Засаждане на Дафиново или лаврово дърво

Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. Дафиново дърво е вечнозелено - листата функционират почти три години. Расте като многостъблен храст, но може да се превърне в средно голямо дърво. Най-добре се развива на карбонатни, леки, дълбоки, чакълести, но богати почви. Издържа на засушаване, но расте много по-добре при условия на умерено овлажняване на почвата. При прерязване на пън формира голям брой млади, силни пристъблени издънки, гъсто покрити с листа. Както дафиновите листата, така и кората на младите клончета съдържат 2-4% етерично масло, 75% от което заема евкалиптолът. Плодовете съдържат голямо количество масло, което се използва във фитотерапията.

Дафиновото дърво е двудомно. Плодните пъпки се формират в началото на юли, цъфтят през април-май на следващата година, а плодовете узряват през октомври и началото на ноември. Макар и топлолюбиво, дафиновото растение издържа без повреди застудяване до -12,-13°С.

Един от най-благоприятните райони за дафиново производство са източната и югоизточната част на Бургаска област.

Ежегодният добив на сухи листа се колебае от 100 до 180 кг на декар.

Фиданки от дафиново дърво се получават от семена. Фиданките се засяват рано напролет (февруари-март) на разстояние 5х5 см, на дълбочина не повече от 3 см. Над почвата се поставя чист речен пясък - около 1 см. След като поникнат растенията и станат на височина около 2 см, се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място.

Освен със семена дафиновото дърво се размножава и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата, без да се разкъсват коренчетата, и веднага се засажда на постоянното място в саксия или на открито, на дълбочина толкова, колкото е било преди.

Дафиновите растения се засаждат в добре наторена почва, рохкава, а на открито може и в чакълеста, но също добре наторена почва. Желателно е да се подбере място на завет, например южно от храсти или до сграда. По-нататък грижите се състоят в своевременно поливане, за да има добър растеж.

За да се избягнат всякакви рискове от измръзване, особено в по-млада възраст, трябва да се осигури известна зимна защита, като растенията се загърлят с почва, дървени стърготини, талаш или сухи листа и отгоре всичко, включително и самото растение, се покрива с полиетиленово платно. Така защитените материали се предпазват от намокряне и заледяване. В Санданско-Петричкия и Ивайловградския район и на юг от Созопол, както и в защитените участъци на черноморското крайбрежие може да се мине и с твърде лека защита или дори без защита.

През първите три години растенията не бива да се изрязват, за да се укрепят кореновата система и кореновата шийка, на които ще се разчита по-нататък за по-висока продуктивност. Това не изключва късането на дафинови листа за домашни нужди.

През четвъртата есен се изрязва цялата надземна маса (всички издънки и стъбла) на височина около 20 см от повърхността на почвата. Главината се закрива с почва или други материали по описания по-горе начин. Изрязаната маса се оставя на сянка в проветриво място, докато изсъхне. Тогава дафиновите листа се оронват леко. Високо-ароматични са и всички клончета.

В споменатите по-топли райони може да се оставят по 1-2 стъбла неизрязани. Така ще се стигне до плододаване, както и до по-добре изразена декоративност. Намалява се обаче добивът на дафинови листа. Ето защо добре е да се отглеждат повече дафинови растения, две от които (едно мъжко и едно женско) да се оставят за цъфтеж и плододаване, а останалите да бъдат предназначени за производство на листа.

През година-две всяко растение трябва да се натори с една-две кофи оборски тор. Полезно е и внасянето на 100-200 г суперфосфат.

Големите плододаващи дафинови дръвчета често се нападат от щитоносни въшки. Въшките лесно се унищожават чрез пръскане с някои от органофосфорните препарати, като във всички случаи се прибавя прилепител. Това пръскане е допустимо рано през лятото, за да има достатъчно време за измиване (чрез дъждовете) на препарата от листата.

Засаждане на Кашу

Кашу (Anacardium occidentale L.) е от семейство Anacardiaceae. Общоприето наименование е кашу, кашу-ябълка, кашу ядки. Родина на кашуто е Бразилия.

Кашу е бързо развиващо се дърво с ниски клони и гъста корона. Достига височина от 7-12 метра. Листата са жилави, овални, 10-20 сантиметра на дължина и 5-10 сантиметра в ширина. Цветовете са малки, жълто-розови, ароматни, събрани в малки метлици 10-20 сантиметра, цъфтят през пролетта или началото на лятото. В една метлица цветовете могат да съществуват заедно в три вида: мъжки, женски и разнополови. Броят на плодовете зависи от броя на разнополови цветове, които не се нуждаят от опрашване. Плодовете узряват 3 месеца след цъфтежа.

Плодът му е наричан най-често "кашу ябълка" и силно напомня на голяма круша или дюля с червен цвят. В долната й част се намира мъхест бъбрековидна черупка, в която се крие една ядка кашу. Всяка кашу ябълка дава една ядка, а едно дърво може да даде до 300 плода в година. Ябълката има крушовидна форма, покрита с жълта, оранжева или червена восъчна ципа, около 7-10 сантиметра дължина и 5 сантиметра в диаметър. Месото е жълто, влакнесто, стипчиво, много сочно, има сладко-кисел вкус и аромат. Кашу ядката е с дължина около 3 сантиметра с необичайна форма, потопена в отровно масло, по време на узряването променя цвета си от зелен на зеленикаво-сиво или зеленикаво-кафяво. При узряването, плодовете падат на земята. Плодовете трябва да се консумират веднага след опадането, защото са много нетрайни.

