ЕЛША

Бялата елша достига височина 20 м и диаметър 50 см. Короната е яйцевидна и гъста. Страничните клони са възходящи и сключват остър ъгъл с централното стъбло. Кората е гладка и светлосива. Младите клонки и пъпки са овласени и не са лепкави. Пъпките са разположени на дръжки. Листата са яйцевидно-елиптични, с остър връх и закръглена или сърцевидна основа. Те са дълги от 4 до 7 см и са широки от 3 до 7 см. Разположени са на дръжки с дължина 1-2 см. Периферията на листа е остро и двойно назъбена. Съплодията наподобяват яйцевидни шишарки с дължина 1-2 ст. Плодът е дребно орехче с обратнояйцевидна форма, червено-кафяв цвят и с тясно ципесто крилце. Бялата елша е бързорастящ вид, но интензивният растеж приключва още към 15-та година, а пределната възраст е около 60 години. Кореновата система е повърхностна. Плодоносенето започва още към 10-годишна възраст, а при издънковите индивиди и по-рано и е ежегодно. Размножава се и вегетативно, като формира коренови и пънни издънки.

Бялата елша е привързана към студен и влажен климат. Тя е силно студоустойчива и най-добре расте на богати почви с наличие на течаща вода. В сравнение с черната елша е по-невзискателна към почвените условия и по-сенкоиздръжлива. В България расте над 600 м н.в. в Рила, Родопи, Стара планина, Витоша и западните планини, предимно край реките и планинските потоци. Кората съдържа танинови вещества, а листата се използват за фураж. Бялата елша е много подходящ вид за укрепване на речни брегове. Дава много добри резултати и при залесяване на промишлени насипи.

 

ЧЕРНА /ЛЕПКАВА/ ЕЛША

Трудно ще намерите река или поток, край който да не расте черната елша. И наистина, тръгнете ли от морския бряг и стигнете до 1000 м надм. в., ще я откривате навсякъде по влажните крайречни или замочурени места. Обикновено тя расте като дърво и може да достигне петнадесетина метра височина, но често образува и ниски храсталаци, които на някои места стават същински гъсталаци. Черната елша има разкривен ствол и сиво-черна (оттук и името й) напукана кора. А допрете ли ръка до по-младите и клонки или до листата, ще усетите лепкавия сок, който те отделят. Листата на черната елша са сравнително едри, обратно-яйцевидни или почти кръгли, на върха най-често с вдлъбнатина, в която ще видите триъгълно зъбче. Ръбът на листата е двойно и остро назъбен. Това е напълно достатъчно, за да разпознаете безпогрешно черната елша от другите два вида елша, които растат в нашата флора - бялата и зелената елша.Тези два вида имат листа с яйцевидна или елипсовидна форма, ръбът им е двойно напилен, а горната или долната им повърхност е покрита с власинки. Черната елша както всички други представители на семейство Брезови е еднодомно растение. Цъфти през март и април. Плодовете й завързват в края на лятото и узряват през октомври. Тогава дърветата са отрупани с многобройни кафяви "шишарки". Плодовете на черната елша са елипсовидни червено-кафяви едносеменни орехчета с по едно ципесто крилце от двете страни на орехчето. Така и най-лекият повей на вятъра може да разнесе елшовите орехчета из околността, а и по-далеч, където те ще дадат живот на нови растения. Освен чрез семена се размножава и вегетативно чрез коренови издънки. Добър укрепител е на речните брегове. Пределната възраст на черната елша е около 100 години.

ПЛАНИНСКА/ЗЕЛЕНА/ЕЛША

Растението е европейски ендемит и е разпространена в планините на Балканския полуостров, Алпите и Карпатите. У нас се среща на територията на Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна и Западна Стара планина и Витоша от 1300 до 2100 м надморска височина.
Зелената елша е многостъблен храст и достига височина до 4 м. Отделните индивиди са с много на брой стъбла, които със страничните си разклонения образуват гъста корона. Младите клонки отначало са овласени, а по-късно са голи, масленозелени или 1 кафяви. Пъпките са приседнали и слабо лепкави.

Листата й са яйцевидни, с остър връх и закръглена или сърцевидна основа Съцветията наподобяват шишарка и достигат дължина 1,5 см. Плодът е дребно орехче с дължина 1,5 мм. Планинската елша е привързана към влажен и студен климат. Тя е силно студоустойчив и влаголюбив вид. Предпочита влажни почви с добра аерация и без варовик.

Естественият ареал на зелената елша е много обширен. 

В България се среща в Рила, Западни Родопи, Западна и Средна Стара планина и Витоша от 1300 до 2100 м н.в. Расте на групи или единично в близост до горната граница на гората.

Гъстите формации, които образува, изпълняват защитни, противоерозионни, снегозадържащи, водорегулиращи и много други полезни функции, които са особено важни във високите части на планините.