърво, то ще изсъхне, и до ден-днешен е актуално в Сърбия. 
Старо дърво чука на вратата... 
Независимо дали кленовите клони чукат на вратата или на прозореца ви, те никога не предвещават нещо лошо. Това дърво няма да ви предаде, да ви навреди, да ви излъже. То е свой човек и най-важното - великолепен музикант. Още през ІХ век славянските гости, посещаващи византийските земи, удивлявали местните хора със свирнята на гусли от сухо кленово дърво. Известните яровчати гусли, всъщност е по-правилно да се наричат “яворчати”. С времето кленът станал модерен не само благодарение на красотата си, а и на великолепните си качества, които спомагат за изработването на прекрасни музикални инструменти. Техните звуци - високи, звънки и ясни, понякога се наричат божествени. Кларнетите, флейтите и обоите от клен са най-добрите. Дървото е много търсен материал от дърводелците и стругарите и винаги е било предпочитано за изработване на гребени за развлачване на лен, ръкохватки за всякакви инструменти, билярдни стикове, обущарски гвоздеи, линии, извити мебели. 

Кленът е непретенциозен и расте бързо, което му дава преднина пред всичките му съперници. Дървото расте бързо в продължение на 25-30 години, а след това започва да развива странични клони и корона. Живее около 200 години, понякога и повече. 

В озеленяването на градовете къдравият красавецът заема особено място. Той е газо- и димоустойчив, невъзприемчив към градската мръсотия, създава естетическа наслада. Кленът има много разновидности: татарски, остролист, брадат, захарен, трицветен, накъдрен, зеленокрил, златолист, клен на Хенри, клен на Давид, клен бреза.

За количеството протеин, целулоза, безазотни екстрактни вещества и аскорбинова киселина, които съдържа кленът, само ще споменем. При вътрешен прием има диуретичен и тонизиращ ефект и предотвратява повръщането. Външно отвари от клен се прилагат за заздравяване на рани. 

В стари времена домашните прибори, особено лъжиците от клен, били предпочитани. Който се хранел с такива, не го ловяла магия, а и отрова, “поета с яденето”, не можела да го убие. Още през ХIХ век във Великобритания смятали, че не е излишно дори напълно здравото на вид дете да се прекара през клоните на кленово дърво. Вярвали, че така ще му бъде осигурено не само здраве, но и дълголетие. В Съсекс и досега помнят един случай от миналия век. Когато слухът за изсичането на кленовете в Уест Гринстъд Парк стигнали до тамошните майки, дамите и джентълмените грабнали сопи и хукнали да спасяват гората – според тях отсичането дори на един клен предвещавало смъртта на всички прекарани през клоните на тези дървета деца. 

Кленът е щедро дърво. Той премахва нервното напрежение и агресията, хармонизира състоянието на аурата и биополето на човека. Енергията му е мека, ласкава, ненатрапчива. Кленът дарява човека не с мощ и власт, а с радост.