Кашу ябълката се яде в прясно състояние или от сока се правят желета, безалкохолни напитки и вино. Това е отличен източник на витамин C (100 грама съдържат повече от 500% от минималната дневна потребност) и микроелементи. Черупката съдържа отровно масло, затова ядките трябва задължително да са пържени до пълното изпаряване на маслото по специален начин (дори и малко количество масло може да предизвика отравяне). След печене и почистване на остатъците от кожата, те се ядат. Кашуто е една от най-вкусните ядки, съдържа много масло и протеини.

Обикновено кашуто се размножава от семена. Те се накисват за 2 дни във вода, която се сменя два пъти на ден (избягвайте попадането на вода върху кожата, може да предизвика силно дразнене). След това се засаждат по една в контейнер с обем от 1-2 литра. Разсадът е готов след 2-3 седмици. Растението расте много бързо и започва да плододава 2 години след засаждане.

Предпочита пряка слънчева светлина или полусянка. Кашуто расте добре и дава плод в контейнер с лека, добре дренирана почвена смес. За да се даде конкретен размер и форма е необходима периодична резитба. Дървото се стреми да расте безпорядъчно, произвежда странични разклонения веднага след появата на следващия лист. Резитбата е особено важна през първите години след засаждане на кашуто, когато е необходимо да се формира стъблото и скелетните клони. Подобно на повечето тропически растения, добре му влияе ежедневното пръскане с вода. Може да издържи малко пресъхване на почвата. Непретенциозно е, изисква минимални грижи.

Засаждане на Орех

Орехът вирее на всякакъв вид почви. Той издържа на много ниски температури, но желателно е да не се създават орехови градини на повече от 800 метра над морското равнище. А както се знае, това са почти планински условия.

При създаване на нова орехова градина почвата трябва да се почисти от предшественици. При наличие на дънери от изсъхнали дървета необходимо е да се внимава, за да не се предадат болести от техните корени върху новите дървета. Броят на новите орехови насаждения се определя, след като гнездата се маркират на разстояние 8-10 метра. Същото разстояние се спазва и при редово засаждане на ореховата градина. Големите разстояния се уплътняват от кайсиеви или други дървета, които дават по-бързо плод и продължителността на живота им обикновено съвпада с пълната зрялост на ореховото дърво. Също така за уплътняване до 5-6 години след разсаждането на ореховите фиданки в междуредията могат да се отглеждат тревно-фуражни, бобови или други окопни и слети култури като картофи, фъстъци, дини, пъпеши, тикви, мента, моркови, лук, чесън и др. Важно е корените им да не се оплитат в корените на младите орехови дръвчета и около тях да бъде чисто от плевели. Върху наклонени терени (над 8°), където при поддържане на черната угар в ореховата градина има опасност от ерозия, е желателно да има затревяване.

Времето за засаждането на младите орехови дръвчета е от средата на ноември до края на април - началото на май. Когато дръвчетата се разсаждат в гнезда, се прави изкоп в традиционните размери 60х60х60 см. Ако фиданката е по-висока, трябва да стане продълбаване на гнездото. Около дръвчето се поставя пръст, примесена с тор. Там, където условията позволяват, разсаждането може да стане и с продълбаване на земни изкопи, като се използва клиновидна лопата, свредло, та дори и кол. Стига само отворът да е достатъчно широк, за да не се подгъват корените на младата фиданка. По този начин на следващата година може да стане и попълването на местата на неприхваналите се дръвчета. Всяко засадено дръвче се полива наесен с 5-10, а напролет с 15-20 л вода.

Засаждането на орехи може да стане и чрез семена. За да се ускори поникването им, се прилагат два начина: ореховият посадъчен материал се кисне в хладка вода в помещения с температура 20-25°С в продължение на 40-50 часа, докато върхът на черупката леко се разтвори; вторият начин е с разсаждане чрез рътене. Рътенето става при същите температурни условия. В метални или дървени сандъци с отвори за отцеждане на водата се поставя на дъното плат (зебло), който да не пропуска поставения над него 4-6 см пласт от едър кварцов пясък. Върху него се зареждат орехите и се покриват с 2-3 см от същия пясък. На всеки 3-4 часа поставените в пясъчната обвивка орехи се напръскват с подгрята до 45-50°С вода. След 4-5 дни половината от така обработените орехи пускат кълнове и се изнасят внимателно до гнездата. Рътенето може да стане и без пясък - направо върху зеблото. При този случай температурата на водата е с 5-6 градуса по-ниска, а напръскването се извършва в интервал 2,5-3 часа. В този случай кълновете се виждат и изненадите са по-малки.

Гнездото за засяване на орехите има същите размери, както при фиданките. Размесената пръст с тор и едър пясък запълва гнездото до 6-8 см под повърхността. Тогава се поставят орехите, подготвени за посев. Единият се слага по средата, а другите 4 - на 12-15 см по осевите линии на четирите страни. Орехите се покриват със същата смес, като дебелината на слоя не трябва да надвишава 5-6 см и да не е по-малко от 3 см. При насипването пръстта леко се притиска. През есента засетите семена не се поливат. През пролетта се поливат с 15-20 литра на гнездо и пръстта непрекъснато се овлажнява. За предпочитане е пролетното засяване с рътени семена и поливане. Този начин за създаване на орехова градина е и най-трудоемкият.

Какви са първите грижи за поникналите фиданки в ореховите градини?

Най-напред трябва да се пазят площите около и във гнездата или реда от плевели. Към поникналите фиданки да се поставят колове за завързването им. Следващия сезон, или рано напролет трябва да се извадят излишните за всяко гнездо или ред фиданки и да се засадят там, където не са поникнали. Останалите могат да се използват за засаждане на други места, но част от тях трябва да се държи за резерва за попълване на непоникналите или увредените на втората година.